Деян. 15:1. А някои, слезли от Иудея, учеха братята: ако се не обрежете по обреда Моисеев, не можете се спаси.
„някои, слезли от Иудея”. Това са били прекомерно ревностни юдейски християни, които неотдавна укорили Петър за това, че е покръстил езичника Корнилий, и които искрено са смятали, че спазването на всички обреди на Мойсеевия закон (вж. Деян. 15:5) е задължително и в християнството.
„учеха”. Изразът показва, че те пристигнали в Антиохия като мисионери и проповедници на определено формулирано учение. Съдейки по по-нататъшното развитие на събитията, това учение имало време да се разпространи освен в Антиохия, още в Сирия и Киликия (Деян. 15:23).
Деян. 15:2. И когато произлезе разногласие и немалка препирня между Павла и Варнава от една страна, и тях - от друга, отредиха Павла и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос при апостолите и презвитерите в Иерусалим.
„когато произлезе разногласие и немалка препирня”. Това показва, че макар лъжеучителите да не са срещнали единодушно съчувствие, все пак те не са получили и достатъчно единодушен отпор и във всеки случай са предизвикали голямо объркване в християнското общество.
„отредиха … да възлязат”. т.е. братята (Деян. 15:1) или цялата Антиохийска църква решила да изпрати Павел и Варнава в Йерусалим, за да разрешат спора. В Йерусалим били най-авторитетните съдии по този въпрос в лицето на апостолите (макар и не всички) и презвитерите на Йерусалимската църква. Избрани били Павел и Варнава, тъй като те били най-заинтересовани и запознати с този проблем в църквата. А споменатите „някои други”, които тръгнали с тях, били очевидно избрани за още по-голямо представителство на антиохийската община, за която Павел и Варнава били външни.
Деян. 15:3. Те прочее, изпроводени от църквата, минаваха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и произвеждаха голяма радост у всички братя.
„минаваха през Финикия и Самария”, които се намирали на пътя от Антиохия за Йерусалим, „разказвайки за обръщането на езичниците“ на финикийските и самарийските християни (Деян. 13:14), с което предизвикаха голяма радост „у всички братя“, очевидно не само сред християните от средите на езичниците, но и сред тези с юдейски произход.
Деян. 15:4. А като пристигнаха в Иерусалим, бидоха приети от църквата, от апостолите и презвитерите, и разказаха всичко, що Бог бе сторил с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците.
„бидоха приети от църквата, от апостолите и презвитерите”, т.е. пратениците на антиохийската църква били приети в специално, тържествено събрание на вярващите, имащо всичко свойства и условия на събор – като висш и авторитетен решаващ орган по най-важните въпроси, които можело да имат отношение към цялата Христова църква.
„разказаха всичко, що Бог бе сторил”. Пратениците не поставили въпроса за възможността за приемане на езичници в църквата, а просто съобщили всичко за обръщането на езичниците чрез тях, а поставянето на въпроса оставили за тези, които не били в състояние да видят неговото Божествено решение. Такива се оказали някои от повярвалите „от фарисейската ерес”.
Деян. 15:5. Тогава станаха някои от фарисейската ерес, които бяха повярвали, и казваха, че те - езичниците, трябва да се обрязват, и да им се заповяда да пазят закона Моисеев.
Има съществена разлика между това, което искали юдействащите християни в Антиохия, и тези тук в Йерусалим. Там юдействащите християни учили, че вярващите, които идвали в Църквата от езичниците, имали нужда само от обрязване, докато тези в Йерусалим настояват освен това и за спазване изобщо на „Мойсеевия закон”. В Йерусалим ревнителите на Мойсеевия закон се чувствали по-силни и властни, отколкото тези в Антиохия, което обяснява искането им.
Деян. 15:6. Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос.
