Вечернята тъкмо беше свършила и огромният разнебитен от времето каменен храм беше празен, само една самотна черна птица седеше на най-високия кръст и горестно грачеше в пространството. Селото около храма сякаш беше измряло, в нито една землянка не се виждаше светлинка – православните християни вече спяха, защото рано сутринта, щом пукне зората, църковните камбани пак ще призоват всички на служба и горко му на този, който не дойде! Пълномощникът по духовността заедно с казаците, пазители на благочестието, ще замъкнат нещастника на площада при монумента на Твърдото Отстояване на Каноничността, където при пеенето на покайни стихири безпощадно ще го бичуват за оскърбление на чувствата на вярващите.

В притвора на древния храм на пода седяха ветх полусляп старец с голям дървен кръст на гърдите и хилаво момче, послушник на стареца. И двамата бяха загърнати с вонящи овчи кожуси.

Светлината на огъня осветяваше лицето на момчето – изтощено от глад, с огромни сини очи. Момчето съсредоточено гризеше позеленяла от плесента просфора и си я прокарваше с вода от изкривено нащърбено канче. Старецът сякаш спеше, но възлестите му и криви пръсти, немити отдавна и с траурна лентичка под ноктите, прехвърляха направена от връзки за обувки груба броеница – много дефицитна стока. Огънят не ги спасяваше от студа, а гладът не предразполагаше към разговори на отвлечени теми.

- Отче, благословете да попитам! – внезапно се оживи момчето, приключило вече с горния печат на просфората.

- Какво искаш, Верославе? Хапна ли? Хайде спи, утре имаме служба да служим! – троснато отвърна отец Z.

- Хапнах, отче. А може ли да занеса остатъците на мама? Тя не е виждала хляб от празника Присъединяването на Крим.

- Само свещено- и църковнослужителите имат благословение да ядат хляб, а просфората е същото; миряните вкусват хляб на дванайсетте държавни празника, не помниш ли, че вестоносецът от владиката-митрополит чете на площада до паметника на Светейшия патриарх указ от Министерството на Православието?

- Помня, отче, – посърна послушникът.

- Това е същото! Ти си църковен четец, как така свещения хляб ще го носиш на някаква мирянка? Да не ти се прииска епитимия от пълномощника по духовността?

Въпросът увисна във въздуха. Момчето внимателно пъхна просфорката в джоба на кожуха, така че, не дай, Боже, да забележи Бог, Който гледаше на притвора от огромната олющена икона, закачена на колоната. Пъхна я и уплашено се огледа – Бог дали не видя? Дали няма да го накаже? Бог от иконата, приличащ на нисък плешив мъж със сако, гледаше безучастно. Отляво и отдясно на главата на Бога се забелязваха буквите „Владимир Вседържител“.

- Отче, благословете да попитам! Одеве монах Крименаший казваше, че тази седмица през Великата Стена на Благочестието е прелетял някакъв човек с крила. Казва, че бил бръснат и не бил облечен в подрасник, ботуши и кожух, както се полага на истинно православните, а с някакви непостижими одежди. Господин жандармът, казват, веднага го съсякъл със сабята, а трупът хвърлил на кучетата пазачи. После пълномощникът по духовността дошъл с двуколката и крилете, на които онзи прелетял през стената, ги отнесъл в Управлението на Вътрешната Духовност. Вярно ли е това, отче?

- Това, Верославе, е бил гейропеец. Това са страшни хора, да не дава Господ – хвърли поглед отец Z към иконата на Бога и се презвезди.

- А още казват, че носел Библия, написана с грешни руски букви!

- Много дрънкаш, плямпало! Не благославям да спиш днес! Иди при проскомидийника да молиш Бога за прошка и вразумление и прави земни поклони! Гледай го ти, разприказвал се! Къде се е чуло и видяло руски букви, че и в Библията! Цялата Свята Русия вече от 150 години на светия църковнославянски език говори! Запомни, че който се моли на руски, този е истински предател, а и разколник! – ядоса се отец Z.

Момчето тежко въздъхна, стана и, залитайки от глад, тръгна да моли прошка и вразумление от Бога.

Беше 2169 г. 150-та годишнина от пълната самоизолация на Русия от останалия свят…

Превод: Катето Едно