Практиката да се извършва тайнството Маслосвет на Велика сряда или на Велики четвъртък (преди Литургията) се е появила:
1) като израз на покаяние, прошка на греховете (посредством опростителната молитва в края на Тайнството) и като подготовка за пристъпване на голямо множество от християните към свето причастие във Велики четвъртък, а след това и на Пасха;
2) във връзка с честваното събитие – помазването на нозете на Иисус Христос с драгоценно миро (аналогията „миро“ – „елей“).
Според гръкоезичния Парижки Евхологий (Молитвослов) № 213 от 1027 г. Маслосветът се извършва не като отделно последование, а като част от утринната на Велики четвъртък. Според ръкописа утринната започва с „Благословенно царство...“, следва „Мирна (велика, бел. ред.) ектения“, а вместо Шестопсалмието непосредствено се преминава към последованието на Маслосвета.
По същия начин Маслосвет е бил отслужван и на утринната в Първата събота на Великия пост (Тодоровден) и като част от утринната в Лазарова събота. В тези два последни случая се е пеело „просто… първо това, което се полага за деня, а после отреденото за седемте презвитери“ (т. е. маслосветът).
Следователно църковното предание предполага извършването на тайнството Маслосвет да става преди Литургията във Велики четвъртък, т. е. като своеобразна подготовка за нея. Тази практика е запазена в гръкоезичните църкви, където маслосветът се извършва на Велика сряда вечерта.
* Според Йоанис Фундулис: Τὸ Μυστήριο τοῦ Εὐχελαίου. Τελετουργικὴ θεώρηση (Ἰωάννου Μ. Φουντούλη, Τελετουργικὰ θέματα, τόμ. Α΄, Ἀθῆναι 2009, σ. 338-339).
* В типика на БПЦ-БП също е посочено, че Маслосветът се извършва на Велики четвъртък след утринната и преди Василиевата литургия (която започва с първата част на вечерната до входа, като той става Малък вход на Литургията и нататък тя продължава с особеностите на Василиева литургия за този ден). Но практиката се различава от това указание и Маслосветът се прави след края на Литургията. Това се прави от практически съображения, за да не си тръгват хората след маслосвета, а да остават и на Литургията (бел. ред.).