Решението на този въпрос станало предмет на обсъждане на специално друго събрание, в което дееписателят споменава само апостолите и презвитерите като предстоятели или представители на Църквата. От по-нататъшния разказ (Деян. 15:12, Деян. 15:22-23) обаче става видно, че участие в разглеждането, обсъждането и решавнаето на този въпрос взимали участие и обикновените членове на общността, а може би и цялата Йерусалимска църква. Изключителната важност и живият интерес на поставения за обсъждане проблем не можели да не подтикнат всеки един да вземе участие в събранието: Законът или Евангелието? Мойсей или Христос? Благодат или дела на Закона? Юдейство или християнство? Апостолският събор окончателно разделя тези две области, като посочва тяхното истинско място и значение и установява самодостатъчната сила на Христовите заслуги и благодат. В случай на победа на юдействащите християни, то тези основни истини на християнската вяра щели да се разтворят в юдаизма.
Деян. 15:7. След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече: мъже братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват;
Решението на въпроса се предшествало от продължителни спорове, по време на които двете противоположни и взаимно изключващи се мнения се изяснили в своята цялост. Апостол Петър е този, който задава сякаш пътеводната нишка за изхода от тази объркана област на спорове и мнения. Блаж. Теофилакт (както и св. Йоан Златоуст) вижда във факта, че Петър взима думата, аргумент в полза на истинското мнение, установено от съборите: „Забележете, благодатта за решение на въпроса получава Петър, в когото и до този момент оставали елементи на юдейство”.
„мъже братя!” – това е уважително обръщение към цялото събрание (Деян. 1:16), но, съдейки по упрека в Деян. 15, най-вече към юдействащите законници.
„от първите дни” – отдавна. Събитието с обръщането на Корнилий се е случило преди няколко години и апостолът използва засилен израз за неговата древност, за да покаже, че въпросът за обръщането на езичниците не е нов, което значително намалява остротата на поставения въпрос. В полза на приемането на езичниците без формалностите на Мойсеевия закон Петър изтъква очевидното участие на Бога в обръщането на Корнилий: „Сам Бог избира“ апостола да кръсти езичниците като „Сърцеведец“, познавайки безпогрешно готовността на тези езичници да влязат в Христовата Църква, и като им дава Светия Дух, „не прави разлика“ с другите повярвали в Христос. Тази вяра очистила сърцата им и ги направила достойни съдове за благодатта на Светия Дух, без посредничеството на делата на закона, които, следователно, не са от съществено значение за спасението. „Само чрез вяра, казва апостолът, те получиха същото”. (блаж. Теофилакт Охридски, св. Йоан Златоуст)
Деян. 15:8. и Сърцеведецът Бог им засвидетелствува, като им даде Дух Светий, както и нам;
Деян. 15:9. и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти с вярата сърцата им.
Деян. 15:10. Сега, прочее, защо изкушавате Бога, като възлагате на врата на учениците иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем.
„защо изкушавате Бога”. Този въпрос означава: защо не вярвате на Бога? Защо Го изкушавате, сякаш Той не е силен да спаси чрез вяра?”” (св. Йоан Златоуст). Под изкушение на Бога апостолът има предвид желанието да се сложи игото на Мойсеевия закон върху онези, които се спасяват чрез вяра.
„иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем”. Тази мисъл е подробно разгърната в посланията на апостол Павел (Гал. 3 и др.; Римл. 3:9-19, Римл. 5:15; 1 Кор. 1:3; 2 Кор. 1:2, 8:13; Еф. 1 и много други).
Деян. 15:11. Ала ние вярваме, че с благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасим, както и те.
„с благодатта … ще се спасим, както и те”. Не само езичниците, които са повярвали, ще бъдат спасени и се спасяват по благодат, без делата на Закона – тези дела са излишни и ненужни не само за тях, но и за нас, които някога спазвахме тези дела, те напълно изгубиха всякакво значение, отпаднаха като нещо мъртво, отстъпвайки мястото и значението си изцяло на Христовата благодат, чрез която всички се спасяват по един и същи начин. Не е отстъпка спрямо езичниците, че са освободени от игото на закона, не нашето снизхождение им дава възможност да се спасят като нас, но много повече това е дело на благодатта на Христос, която отменя цялата ни праведност според закона, за да ни даде възможност да се спасим „както и те“. И ние, и те стоим еднакво без отговор пред Бога, еднакво се очистваме чрез вярата и се спасяваме чрез благодатта, така че нищо в делото на спасението не остава дело на закона, който в своето време е имал само подготвителна стойност за Христос. Следователно Мойсеевият закон е ненужен в християнството не само за езичниците, които не го познават, но и за евреите, които го познават. С това се изчерпва абсолютно всичко по въпроса.
Деян. 15:12. Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла, които разказваха, какви личби и чудеса стори Бог чрез тях между езичниците.
“Цялото множество млъкна” силно впечатлено от ясната и решителна реч на Петър, която направила невъзможни по-нататъшните спорове. Въпреки това, ако не в този момент, то по-късно юдействащите християни дълго време смущавали Христовата църква. Само времето могло окончателно да излекува този толкова болезнен за юдейството въпрос.
Деян. 15:13. А след като млъкнаха те, заговори Иаков и рече: мъже братя, чуйте ме!
“заговори Иаков и рече”. Това несъмнено е „братът“ на Господа Иаков (Деян. 12:17), предстоятелят на Йерусалимската църква, сам строг законник, който заради тази си строгост е наричан „праведен“ (Евсевий, Църковна история. 2:23). Речта на такъв човек, която потвърждавала речта на Петър, оказала решаващо въздействие.
Деян. 15:14. Симон обясни, как Бог изпърво посети езичниците да Си избере от тях народ за Свое име;
Бог изпърво посети езичниците да Си избере от тях народ за Свое име; Мисълта на апостол Яков поразява със своята необичайна за онова време оригиналност и смелост: досега еврейският народ е бил смятан за изключително избран от Бога народ, в противовес на всички останали, оставени от Бога да вървят по своите пътища. Св. Яков казва, че тази противоположност вече не съществува и заявява, че повярвалите от езичниците са призвани да образуват свой избран Божи народ, който с нищо не е по-малък в сравнение с еврейския.
Деян. 15:15. и с това са съгласни думите на пророците, както е писано:
Апостол Яков доказва мисълта си за новия Божи народ с пророчества, най-силното от което веднага цитира (Ам. 9:11-12). Според това пророчество Бог обещава да възстанови падналия Давидов дом така че той да съществува не само над евреите, но и над всички народи. Възстановяването на Давидовото царство с включването на всички народи се случва в Христос и Неговото благодатно Царство.
Деян. 15:16. "след това ще се обърна и ще възстановя падналата Давидова скиния, и каквото е разрушено в нея, ще възстановя и ще я изправя,
Деян. 15:17. за да подирят Господа останалите човеци и всички народи, които са назовани с Моето име, казва Господ, Който върши всичко това".
казва Господ, Който върши всичко това. Същият Господ, Който преди много години чрез устата на пророка е предсказал какво ще се случи, сега говори за всичко това като за предопределение на Своя вечен Съвет (срв. Йоан Златоуст).
Деян. 15:18. Познати са Богу отвека всичките Му дела.
Деян. 15:19. Затова аз съм на мнение да се не правят мъчнотии на ония от езичниците, които се обръщат към Бога,
Затова аз съм на мнение. Според тълкуванието на Йоат Златоуст и Теофилакт Български това означава: “с власт казвам, че това е така”. Отхвърляйки задължителността на Мойсеевия закон за вярващите в Христос, мъдрият водач на Йерусалимската църква, за да успокои страстите, намира за необходимо да предложи на обърналите се към Бога езичници да се въздържат от някои неща, които не са в съгласие с духа на Мойсеевия закон (Изх. 34:15) и противоречат на духа на християнския закон.
Деян. 15:20. но да им се пише, да се въздържат от осквернени идоложертвени храни, блудство, удавнина и кръв, и да не правят на други онова, което не е тям угодно.
от осквернени идоложертвени храни. Това означава да се въздържат да ядат идоложертвено месо (срв. Деян. 15:29), т.е. месото от езически жертви, което можело да се предлага в домовете на езичниците или да се продава на пазарите, а също и на езически празници (срв. 1 Кор. 8).
от блудство. Това е един от най-разпространените езически пороци, противоречащ еднакво на Мойсеевия закон и на християнския закон (1 Кор. 6:13-18).
от удавнина. Има се предвид удушено животно, без да пусне кръв, което е забранено от Мойсеевия закон (Лев. 17:13-14; Втор. 12:16, Втор. 12:23).
и от кръв. Т.е. от яденето й (Лев. 3:17, Лев. 7:26, Лев. 17:10, 19:26; Втор. 12:16, Втор. 12:23, Втор. 15:23). Законите на Мойсей за това са били толкова строги, че виновните за използване на кръв от убити животни и удушени животни са били убивани от народа, без значение кой е бил виновен – евреин по рождение или чужденец (Лев. 17:10-14). Ако обърналите се към християнството езичници не се въздържали от това, то това би довело до голямо отвращение към тях от страна на евреите и би дало немалко поводи за смущения, съблазен и всякакви неуредици. „Макар и да става дума за телесни неща, все пак е необходимо да се въздържаме от тях, тъй като те предизвикват голямо зло“ (Йоан Златоуст, Теофилакт Охридски).
да не правят на други онова, което не е тям угодно. Това изречение, основано на думите на самия Господ (Мат. 7:12; Лука 6:31), се среща само в няколко древни ръкописа, както на това място, така и в Деян. 15:29. А на едно друго място (Деян. 21:25), където Яков и старейшините от Йерусалим напомнят на Павел за постановлението на Събора, въпросното изречение изобщо не се споменава. И свети Йоан Златоуст не го цитира.
Деян. 15:21. Защото законът Моисеев от стари времена във всеки град си има човеци, които го проповядват в синагогите, дето се чете всяка събота.
Връзката на този стих с предходния не е достатъчно ясна. Очевидно тук се дава основанието за въздържане от споменатите нарушения на Мойсеевия закон, чието четене всяка събота можело да подхранва постоянна неприязън към християните измежду средите на езичниците като нечисти; или пък тук се дава отговор на предполагаемо възражение, че ако християните бъдат освободени от задължението да спазват Мойсеевия закон, този закон може да бъде напълно забравен.
“По този начин Яков разрешил всичко. Той заповядва спазването на закона, защото заимства тези предписания от него, но и освобождава от него, като заимства само това…“ (Йоан Златоуст).
Деян. 15:22. Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си Иуда, наречен Варсава, и Сила - предни мъже между братята, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павла и Варнава,
Напълно целесъобразно е в Антиохия да бъдат изпратени особени пълномощници заедно с Варнава и Павел, за да не възникне у антиохийците никакво съмнение или подозрение в безпристрастното и автентично предаване на постановленията и разсъжденията на събора, което лесно би могло да се случи сред противниците на Варнава и Павел (срв. Йоан Златоуст).
предни мъже между братята. В Деян. 15 те са наречени и „пророци“; следователно можем да предположим, че са заемали някакви ръководни позиции – учители, ръководители, водачи на обществото, презвитери на Йерусалимската църква.
Деян. 15:23. като по тях им написаха следното: от апостолите, презвитерите и братята поздрав до братята от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
написаха следното. Постановленията на събора се съобщават на антиохийците под формата на писмо, като най-добро средство за предаването им до мястото на тяхното предназначение в истински вид и точен смисъл. Същевременно, за да се премахне всяко подозрение от страна на Варнава и Павел за неточно предаване на постановленията на събора, писмото е предадено на Юда и Сила. Ако се съди по формата и целта на писмото, то то вероятно е било написано на гръцки език и се цитира, вероятно, в оригиналния му вид.
