Проповед за Неделя 9-та след Петдесетница
От днешното евангелие – Мат. 14:22-34 - произлизат три главни поучения:
1. Оттегляйки се да се помоли Христос превръща физическата самота в духовно общение с Бога.
2. Иисус оставя учениците сами да се борят с морската буря, за да разберат колко необходима е за човека Божията помощ в трудни ситуации
3. Корабът, обхванат от морската буря, представлява Христовата Църква във враждебния свят.
Христос се оттегля да се помоли насаме, за да ни научи да благодарим на Бога за всяко постижение в нашия живот. Моли се насаме, за да не бъде хвален от множеството, което наситил, умножавайки хляба и рибата.
Всяко добро дело трябва да се отдаде на помощта, получена от Бога
Чрез молитвата човешката самота се превръща в общение с Бога. Молещият се човек, дори да живее изолиран в пустиня, не е сам, а заедно с Бога и с всичките Му светци. Молещият се човек, дори да се намира в самота, не е самотник. Обаче човек, който повече не се моли на Бога, дори да се намира посред множество, става духовен самотник.
Духовният „изпит“ на учениците е борбата им с изпитанията на живота и на тяхната мисия
Христос изпраща учениците в морето, за да ги научи да се борят сами, а не да чакат всичко наготово, без борба. Искал да ги научи да преминат през препятствия, за да разберат колко нужно е благословението на Божията помощ в техния живот.
Христос ги оставя да се борят през нощта с морската буря, за да разберат, че понякога те не могат да разчитат само на собствената си сила и умение, при все че са опитни рибари.
Четвърта стража: времето между 3 часа сутрин и 6 часа (изгрев слънце).
Думите на ап. Петър: „Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата“ (Мат. 14: 28) означават, че апостолът изповядва, че Иисус е Господар на природните стихии.
Молбата на св. Петър да върви по морето свидетелства за признателност и уважение към Иисус
Св. Петър отивайки към Христос проявява уважение и признателност към Него, радва се на Госта. Проявява смирение и послушание към Господ и другите ученици.
Твърдата вяра в Иисус Христос побеждава трудностите на житейските изпитания
Докато св. Петър гледал само към Иисус той ходил по водата като Него. Когато обаче погледнал към вятъра и се уплашил, тогава започнал да се колебае в силите си и да потъва във водата.
Корабът в бурното море е символ на войнстващата Църква в света
Корабът представлява Църквата в изпитанията на вълните или бурите на историята, гоненията, ересите, тъмните сили срещу нея. Корабът от евангелието също означава Църквата, която се намира в бурния свят на грехове, на индивидуални или колективни егоистични страсти.
Същевременно евангелието ни посочва как трябва да устоява християнската душа във време на изпитание. Някои св. отци (св. Йоан Златоуст) считат кораба, блъскан от вълни, за образ на вярващата човешка душа в борбата с житейските изпитания и смущаващите страсти. Но ако Господ в молитва бъде призован да дойде на помощ, Той ще укроти бурята на егоистичните страсти, на бедите и страданията, смущаващи човека. Днешното евангелие говори за изпитанията и окуражаването, за борбата и победата. То ни посочва, че излизането от трудни ситуации не се дължи на собствените ни сили, а на първо място на божествената помощ. Колкото и изкусни или опитни моряци и рибари да са Христовите ученици, колкото и добри плувци да са те, не биха се спасили от морската буря само със собствени си сили и без Иисусовата помощ.
По същия начин колкото и много и достойни служители да има Църквата, те сами не могат да спасят Христовата Църква в борбата й с греха, със злите духове, с бурите на гоненията и ересите, с вълните на неверието, на секуларизацията или духовното безразличие, а само с Христовата помощ.
Главният урок, който Учителят Христос преподава на Своите ученици, а чрез тях и на всички нас, използвайки кораба, като катедра по богословие на спасението, е тази: всички изпитания и беди, които срещаме в живота могат да бъдат победени ако не се осланяме само на собствените си сили, а се доверим първо на Божията помощ.
Да ни помага Премилостивият Бог да научим от това евангелие, че Христос Господ ни обича, дори и понякога да ни оставя в огромни изпитания, които не разбираме, когато се намираме посред тях, а едва по-късно. Въпреки че понякога Той изглежда далече или дори отсъстващ, Христос Господ все пак знае, че имаме нужда от Неговата помощ и очаква да отидем при Него, защото и Той постоянно идва към нас.
Превод със съкращения свещ. Кирил Синев
Daniel Patriarhul Bisericii Ortodoxe Române, Evanghelia slavei lui Hristos. Predici la Duminicile de peste an, București, 2023, p. 164-173













