Из дискусията в Русия върху силата на пропагандата, отприщването на агресията в масовото народно съзнание и за това, каква е ролята на Църквата в този процес. Текстът е от личната страница на дякон Андрей Кураев, който коментира от църковна гледна точка изказване на руския дисидент-политолог Владимир Пастухов.
Дякон Андрей Кураев: У всички хора живее звяр. Необходимо е усилие, за да изглеждаме поне прилично. Още повече усилия са необходими, за да се обуздае наистина естествената агресия и ксенофобия на самеца. В този смисъл Евангелието е противоестествено. Църковната проповед е една от социалните институции, които помагат (помагаха) за такова взаимно помирение, като възпитават отстъпчивост („смирение“ и „прошка“). Ако този защитно-сублимиращ механизъм бъде разрушен от своя пазител (например, патриарха), то скорошният триумф на zoo-съотечествениците е съвсем очакван.
Това е истинско преобразяване (метаморфоза, промяна на лицето, а не на същността). Това, което вече се е криело вътре, сега просто става очевидно. Това се отнася до антропологията, а не до частната културология, т. е. то е по-скоро общочовешко, а не специфично руско или своеобразно православно.
Какво ще се случи, ако сега Макрон, кардиналът на Париж, пресата и ЛОМ (лидерите на общественото мнение) кажат в един глас, че не можем повече да търпим черните погромаджии, че е време да ги изгоним всички в историческите им родини за тяхна сметка и с конфискация на откраднатото им имущество от френския народ? Предполагам, че подобен призив би бил и спусък за много, много голям брой французи да отприщят едно древно зло. В крайна сметка семейство Льопен не им го изпратиха от Москва.
* * *
Владимир Пастухов: За менe лично последните 500 дни станаха емпирично потвърждение на това, че случващото се в Русия не може да бъде обяснено с пропаганда. Въздействието на пропагандата е огромно, но това е така, защото има нещо повече, което я прави толкова ефективна. Пропагандата действа като кумулативен снаряд. След като е пробила „първата линия на защита“ на съзнанието, тя се е взривила в „колективното несъзнавано“ на руския народ и е активирала неговите архаични структури, които накрая са поставили съзнанието под пълен контрол.
Малко вероятно е да успеем да ги върнем обратно в подсъзнанието, като разчитаме единствено на рационални аргументи. Това означава, че възстановяването на руското общество няма да бъде нито бързо, нито лесно. Следващите 5000 дни няма да са достатъчни, за да може Русия да излезе от онази гора, в която се намираше през последните 500 дни. Излизането от цивилизацията струва една рубла, а връщането в нея – минимум две.
Руснаците бяха предразположени към менталните промени, които се случиха с тях, и това е единствената причина, поради която пропагандата изигра ролята на спусък, стартирал процеса на обществена деградация. При наличието на предпоставки точно за такава ментална промяна, каквато имахме възможност да наблюдаваме, спирането на пропагандата решава само част от проблема и дори интензивната контрапропаганда ще срещне активна съпротива от страна на значителна част от населението. Всъщност точно това видяхме през 90-те години. Продължаваме да забравяме, че пропагандата на „разумното, доброто и вечното“ вече присъстваше в Русия, при това не слаба. Както виждаме обаче, семената не пуснаха корени, а първата сериозна промяна в политическия климат извади от почвата архаични плевели.
* * *
Дякон Андрей Кураев: Точно за това пишех от 2012 г. насам, говорейки за новия стил на църковна пропаганда:
Правото на омраза и погром е като пастата за зъби: лесно е да я изстискаш от тубичката, но много по-трудно е да я вкараш обратно. Уви, през 2012 г. в разгара на свещената война с „пуситата“ патр. Кирил направи погрешен пастирско-етичен ход. Последствията от него ще се умножат многократно. Всеки лекар си има свое лично гробище. И всеки свещеник има такова. Но за всеруския патриарх гробището е всеруско.
Лесно е да се даде на хората правото да мразят. Трудно е да го отнемеш. През пролетта на 2012 г. патр. Кирил даде зелена светлина: позволено е да се мрази! Ние сме във война, наоколо има врагове (т. е. критици на неговото жилище), вътре има „предатели в раса“.
Убеден съм, че пастирската, моралната и политическата грешка на патр. Кирил през февруари 2012 г. извади от периферията всякакви „опрични братства“ (своего рода сектантски групи, бел. ред.). Сега вече не е неприлично да се мечтае за отмъщение и агресия.
И, да – не само една секта, но и една църква може да учи на лоши неща. Тя може да разруши живота. Тя може да ви докара до психически срив. Тя може да разруши едно семейство. Може да лъже и да оправдава лъжата (спомнете си, че точно в тези часове семинаристите са принудени да лъжат, като подписват със задна дата обвързващи договори). Може да убеждава и учи да се действа против съвестта и против истината.
Хора, бъдете бдителни.
Това са плодовете на политиката, която патр. Кирил избра, когато започна да насърчава отмъстителната реакция на акта на „Pussy Riot“ и смяташе, че е важно Църквата да изглежда като една от силовите структури, която знае как да довърши и смаже враговете си. По този начин патриархът даде на масовото църковно съзнание зелена светлина да мрази. Това, което дотогава нашите сънародници бяха открили само при мюсюлманските радикали – правото да мразят, сега беше предоставено и на християните.
Източник: лична страница на д. Андрей Кураев
