Мобилно меню

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (30 Votes)
патриарх Алексий ІІКонфликтите и противоречията подронват здравето на руския патриарх Пимен и той умира на 3 май 1990 г. на 80-годишна възраст. На негово място е избран Ленинградският и Новгородски митрополит Алексий (Ридигер). За ужас на националистите и консерваторите той е от немско аристократично потекло (роден е в Талин на 23 февруари 1929 г.) и е убеден икуменист. 22 години той председателства Конференцията на европейските църкви. 

Изборът на Алексий ІІ за патриарх става на поместен събор, проведен от 7 до 12 ноември 1990 г. За разлика от избраните без конкуренция Сергий, Алексий І и Пимен, сега кандидати за патриарх са всичките 75 епархийски архиереи, които не са по-млади от 40 години и имат съветско гражданство. Преди свикването на поместния събор, на еднодневен архиерейски събор след два тура остават кандидатурите на митрополит Алексий с 37 гласа, Владимир Ростовски с 34 гласа и Филарет Киевски също с 34 гласа. В поместния събор участват 90 архиереи, 92 клирици, 88 миряни, 39 монаси и монахини и 8 представители на духовните училища.

На първия тур при тайно гласуване митрополит Алексий получава 139 гласа, Владимир – 107 и Филарет – 66. На втория тур от 309 действителни гласа 166 са за митрополит Алексий, а 143 – за Филарет. Резултатът изненадва, защото се очаква, че мнозинството ще гласува за Филарет, който даже подготвя благодарствената си реч. След избирането на митрополит Алексий ІІ за 15-ти руски патриарх съборът се занимава и с други въпроси – проектозакона „За свободата на съвестта и религиозните организации”, канонизацията на отец Йоан Кронщадски, напрежението във връзка с униатите в Украйна и Руската задгранична църква, която създава свои енории в СССР. 

През февруари 1999 г. в Естония е оповестен секретен документ от архива на КГБ, според който през 1958 г. е вербуван за сътрудник духовник с псевдонима “Дроздов”. Всички биографични подробности между тайнствения агент и тогавашния енорийски свещеник Алексий съвпадат. През 1961 г., когато е едва 32-годишен, той се замонашва, веднага е хиротонисан за епископ на Талин и Естония и става водеща фигура в икуменическото движение. Руската църква отрича автентичността на този документ, без обаче да привежда доказателства. 

Въпреки спорното си минало патриарх Алексий ІІ се оказва достоен за висшия пост в едно преломно и противоречиво време. Когато той поема патриаршеския пост, състоянието на църквата на много места в Русия след 70 години гонения е трагично. Един пример - през 1993 г., когато на Якутската катедра е назначен епископ Герман, там има само една енория и нито един свещенослужител. Днес вече са изградени 60 енории, има достатъчно духовници и хиляди хора се обръщат към вярата. На Руската църква не е разрешено след войната да постави архиереи на Хабаровската епархия, която се завежда от Иркутската. Днес в Близкия Изток има 11 епархии с над 500 енории.   

На поместния събор през 1988 г. е съобщена следната статистика за Руската църква: 76 епархии, 74 архиереи, 6 893 енории (в РСФСР – 2 062, в Украина – повече от 4 000), 6 674 свещеници, 723 дякони, 22 манастира с 1190 монаси и монахини, 2 духовни академии и 3 семинарии. До 1995 г. под ръководството на Алексий ІІ са възстановени или основани 32 нови епархии и те нарастват на 114. Образувани са над 8000 нови енории, открита е Духовна академия, 12 духовни семинарии и 23 духовни училища. Процъфтява иноческият живот в 293 манастира. В Руската църква служат 132 архиереи, 12 841 свещеници и 1402 дякони. За пет години Алексий ІІ посещава 42 епархии от Белорусия до Камчатка, извършва 1146 богослужения, освещава 43 храма, хиротонисва 33 епископи. Всяка година той ръкополага средно около 40 свещеници и 50 дякони.  В края на 2004 г. епархиите са 132, енориите – 26 590 (в самата Русия – 12 638), манастирите – 652. Само в Москва съществуват 580 храма и 65 параклиса.  След три години статистическите данни показват нов подем: 142 епархии и 189 архиереи, 27 942 енории и 29 751 свещенослужители, 732 манастира, около 400 манастирски подвория и скитове, над 16 000 монаси и монахини, 5 духовни академии, 4 университета, 37 семинарии, 38 църковни училища, 200 православни гимназии и лицеи, около 10 000 неделни училища, 11 184 общоообразователни училища, в които се преподават духовно-нравствени предмети.  Статистиката от юни 2008 г. предоставя нови цифри: 156 епархии и 196 архиереи (от тях 148 епархийски и 48 викарни), 29 141 енории, 30 544 свещенослужители, 769 манастира (372 мъжки и 392 женски), 11 051 неделни училища и 463 младежки центъра.  В руските затвори функционират 360 православни храма (други 72 се строят в момента), над 500 молитвени стаи, повече от 700 православни общини, в които участват 53 000 хора с присъди и над 50 училища, които се посещават от 10 500 затворници. 

Патриархът получава четири пъти ордена “Трудово червено знаме”. По повод на неговата 70-годишнина патриархът е награден от президента Борис Елцин и с най-високото руско отличие - ордена “Св. Андрей”, учреден преди три века от цар Петър I и възстановен след 1991 г. Алексий II е четвъртият носител на ордена след известния конструктор Михаил Калашников. По думите на Елцин, патриархът получава отличието “за изключителния му принос към духовното и нравствено възраждане на Русия и запазването на обществения мир и разбирателство”.  Алексий ІІ е избран и за „Човек на годината” през 2007 г.

В своите интервюта патриарх Алексий ІІ се противопоставя на инсинуациите за тържество на цезаропапизма в страната. Трябва ли църквата да се ангажира с политиката и ако трябва, до каква степен? Патриархът, който по убеждения е демократ, се обявява срещу комунистическия опит за преврат на 19-21 август 1991 г. На 19 август с. г. в Русия се празнува Преображение Господне и по време на литургията в Успенската катедрала в Кремъл протодяконът изпуска в произнасяната от него ектения молението за властите.  Патриархът откликва на кризата с две послания, в които осъжда комунизма като “отрицание на всички абсолютни нравствени начала, забравяне на духовните източници и смисъла на човешкото съществуване”.  Той приема спокойно и разпадането на СССР на 25 декември 1991 г. и благославя Елцин след двукратния му избор за президент през 1991 и 1996 г. При сблъсъка между президента и парламента през 1993 г. членовете на Синода са разделени, защото редица видни духовници са избрани за депутати през 1988 г. Още в навечерието на кризата Алексий ІІ предлага услугите си като посредник между парламента и президента.  През ноември 1995 г. Московската патриаршия забранява на ръкоположени лица да кандидатстват за депутати, въпреки че не е отменено противоположното решение на събора от 1917-1918 г. В отговор свещ. Глеб Якунин обвинява църквата във всевъзможни грехове и е лишен от сан. В същото време митрополит Филарет (Вахрамеев) получава благословение, за да стане депутат в Белоруския парламент. Излиза, че различни хора в църквата се мерят с различен „аршин”. Само след две години отношението на църквата по този въпрос започва да се променя. Отец Александър Альошин се кандидатира в изборите за президент на Чувашката република, които се провеждат през декември 1997 г.  Когато Конституционният съд на Руската федерация забранява партиите на религиозна основа, представители на патриаршията изказват своето несъгласие.  По време на изборната кампания за президент на Украйна през ноември 2004 г. духовниците, подчинени на Москва, открито агитират за проруския кандидат Виктор Янукович, а не за прозападния Виктор Ющенко. 

Понякога патриархът се осмелява да критикува дейността на държавата. Той нарича „грях” използването на военна сила срещу демонстрантите във Вилнюс през 1991 г., когато падат жертви. След две години патриархът застава на страната на реформатора Елцин срещу комунистите. Но Алексий ІІ отказва да участва в препогребването на тленните останки на царското семейство в Санкт-Петербург през юли 1998 г. Този спектакъл е организиран от Елцин, на чиято съвест като бивш секретар на Свердловския областен комитет на КПСС, тежи разрушаването на Ипатиевския дом, където са разстреляни император Николай ІІ и неговите близки.

В допитванията патриархът е един от най-популярните лидери, а подкрепата за църквата е голяма в сравнение с другите институции. През 2007 г. президентът се ползва с подкрепата на 68% от населението, а църквата – с 54%. На другите държавни институции като прокуратурата, милицията, партиите руснаците дават отрицателна оценка.

