Мобилно меню

4.9173553719008 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (121 Votes)

Palamas7.jpgСв. Григорий Паламà е роден през 1296 г. в Константинопол, в семейство на бежанци от Мала Азия. Наличието на фамилно име – Паламà – свидетелства за знатност на неговия произход (в онази епоха обикновените хора се различават само по име и прозвище). Фамилията Паламà е известна през 14 в. в столицата с благочестието и добродетелите си.1 Неговият баща Константин Паламà е сенатор и приближен на византийския император Андроник II (1282-1328). Известно е, че на Константин Паламà е било възложено възпитанието на императорския внук Андроник (бъдещият имп. Андроник III), връстник и приятел на синa му Григорий.

От Похвалното слово за св. Григорий Паламà, написано от св. Филотей Кокин, е запазено сведение, че Константин Паламà е практикувал Исусовата молитва и така дълбоко се е вглъбявал в нея, че по време на заседанията на сената не чувал отправените към него въпроси. В един такъв случай Андроник II казал: „Не го безпокойте, нека се моли“. Преди смъртта си през 1303 г. Константин Паламà приема монашество.

Аристократичният произход на Григорий Паламà му позволява да получи за времето си подходящо образование и да завоюва репутацията на отличен познавач на Аристотел. С това се опровергава разпространеното убеждение, че „мистичният“ Изток се е интересувал предимно и само от Платон, а пък „рационалният“ Запад – от Аристотел. По всяка вероятност такова разграничение не е съществувало.2

Теодор Метохит е учителят на св. Григорий Паламà, който го запознава с античната философия и най-вече с Аристотел, с чийто методи Паламà си служи дори в най-късните си съчинения. На около двадесетгодишна възраст св. Григорий Паламà, под духовното ръководство на св. Теолипт Филаделфийски, напуска Константинопол и приема монашеско пострижение на Атон. Важна подробност от биографията на св. Григорий е, че той, като първороден син, е бил наследник на богатството на своя баща. Когато в 1316 г. взема решение да напусне света и да се замонаши, той решава всичките си фамилни, имуществени трудности по един много характерен за византийското благочестие начин – склонява всичките си близки да последват неговия пример. Неговата майка, двете му сестри и най-добрите от домашните слуги постъпват в константинополските манастири, а двамата му по-малки братя отиват с него на Атон. Андроник II се опитва да задържи Григорий в столицата, предлагайки му висок пост, богатство и почести, но решението на младия човек е окончателно.

През 1325 г. монахът Григорий напуска Атон поради набезите на турците и се отправя към Солун, заедно с ученика на св. Григорий Синаит Исидор. Тук в 1326 г., на тридесетгодишна възраст Паламà приема свещенически сан. Малко по-късно, заедно с други монаси, напуска Солун и пет години се подвизава в планината близо до Верия, но поради сръбските набези през 1331 г. се завръща отново на Света гора. Връщайки се на Атон, йером. Григорий се заселва в скита на св. Сава и води строг отшелнически живот, който му създава безспорен авторитет и известност сред атонските монаси.

Ок. 1335-1336 г. св. Григорий Паламà е назначен за игумен на общежитийния манастир „Есфигмен“, но скоро го напуска, за да се върне в пустинята на св. Сава близо до Лаврата, където явно е бил центърът на исихазма на Света гора. Именно тук започва да се интересува от дейността, която развива „калабрийският философ“ Варлаам в Солун и Константинопол.

В края на 30-те години на 14 в. Паламà поставя началото на полемичната си защита на исихазма от нападките на Варлаам и систематизира богословските си позиции. На два последователни събора през лятото на 1341 г. в Константинопол опонентите на Паламà търпят поражение. Варлаам бяга в Италия. Паламà получава подкрепата на светогорските монаси с известния Светогорски томос.

По време на гражданската война във Византия (1341-1347 г.) Паламà застава на страната на имп. Йоан Кантакузин, заради което е арестуван и прекарва четири години в затвор, а през 1344 г. тогавашният патриарх Йоан Калека – непримирим негов противник – свиква събор, на който го екскомуницира.

След интронизирането на Йоан VI Кантакузин през 1347 г. св. Григорий Паламà е избран за епископ на Солун. Съборът от 1351 г. произнася анатема над Варлаам и Акиндин, осъжда Никифор Григора и провъзгласява окончателно учението на св. Григорий Паламà за догматически правилно.

Последните години от живота си Паламà прекарва като Солунски епископ, като за известно време попада и под турски плен, където участва в диспут с ислямски богослови.

Св. Григорий Паламà умира на 14 ноември 1359 г. След щателно изследване на живота и дейността му, извършено от Филотей Кокин, на събор през 1368 г. Григорий Паламà е канонизиран като светец, в негова чест е написано богослужебно последование, поместено в Постния триод за тържествено празнуване през Втората неделя на Великия пост, Похвално слово и Житие.

1 Виж: Триод: Синаксар на Втората неделя на Великия пост.
2 Мейндорф, И. Въведение в святоотеческое богословие, Минск: „Лучи Софии“ 2001, с. 354.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3363k 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник