Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (110 Votes)

2876Иисус идва в нашия свят именно като светлина! Не случайно при много народи денят Сретение Господне е прието да се посреща със свещи в ръце на богослужението. Както на Пасхалната утринна стоим със запалени свещи, така в много страни на богослужението за Сретение също палят свещи навсякъде. Във всяка ръка, във всеки храм гори свещ, понеже Христос дойде в света като светлина, за да освети сърцето на всекиго. Всъщност сигурно в това се състои разликата между човека, който живее в измеренията на Бога и който не живее… Едно е, когато картини или някакви изображения се намират в тъмна стая. Ние можем само по допир да се досетим кое къде е поставено. Можем да разберем, че има книга, защото там лежи хартия, че на стената виси картина, но не можем да видим какво е нарисувано на нея, нито какво е написано в книгата и т. н.

И изведнъж светва светлината! Именно тази светлина става Христос за цялото човечество! Появява се светлината и всичко се променя чрез Христовото сияние, което просвещава всички, както чуваме на богослужението през Великия пост. В Христовото сияние всичко се открива за очите ни. Не можем да кажем, че светът се променя, всичко остава каквото е било в тъмната стая, имало е вещи, картини, книги… Ала когато стаята се освети, всичко става различно, придобива смисъл, значение. Опитът показва, че ако вземем в ръце книгите на големи мислители от други народи, такива, до които не е дошло християнството – народите, изповядващи исляма или народите на Индия, Китай и т. н., ще видим там удивителни думи за Христос, за Евангелието, защото тези мислители прекрасно съзнават значението, което идването на Христос носи за целия свят и за цялото човечество.

И ето, днес си припомняме как четиридесетдневният Младенец е внесен в храма. На иконата виждаме стареца Симеон, в лицето на когото с Иисус се срещат всички праведници и пророци от Стария Завет, и пророчицата Анна, в чието лице срещат Младенеца всички праведни жени от Стария Завет: и Рахил, и Сарра, и Ревека, и Девора, и мн. др. Старият Завет се среща с Новия и точката на тази среща е Младенецът Иисус Христос. Много важно е да преживеем и да разберем, че смисълът на първия Завет се разкрива във втория. И обратното, дълбината на втория се разяснява чрез първия. Колкото и да е парадоксално, те се оказват неразделими, едното Писание не може да бъде откъснато от другото. Христос става центърът, около който се изгражда всичко.

Днес, в началото на всенощното бдение, още в полупразния храм, когато при мене започваше изповедта, виждах как малко по малко влизат хора. Това е естествено, защото бдението започва в шест часа вечерта, когато мнозина все още работят, когато още не са успели да пристигнат от работа. И лека-полека храмът се пълнеше. Това на пръв поглед обикновено събитие, когато вие, скъпи братя и сестри, връщайки се от работа, идвате на всенощното бдение, ми се стори удивително значимо във философски план. Както ние идваме при Христос постепенно, както ние, всеки един и всяка една, бързаме, само че един успява в едно време, а друг – по-късно. След десет, след двадесет, след тридесет – не само минути, но и години… Защото, разбира се, тази днешна вечер е само някаква картина, образ на това, как хората идват при Бога.

Една моя учителка, човек безкрайно скъп и значим за мене, която ми преподаваше гръцки език в университета, а след това под нейно ръководство се правеха разни преводи от гръцки и т. н., скоро загуби своя брат. Той беше вече на осемдесет и три години. Той, както и тя, са от Северен Кавказ, произхождат от мюсюлманско семейство. Само че тя вече петдесет години, не знам точно колко са, се е утвърдила със съзнанието си в св. Тайни, а ето той, както не беше просветен, така и остана до последния си ден. Но когато вече умираше, изведнъж се оказа, че трябва нещо да се направи, че са отлагали всичко за после. И много дълго този човек, намирайки се в безсъзнателно състояние, не можеше да каже нито „да“, нито „не“. Племенницата му го пита: „Чуваш ли ме?“. Той кима с глава или с очи. Тя казва: „Искаш ли да се кръстиш?“. Той не отговаря нищо. Накрая, след няколко денонощия произнесе само една дума: „Да“. Той не казва: зле съм или добре съм. Не казва нито „да“, нито „не“, изобщо не казва нищо. Така се получава в живота му, че на въпроса на племенницата, дали иска да бъде кръстен, последната дума в живота му е неговото отчетливо и силно „Да“. Свещеникът успя да го кръсти. И през нощта човекът почина.

Всеки успява по различен начин. Има хора, които успяват да дойдат в последния си час. Така е устроен светът. И в края на краищата всички се събираме около нашия Господ. Това е наистина удивителна история, много исках да ви я разкажа. Струва ми се, че в нея, като в капка, се отразяват немалко неща от човешкия живот.

Днес е празник, когато в Божия храм, в най-святото място на вселената, в мястото на пребиваване на Вездесъщия, се случва това твърде важно събитие. Колко храмове има на белия свят? Вероятно не хиляди, а милиони! И ето, в този момент всяка църква става подобие на Йерусалимския храм, някакво особено свещено място за пребиваване на Всевишния, Вездесъщия и Всемогъщия Бог.

Христос е в сърцата ни. Ние възкликваме: „Христос е сред нас“. Ето и сега Христос е сред нас! Младенецът, Който дойде в този свят, за да направи всички нас едно семейство. Старият Завет се среща с Новия и светлина озарява всичко! Светлината озарява всички и никой не остава в мрак. Всичко се осветява и всичко става чудно красиво в лъчите на тази светлина.

2002 г.

Превод: Радостина Ангелова

* Източник: www.azbyka.ru


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dd9cc 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин