Мобилно меню

4.6521739130435 1 1 1 1 1 Rating 4.65 (23 Votes)
Vidrare_church.jpgОгромната възрожденска църква „Св. Петка” в с. Видраре, Тетевенско, която някога на празници е побирала цялото население, сега тъне в мрак и прах. Западно от нея се издигат няколко надгробни паметника, един от които е по-стар. Върху плочата е издълбан силуетът на свещеник с калимавка и малка брадичка, както и дълъг оплетен надпис. Това е едно от малкото запазени материални свидетелства за земното житие-битие на известния в този край свещеник Георги Даков Тутмаников – известен не с броя на литургиите си, а с мащабната си революционна дейност.

Той е роден в махала Беляновец или Тутманици на съседното с. Джурово през 1844 г. Израства като буйно дете и е изпратен да учи във Видраре, Етрополе и Ловеч. Съвсем млад, през 1860 г. Георги се оженва за Цона Панова от Видраре. У потомци на поп Георги открихме и неговия Вечен календар, издаден през 1850 г., в който той вписва раждането и смъртта на повечето си деца. Остават живи само две момчета. През 1867 г. епископ Иларион Ловчански ръкополага Георги за енорийски свещеник. Но вместо спокойна и сигурна служба съдбата отрежда на нашия герой съвсем друга участ.

Големият час на поп Георги удря, когато Апостола започва да полага основите на революционната организация в този край. По природа нашият герой е роден за революционер – огнен патриот, подвижен, деен, духовит, а свещеническото звание му предоставя достъп до всеки дом. В характера му се долавя и известна склонност към анархизъм, но той успява да надмогне тази отрицателна черта главно под влиянието на Левски. Когато Апостола минава през Видраре (есента на 1870 г.), той изгражда комитет в състав: свещеник Георги Тутмаников, Вутю и Иван Ветюви, Васил Бошаранов от Голям извор (тогава учител във Видраре) и Христо Гешевски, също учител. Съставът на комитета нараства до 40 члена, които събират сума, достатъчна за купуването на около 200 пушки. По същото време, вероятно през ноември 1870 г., поп Георги довежда Левски в Етрополе, за да основе и тук комитет.

Съвременници свидетелстват, че под расото поп Георги винаги е препасан в револвери дори когато служи в църквата. Проповедите си на празници той превръща в пламенни слова за свободата. Тъй като революционната агитация поглъща почти цялото му време, поп Георги уговаря младоженците да живеят заедно, а той при удобен случай ще извърши венчавката. По същия начин постъпва и с погребенията. Задочно поръчва умрелите да бъдат заровени, а той обещава да извърши опелото по-късно на самия  гроб. Той скъсва и с практиката да се ръси, като освещава една каца с вода у дома си и попадията в негово отсъствие раздава с черпак на вярващите.

През 1871 г. поп Георги решава да се отдели от видрарския комитет и да образува свой с име „Илирически”. В своята „Видрица” поп Минчо Кънчев твърди, че поп Георги внушава на османския съд по-късно абсурдното тълкуване: „Думата елерический значи елери-гелен – напред върви”. И това е една от чертите на нашия бунтар – да мистифицира при удобен случай. Всъщност той явно свързва своя комитет с илирическото движение на хърватите и словенците за независимост. Поведението на поп Георги дразни околните комитети, които се оплакват на Левски през 1872 г. Комитетът във Видраре с революционен псевдоним Хасан-Касан пише: „Така също и работата ни върви на добре и нямаме спънка отникъде, само попа Илерически...”. Комитетът в Голям извор с псевдоним Сюлейманоглу Дауд също намира за прекалена активността на поп Георги: „Илирически е в голямо подозрение от българи и турци, които питат: абе този поп къде току ходи, та се не прибира тука никога?” В края на юли поп Георги се среща с Левски в Ловеч и му предлага да изплете комитетската мрежа в Македония, но Апостола отказва. За югозападните български земи заминава етрополецът Тодор Пеев, който е по-образован, по-дипломатичен и се ползва с доверието на османската власт.

След обира на хазната в Арабаконашкия проход са арестувани всички дейци във Видраре, включително и поп Георги Тутмаников. На очната ставка Левски потвърждава, че го познава. Затова свещеникът се държи достойно и дори дръзко пред съдиите. Когато е запитан за съдържанието на Устава на революционната организация, той отговаря: „В книжката пишеше да се иска справедливост от правителството; ако не я даде, да се бием. И аз щях да постъпя така”. Трибуналът осъжда попа на 10 години заточение в Диарбекир. Едва дишащ, изнурен от пътуването през пустините на Мала Азия, поп Георги е хвърлен в тъмницата, където е окован. По-късно режимът му е смекчен. Той купува шевна машина от заточеника Дочо Мръвков и започва работа, за да осигури издръжката си. Тъй като диарбекирското население е облечено с дрехи от съвсем груб плат, поп Георги предлага на местния управител да изгради нещо невиждано тук дотогава – тепавица, и прави неин модел от восък. Скоро тепавицата е готова и дава поминък на голям брой страдалци. След като избухва Руско-турската война, поп Георги заедно с даскал Иван Лилов и Станчо Петров прави отчаян опит за бягство, но е заловен и отново хвърлен в тъмницата. Когато телеграмата за Освобождението пристига на 19 март 1878 г., първи я прочита на всеослушание поп Георги Тутмаников. На следващия ден той и поп Минчо Кънчев служат великденска служба, макар че денят съвсем не е Великден! Но има ли нещо по-велико от постигнатата свобода?

Заедно с другите видрарски заточеници поп Георги е посрещнат триумфално в селото и продължава службата си на свещеник в местната църква. Османските зандани са подкопали здравето му и той умира от туберкулоза на 27 юни 1881 г. От него остават само две деца, една надгробна плоча, една смачкана кадилница, много удобна за пъхване в джоб, и няколко диарбекирски писма, в които сравнява кюрдската провинция с ада. Свещеник Георги Даков Тутмаников – тази колоритна и енергична фигура – е едно от онези „зърна”, които по думите на Евангелието падат в земята и умират, за да изкласят в богат плод. Неговата саможертва не остава напразна.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3py3k 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.