Как учителите в България, Гърция и Северна Македония преподават уроците за Холокоста и трагичните събития от март 1943 г.? Кои са горещите точки на напрежение, предизвикателства и конфликти между трите страни и как може да се излезе от задънената улица на противопоставянето и предразсъдъците? Още повече, когато в днешно време се наблюдава нарастване на националистични, антисемитски, расистки и ксенофобски настроения и екстремистки идеологии, които са основани на изопачаване на историческите събития, свързани с Холокоста и Втората световна война.
Международният семинар „Холокостът като отправна точка“, който се проведе в София от 28 февруари до 2 март, потърси решение на тези трудни въпроси с поредица от лекции и общи работилници. Предизвикателствата пред колективната памет бяха поставени в лекцията „Възпоменание за Холокоста“ на доц. Албена Танева, Център за еврейски изследвания към СУ „Св. Климент Охридски“.
Учителите Цветомира Антонова (България), Калиопи Сотирели (Гърция) и Люпчо Петревски (Северна Македония) представиха разработените от тях педагогически практики на тема „Еврейските общности и антисемитските политики в България, Гърция и Северна Македония по време на Втората световна война“.
Професор Мишо Докманович от университета „Св. св. Кирил и Методий“ (Скопие) говори за историята на Холокоста на Балканите. Мире Младеновски, „Euroclio“, Северна Македония, представи дейности в класната стая за отбелязване на дните за възпоменание на жертвите на Холокоста.
Експертът Иванка Гезенко от Държавна агенция „Архиви“ показа архивни източници на информация за хора и събития в контекста на националното междуучилищно състезание „Места и памет“. Проф. Надеж Папари, „Sciences-Po“, изнесе лекцията „Защо спомените в региона са конфликтни?“, която породи интересна и задълбочена дискусия сред участниците. Мария Василику, Еврейски музей на Гърция, представи документи за работа в часовете по история в семинара „Използване на първични източници в преподаването за Холокоста в българската окупационна зона в Гърция (1942-1943 г.)". Рената Озорлич-Доминич, ETTA, провокира интереса на участниците с работилница на тема „Мултиперспективният подход – как да учим за общата ни история от различни гледни точки“.
В рамките на семинара беше организирана специална обиколка с екскурзовод на стария еврейски квартал, синагогата и местата на мирните демонстрации в София от 23 май 1943 г. Наученото по време на тази експедиция учителите претвориха в учебни практики за ученически екскурзии. Проф. Жоел Котек, Брюкселски свободен университет, говори за начините за фалшифициране на Холокоста и историята и използва богата колекция от карикатури като инструмент за пропаганда с идеи как да работим с тях в класната стая.
В наситените с информация и дискусии пленарни заседания и работилници участваха четиридесет учители от трите страни. Най-ценният финал на този международен семинар беше, че се разделихме като приятели с надеждата, че в диалога и сътрудничеството може да намерим път за осмисляне на миналото, за да предпазим учениците си от капана на омразата и токсичните идеологии.
Благодарност изказваме към организаторите от „Mémorial de la Shoa“, Организацията на евреите в България „Шалом“, Сдружението на преподавателите по история в България, Фонд за Холокоста на евреите от Северна Македония и Министерство на образованието и религиозните въпроси, Гърция.
