Мобилно меню

4.6363636363636 1 1 1 1 1 Rating 4.64 (11 Votes)
2_7.jpgПреди години проучвах старините в костницата на Новоселския манастир, Троянско и открих сред другите интересни книги един екземпляр от “Изяснения на неделните и празнични евангелия” (превод – Златан Кинов, Цариград, 1857 г.). На гърба на титулния лист собственикът на книгата отбелязва: “Сие евангелие на попъ Георги Христовъ. Копува отъ священика Петъръ Цанкувъ, златаръ”. На втория форзац същата ръка нанася и втора приписка: “1868, юний 20 денъ. Когато преминаха разбойницы-те презъ Дунаватъ, въ Т-ско. Священникъ Георги Христовъ отъ градъ Севлиево”.

 

Втората бележка напомня по съдържание и стил дописките на няколко цариградски лъжепатриоти, които пишат: “Прочутият разбойник Тотю и неговите свирепи другари-разбойници не заслужават никакво съжаление” (в. “Македония”, г. І, бр. 29, 1867 г.). Цариградските чорбаджии окачествяват като “разбойници” четниците на Панайот Хитов и Филип Тотю, които се сражават с поробителите на родна земя от април до август 1867 г. А притежателят на намерената книга смята за “разбойници” юнаците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Той заимства безкритично това определение от слухове или от казионни османски вестници като “Дунав”, “Турция”, “Цариградски вестник”, на които вероятно е редовен читател.

 

Тази приписка едва ли би заслужавала внимание, ако не беше забележителният факт, че осем години по-късно Георги Христов се изявява в съвсем различна светлина. С револвер в ръка той защитава в продължение на няколко часа Новоселския манастир срещу башибозушките талази и загива със смъртта на храбрите. Кое предизвиква този пълен обрат в светогледа и поведението на севлиевския духовник?

 

Георги Христов е роден през 1841 г. в махала Дългодреите на с. Кръвеник, Севлиевско, поради което често е свързван с прякора “Дългодрейски”. Той има двама братя Кънчо и Нанко, които също вземат дейно участие в Априлското въстание. Христов се заселва в Севлиево през 1867 г. и се оженва за сестрата на известния революционер Никола Дабев. Затова в някои извори се нарича неправилно Дабев или даже Дабито. Той се ръкополага скоро след сватбата си. Предполага се, че се среща лично с Левски в Севлиево или Ново село и именно тази среща променя коренно неговия живот, осмисля насоката на бъдещата му дейност. Отец Георги подпомага възстановяването на севлиевския революционен комитет, а през пролетта на 1875 г. подвежда под клетва първите съзаклятници.

 

На 23 април (стар стил) 1876 г. той отива в Ново село за сватбата на своя шурей Никола Дабев, който учителства в селото. Тук го заварва въстанието, което той очаква и подготвя, затова не се двоуми и не бяга. Отец Георги Христов изпраща в девическия манастир престарялата си майка и детето си и се включва в една команда, която заема позиция на Боаза при родната му Дългодрейска махала. Когато на 9 май тази позиция е превзета, той се връща следобед в Ново село и отива направо в манастира. Тук са намерили убежище редица бежанци. За да спечели време до идването на подкрепления или поне на редовни войски, отец Георги се решава на саможертва. От чердака на жилищната сграда с един стар револвер удържа сам няколко часа бесния напор на озверените башибозуци. Тялото му е надупчено от куршуми. Накрая нападателите успяват да разбият портата, насичат полумъртвия герой на късове, подпалват манастира и започват изнасилвания и кланета...

 

Новооткритата книга буди размисли за повратните движения на една епоха, в която истинските българи намират своето признание и безсмъртие, а продажниците – осъждане и позор от историята. На 3 април 2011 г. Св. Синод на Българската православна църква ще канонизира свещеник Георги Дългодрейски за мъченик заедно с другите баташки и новоселски жертви на османския джихад.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/99u9w 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.