от апостолите, презвитерите и братята. Това е равнозначно на израза в Деяния 15 „апостоли и презвитери с цялата църква“.
„В Антиохия“ (град), „Сирия“ (област) „и Киликия“ (съседна област). В тези населени места царяло най-голямо объркване, внесено от юдействащите.
братята от езичниците. Въпреки че писмото е адресирано до тях за тяхното успокояване, тъй като лъжливото учение било насочено срещу тях, то се отнася, от друга страна, и до братята от юдеите, които също са задължени да се ръководят от решенията на събора. Названието „братя“ показва равенството и равнопоставеността на обърнатите езичници с вярващите юдеи, без да се прави каквото и да било различие между тях.
Деян. 15:24. Понеже чухме, че някои, излезли от нас, са ви смутили с речите си и размирили душите ви, като говорели да се обрязвате и пазите Закона, каквото не сме им поръчали,
Образният характер на думите: “чухме, … излезли от нас, са ви смутили … размирили” показва, че апостолите не одобряват дейността на тези проповедници, смятайки ги за самозванци, действащи без каквото и да било по-горно поръчение; те са противопоставени на Варнава и Павел, които са наречени „наши възлюбени“, следователно напълно заслужаващи доверие.
Деян. 15:25. ние, като се събрахме, единодушно намерихме за добре да изберем мъже и ги пратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павла,
единодушно намерихме за добре. Не с мнозинство от гласовете, с различие в мненията, а единодушно. Очевидно е, че юдействащите християни, които така енергично са заявявали своето мнение, отхвърлено от събора, трябвало да замълчат пред това единодушно решение и повече или по-малко да му се подчинят, въпреки че по-късно осъденото лъжеучение се опитало да възстанови правата си.
Деян. 15:26. човеци, които изложиха на опасност живота си за името на Господа нашего Иисуса Христа.
Деян. 15:27. И тъй, ние пратихме Иуда и Сила, които и устно ще ви обяснят същото.
Деян. 15:28. Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща:
угодно бе на Светаго Духа и нам. Решението на събора е по волята на Светия Дух, а действието на Божия Дух по никакъв начин не ограничава и не нарушава пълната самостоятелност на разсъжденията и мислите на събралите се относно спорния въпрос.
„За Светия Дух – казва св. Йоан Златоуст, а след него и Теофилакт – е казано, за да не си помислят, че това е човешко учение, а „за нас“, за да намекнат, че и те самите го приемат, макар да принадлежат към обрязаните“.
„Забележително е – казва също блажени Теофилакт, – че нито Петър, нито Яков са се осмелили без цялата църква да постановят определения за обрязването, въпреки че са го признавали за необходимо. Но и всички заедно не биха разчитали на себе си, ако не бяха убедени, че това е благоугодно и на Светия Дух“.
“никакво бреме”, тоест, нито един от обредите и разпоредбите на Мойсеевия закон (срв. Деян. 15:10).
Деян. 15:29. да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте!
Здравейте е често срещан поздрав в писмата на гърците и римляните в края на писмата. (срв. Деян. 23:26). Поздравът “радвайте се” в християнската му употреба се среща с допълнението „за Господа“, който е нашата радост дори в самото страдание (Кол. 1:24).
„Вижте, казва Йоан Златоуст, колко кратко е посланието и не съдържа нищо излишно, никакви заплетени неща или умозаключения, а само определение: то съдържало закона на Духа“.
Деян. 15:30. И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и, като събраха народа, връчиха писмото.
Деян. 15:31. А вярващите, като го прочетоха, зарадваха се заради утешението.
