Постът е време, когато човек временно се отказва от нещо хубаво. Не бива да постим, например, от ненавист: ние никога не бива да ненавиждаме, но може да постим от сърфиране в мрежата, от безкрайните телевизионни сериали. Можем да се откажем от полезна и вкусна храна, като си оставим здравословната, но не особено вкусна. За децата е важна следната формула на поста: „да се откажем от вкусотиите“: пелмени и кренвирши може, но кока-кола и снаксове не бива. За възрастните хора главното е да не развалят отношенията си с другите хора, а главната жертва е да се примириш с ближния. Затова Великият пост започва с Неделя на прошката. А що се отнася до хранителния пост, то това е избираемо. В хранителния пост всеки намира своя смисъл.
За едни е важно да чувстват, че постят заедно с всички, усещането за единство.
За други той е проява на църковното послушание, следване на църковната традиция.
За трети е важно посланието: „Искам да отслабна, за да може моята плът, тялото ми да не задушава душата“, да придобият независимост на душата си от телесните навици и привързаности.
Има и четвърти, които постят сериозно, за да постигнат духовно просветление. Това е висшата цел на поста, но тя е и много опасна. Когато откриваш в себе си подобни преживявания, все още не е очевидно какво си уловил: „блага вест“ или "привидение". Затова ако сте решили да постите сериозно, е нужен личен самоконтрол и контрол от страна на друг човек, който познава този опит не от книжките.
Всеки сам избира за себе си как ще пости. Трябва също да отчетем, че днес хората най-често нямат възможност да контролират своята храна. Кой в каква столова се храни, какъв е изборът на храни там, какъв е графикът му на работа… Днес е съвсем различно от 19 в., когато селяните са си взимали обяда на полето и са можели сами да контролират какво да ядат.
По време на пост е прието да се вършат пожертвования, да се проявява грижа за бедните. Спестил си от храна – дай на тези, които живеят по-лошо. На бедните трябва да даваш толкова, че „жабата“ в теб (светоотечески образ за лукавия помисъл, породен от егоизма; бел. ред.) да не ти прости. Всички имат своята жаба, никой не е светец. И ако даряваш някаква сума, а жабата не те души, значи тази сума за теб не е значителна и в това пожертвование няма нравствен смисъл.
Съществува представата, че по време на пост не може да се прави любов. Тези неща са описани в монашеските книги и като цяло не е ясно на какво основание монашеските правила са се превърнали в правила за обикновените семейни хора. Няма записана заповед за забрана на секса.
Алкохолът е абсолютно несъвместим с поста. Той не идва от кравата, но неговият ефект противоречи на смисъла на поста – да приодобием контрол над своята душа, над своите емоции. Алкохолът поробва. Забраната се отнася не само за твърдия алхокол като водка или коняк, но и за всяка спиртна напитка.
Източник: Собеседник.ру
