За разлика от други църкви Българската православна църква (БПЦ) твърде късно въвела своя наградна орденна система. Това се дължало на обстоятелството, че Църквата ни (а също така и народът ни) в продължение на 73 години бил в изолирано положение заради схизмата, наложена през септември 1872 г. от Вселенската патриаршия. Въпреки това по повод на освещаването на храм-паметника „Св. Александър Невски” (12-14 септември 1924 г.) били изработени няколко вида медальони, които се връчили на присъстващите високи гости. От едната страна на въпросния медальон бил изобразен св. Александър Невски, а от другата – изглед на новия храм-паметник. На цар Борис ІІІ бил връчен златен медальон; на всички митрополити и министри – позлатен медальон; на епископите и народните представители – посребрен медальон, а на всички останали поканени от Св. Синод гости – бронзов медальон.
Шест години по-късно, през пролетта на 1930 г., Св. Синод решил да награди четирима унгарци, които имали заслуги за българското църковно дело в Будапеща. Били им изпратени четири позлатени медальона „Св. Александър Невски”, поставени в особени кутийки. Подобен медальон и една българска Библия с луксозна подвързия били изпратени и на г-н Ст. П. Чомаков, управляващ българската царска легация в Будапеща.
По повод на въпросната визита с протокол № 18 от 19 май 1961 г. намаленият състав на Св. Синод решил „Св. Синод, по примера на други православни църкви, които имат ордени и значки за награждаване заслужили дейци на християнските църкви, да обяви конкурс между българските художници за изработване на орден и специална значка с образа на св. Йоан Рилски. За ордена и значката общо да се дадат първа премия от 1000 лв. и втора премия от 500 лв. Подробностите по конкурса да се уточнят от комисия в състав Старозагорски митрополит Климент, по това време председател на Висшия църковен съвет, архимандрит Горазд и Йордан п. Илиев”, служители в синода.
Така през пролетта на 1961 г. бил учреден първият църковен орден „Св. Йоан Рилски” в две степени: златен и сребърен. Специалната значка с образа на рилския светец фактически станала медал, също в две степени. Във връзка с предстоящото посещение на българска църковна делегация в Истанбул, Дамаск, Йерусалим и Александрия и на Вселенския патриарх в България Св. Синод в свое заседание от 27 юли 1961 г. решил да се направят 10 златни и 20 сребърни ордена, както и съответни кутии за тях. Изработката на ордените била възложена на тогавашната Централна златарска работилница в София. От протокол № 12 на Св. Синод от 13 март 1962 г. се вижда, че въпросната златарска работилница изработила матрица за ордена „Св. Йоан Рилски” и по 15 бройки от двете емисии на ордена. А художникът-иконограф Николай Ростовцев изработил специална грамота, която трябвало да се връчва заедно с ордена. Първи кавалер на ордена „Св. Йоан Рилски” става патриарх Кирил. По-късно той бил отново удостоен с този висок орден.
През есента на 1974 г. с този орден бил награден тогавашният руски патриарх Пимен, който гостувал в София по повод на 50-годишнината от освещаването на патриаршеския катедрален храм-паметник „Св. Александър Невски”.
Вторият църковен орден „Св. Климент Охридски” в две степени вероятно бил учреден през 1966 г. по повод на юбилейното честване на 1050-годишнината от блажената кончина на светеца. Тогава в Преслав (29-30 септември 1966 г.) и в София (6-7 декември 1966 г.) били проведени големи научни сесии по повод юбилея. С този орден, според моите наблюдения в църковната преса, са наградени твърде малко хора. Носител на този орден - първа степен е протопрезвитер проф. д-р Николай Шиваров, бивш ректор на бившата Духовна академия „Св. Климент Охридски”. С тях са наградени и последните два декана на Богословския факултет на СУ - проф. И. Желев и доц. Е. Трайчев.
От 3 до 8 юни 1976 г. гост на БПЦ бил Негово Блаженство Серафим, архиепископ Атински и на цяла Гърция, който бил награден с „най-високия църковен орден „Св. Иван Рилски” – І ст. Придружаващите го архиереи били наградени с ордена „Св. Кирил и Методий” – І ст., а придружаващите го архимандрити Мелетий Каламарас и Амвросий Ленис, както и иконом Спиридон Владикас и йеродякон Игнатий, и г-н Ат. Арванитис били удостоени с ордена „Св. Климент Охридски” – ІІ ст.
Третият църковен орден бил учреден в началото на 1969 г. по повод на 1100-годишнината от блажената кончина на св. Кирил-Константин Философ. Това е орден „Св. Кирил и Методий” в две степени – златен и сребърен, както и съответен медал, също в две степени. От 8 до 14 май 1969 г. в София били проведени юбилейни тържества по случай 1100-годишнината. Присъствали тогавашният Вселенски патриарх Атинагор, Александрийският патриарх Николай ІІІ, Архиепископ Йероним от Гръцката църква, Ленинградският и Новгородски митрополит Никодим и редица други архиереи от различни църкви. За спомен от това тържество всички гости били наградени с новоучредения орден „Св. Кирил и Методий”: патриарсите и митрополитите с първата му степен, а епископите и цивилните лица – с втората. Последното награждаване с този орден беше през 2004 г., когато Св. Синод почете директора на вероизповеданията проф. И. Ж. Димитров по случай 60-годишнината му. Но парадоксът беше, че поради липсата на орден в касата на Св. Синод на директора му беше връчена само грамотата, а орденът още се очаква.
По повод на 25 годишнината от възобновяването на Българската патриаршия през 1978 г. бил учреден и изработен юбилеен медал „25 години Българска патриаршия”, който бил връчен на гостите, поканени на тържеството.
А по повод на 1300-годишнината от създаването на Българската държава още през пролетта на 1979 г. Св. Синод взел решение да се учреди и изработи най-високият орден (в орденната система на Църквата ни) „Св. цар Борис – Покръстител”, златен. Първи с този орден бил награден Българският патриарх Максим по повод неговата 65-годишнина на 29 октомври 1979 г. През последните години с този висок орден бяха наградени бившият руски президент Владимир Путин и руският патриарх Алексей ІІ.
За последен църковен орден може да се смята „Св. Софроний Врачански”, също в две степени. От 30 юни до 2 юли 1989 г. във Враца бяха проведени юбилейни чествания по повод на 250-годишнината от рождението на св. Софроний Врачански, който стоял на Врачанската епископска катедра през епохата на Възраждането. С този орден беше награден тогавашният кмет на града г-н Асен Недялков и други гости от чужбина, а с бронзовия медал „Св. Софроний Врачански” бяха наградени многеството други участници.
Забележка: За съжаление в канцеларията на Св. Синод няма запазени никакви документи и правилници, свързани с орденската система на БПЦ, а също и списъци, кога и на кого са били връчвани ордени и медали. Дори в касата при главния секретар на Св. Синод липсват някои от църковните ордени и медали. Предполагам, че те са били изпокрадени по време на разкола, когато две години Синодната палата беше завзета от разколниците.