зарадваха се заради утешението. Причината е, че решението на събора възстановявало нарушения мир в църквите и то в желания от тях дух – признаване на необвързващия характер на Мойсеевия закон в християнството.
Деян. 15:32. Иуда пък и Сила, бидейки и сами пророци, с дълга реч увещаха братята и ги утвърдиха.
Вж. по-горе Деян. 15:27, а също и Деян. 11:27, Деян. 13:1.
Деян. 15:33. След като прекараха там някое време, братята ги отпуснаха смиром при апостолите.
Деян. 15:34. Но Сила намери за добре да остане там. А Иуда се върна в Иерусалим.
Целият този стих не се среща в много древни ръкописи, а свети Йоан Златоуст не го е чел. Казаното в него обаче се потвърждава от последвалите събития ( Деян. 15:40, срв. Деян. 15:36).
Деян. 15:35. Павел и Варнава пък живееха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха заедно с мнозина други словото Господне.
Деян. 15:36. След няколко дни Павел каза на Варнава: да идем пак по всички градове, дето проповядвахме словото Господне, да навидим нашите братя, как са.
От този стих до Деяния 18 глава се описват обстоятелствата на второто апостолско пътуване на Павел за проповед на Евангелието.
Деян. 15:37. Варнава изказа мнение да вземат със себе си Иоана, наричан Марко.
Деян. 15:38. Но Павел не считаше за достойно да вземат със себе си оногова, който се бе отделил от тях в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха пратени.
Деян. 15:39. От това се породи разпра, тъй че те се разделиха един от други; и Варнава, като взе Марка, отплува за Кипър;
Според св. Йоан Златоуст това означава „не вражда, не раздор“, но огорчение (παροξυσμός), нещо човешко, довело до разделение. „И при пророците виждаме различни характери и различни нагласи: например Илия е строг, Мойсей – кротък. Така и тук Павел е по-твърд… Дали са се разделили като врагове? Съвсем не! Защото дори и след това Павел в своите послания споменава Варнава с голяма похвала (2 Кор. 8:18). Всичко това се случи според Божието устройство“. (Йоан Златоуст, срв. Теофилакт) в полза на делото на двамата апостоли и на самия Марк.
За делото на разпространение на Евангелието било добре, че Варнава избрал свой собствен кръг на дейност, отделен от Павловия (1 Кор. 9:6), и благовестието се разпространило по-широко сред езичниците. За Марк обаче и Павловата строгост, и Варнавовата снизходителност са били полезни по свой начин: Павловата строгост го е направила мъдър, а Варнавовата доброта го е накарала да не спира; така че спорът между тях постига една цел – полезност. Когато Марк видял, че Павел е решил да го остави, много се уплашил и осъдил себе си; но когато видял, че Варнава е толкова благоразположен към него, много го обикнал. По този начин спорът на учителите поправила ученика – толкова далеч бил той от това да изпадне в изкушение (Йоан Златоуст, Теофилакт).
Варнава, като взе Марка, отплува за Кипър, мястото, където се намирал неговият роден край, откъдето, според църковното предание, предприел пътувания в различни езически страни с проповед за Христос и където, след като се върнал, умрял като мъченик, убит с камъни от невярващи юдеи.
Деян. 15:40. а Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята,
“си избра Сила и тръгна”. (Деян. 15:22, Деян. 15:27, Деян. 15:32), очевидно след като Варнава вече бил отплавал с Марк за Кипър.
“предаден на Божията благодат от братята” (срв. Деян. 14:26). Тоест, били поверени с молитва на Божията благодат в предстоящото пътуване.
Деян. 15:41. и минаваше през Сирия и Киликия, та утвърдяваше църквите.
Утвърдяваше църквите е отличителна черта на дейността на Павел и Сила в християнските общини. Тази дейност се състояла в умиротворяване на църквите чрез решеното от апостолския събор, за разлика от учението на юдействащите, което разстройвало и разделяло вярващите (срв. Деян. 15:32)