Патриаршията при Алексий ІІ подкрепя изцяло вътрешната и външната политика на държавата.  Тя защитава официалните теории за „третия път” на развитие на Русия, различен от комунизма и капитализма, и за превъзходството на правата на групата, обществото или църковната общност над правата на отделната личност. Новата етатизация на руското православие засилва неговото обществено и политическо влияние, но намалява неговата независимост и изповедническа сила. Формира се специфичен имперски православен стил, който придава сакралност на държавата и естетизира господстващата псевдомонархия на поредния президент. Църквата осъжда турската интервенция и гавра с православните светини в Кипър, застава на страната на Сърбия в нейния конфликт с бившите югославски държави и НАТО, одобрява продължаващата война в Чечня, противопоставя се на разширяването на Европейския съюз и НАТО на изток. При посещението си в Германия през ноември 1995 г. Алексий ІІ се извинява от името на руския народ за нарушенията на човешките права, извършени от Червената армия в Източна Германия след 1945 г. Неговите усилия за помирение за разкритикувани от неокомунистическите и ултранационалистическите кръгове като предателство”. Вестник „Правда” цитира каноните и апелира за свалянето на патриарха. 

Данните за финансовото състояние на Руската църква са засекретени, но по някои външни преценки нейният годишен бюджет достига 100 милиона долара. Трудни за преодоляване фактори са инфлацията, все по-засилващото се темпо на нейната дейност - на първо място строежи и ремонти на огромен брой църкви, манастири и други сгради, обедняването на населението и навлизането в църквата на довчерашни атеисти, които не са свикнали на благотворителност. Фрапиращо е, че църквата до август 2000 г. не разполага със социална доктрина. На 27-28 декември 1996 г. Архиерейският събор заявява своето безпокойство от задълбочаващата се икономическа криза в страната. Тя е принудена да прибягва до даренията на новобогаташи, мнозина от които са свързани с мафията. През 1996 г. правителството предоставя на патриаршията привилегията да внася без мито стоки от чужбина, например цигари от България, вино от Италия и Унгария, храни, строителни материали и пр. Част от цигарите са раздадени даром на войници и миньори, но от останалия импорт църквата инкасира големи печалби, за което е обвинявана от едни медии и оправдавана от други.  В края на юни 2000 г. експерти от Московския университет открито обвиняват Патриаршията, че пере пари, внася цигари без мито (в средата на 90-те години патриархът устройва тържествен банкет за шефовете на тютюневата компания “Филип Морис”), продава нефтени продукти и експлоатира диамантени рудници. Според тях Руската църква се е превърнала в “грандиозна офшорна икономическа зона”. Общоизвестна практика е мафиоти да подаряват пари на манастири, които ги връщат, като си удържат процент комисиона. Патриархът отказва да коментира сведенията, изнесени от специалистите.  Към патриаршията действа Център за инвестиционни проекти, създаден през 2004 г. Наемите на управляваните от него църковни имоти започват от 800 евро на кв.м. През 2007 г. патриаршията организира в Берлин международен инвестиционен форум, за да търси хора с пари, готови да ги вложат в нейни недвижими имоти в Русия. Очаква се 40% печалба от тях, а гарант на сделките е самият руски патриарх Алексий II.  Костромската епархия и Оптинският манастир продават бутилирана „светена вода”. Цяла серия от млечни продукти, произведени в Подмосковието, носи благочестивото название „Божа кравичка”.

обединението със Задграничната църкваПрез 18-годишното управление на патриарх Алексий ІІ не е свикван поместен събор. През 2000 г. архиерейският събор незаконно изменя Устава, като премахва от него изискването за свикване на поместен събор всеки пет години. Освен това, поместният събор е превърнат от пълновластна институция в декоративен орган към архиерейския събор, защото решенията на поместния събор не са валидни, ако не  бъдат одобрени от епископата.

При Алексий ІІ Руската църква остана номинален член на икуменическите организации, което продължава да разпалва фанатизма на разколници като епископ Диомид. Патриарх Алексий ІІ има особено остро отношение към римокатолическото присъствие в Русия, което днес е много по-слабо, отколкото преди 1917 г. Той не допуска визита на папата в страната въпреки съгласието на Путин. Същевременно Руската църква при Алексий ІІ не се противопоставя много успешно на протестантските и окултните секти, които са ограничени само от закона за религията от 1997 г.  

Двете най-големи заслуги на покойния патриарх са канонизирането на руските новомъченици начело с царското семейство през 2000 г. и обединението със Задграничната църква през 2007 г. Каквито и лични грехове той да е имал, тези две негови постижения ги засенчват и превръщат Алексий ІІ в един от бележитите православни духовници през ХХ-ХХІ в.

Снимки: Патриархия.ру


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/34w9 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.