Мобилно меню

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (30 Votes)

1606856 740127572738638 3855102020626310451 nКакво е тя – Рождественската радост? Не коледното веселие на чисто фолклорно ниво, до което много често свеждаме този празник, а именно онази радост, за която ни говори Св. Писание, радостта, спомен за която се е запазил в езиците, в живата памет на народите. Защото в думите хората пазят спомени за онова, което може би вече и не помнят на равнище на идеите, помнят, защото употребяват тази, а не друга дума.

И тъй, защо Рождество е радостно? В Библията радостта винаги се свързва с темата за освобождаване от робство. Радва се Божият народ, завръщайки се от Вавилонски плен в земята на юдеите. Радват се Моисей и неговите спътници, напускайки египетското робство. И всяка година юдеите се радват, като си припомнят за тези дни на прехода – старозаветната Пасха, спасението и избавлението от египетско робство, от робството на греховете. Получава се, че в някакъв аспект Рождество Христово напомня Пасха. Старозаветната Пасха и Христовата Пасха.

Неслучайно гръцките богослужебни книги наричат трите дни на празника Рождество Христово тъкмо с думата Пасха. И това е така, защото в самия ден на Рождество Христово Църквата вижда перспектива за бъдещето, Кръста, смъртта и Възкресението Иисусово от мъртвите, Неговата пасхална победа. В този ден, който празнуваме днес, вече е набелязана пасхалната перспектива. Църквата никога не забравя за това, помнят го и хората, дори ако те, както им се струва, са забравили  същото или никога не са го знаели, понеже наричат Рождество радостно. Затова помнят, наистина помнят този аспект.

Но има нещо особено в този ден, в този празник, в това събитие, даже ако за миг се отвлечем от пасхалната перспектива, с която църковната традиция свързва празника. Първият специфичен рождественски мотив – мотивът за отговорността. Бог ни се явява в лицето на абсолютно безпомощен и беззащитен младенец – младенец, нуждаещ се от нашата защита. За отговорността на човека към света, за отговорността ни един към друг, за отговорността, в края на краищата, на човечеството пред Бога – за това говори този празник. Ето го първия от трите рождественски мотива, на който ми се иска днес да ви обърна специално внимание.

Вторият мотив – това е мотивът за светлината. Неслучайно празнуваме Рождество Христово на 25 декември, подчертавам, не на 7 януари, както ние в Русия по юлианския календар, а именно на 25 декември по григорианския календар – все пак тъкмо това е денят в календара, когато от незапомнени времена езичниците са празнували раждането на слънцето. И ето – казва о. Александър Шмеман – в този ден християните започват да празнуват Рождеството на Иисус Христос, да го празнуват като раждане на истинското духовно Слънце, влизане в света на истинската духовна Светлина. И сега, в деня на Рождество Христово, в главното песнопение на празника чуваме: „Твоето рождение, Христе Боже наш, озари света със светлината на богопознанието“. Научи ни „да се покланяме на Тебе, Слънцето на правдата“.

Както виждаме – казва о. Александър Шмеман – християнството приема обичайната за езичниците, за цялата дохристиянска култура, тема за слънцето като светлина и живот, и я използва за разкриване на своята вяра в Христа. Вие вярвате в слънцето, както би казала Църквата на света, но нали самото това природно физическо слънце е символ, отблясък, оръдие на другото, висшето духовно божествено Слънце, и в него са Животът, Светлината и Победата. Вие прославяте раждането на физическото слънце, а ние ви призоваваме да прославяте идването в света на божественото Слънце, призоваваме ви от физическото видимо да издигнете вашия ум към духовното и невидимото. Така говори о. Александър Шмеман, обобщавайки онова, което чрез устата на св. отци Църквата казва на света като основава празника Рождество Христово.

Този празник сякаш става изпълнение на нещата – продължава о. Шмеман, които е празнувало езичеството. Празник на завършващото събитие, на осъществяващите се надежди, очаквания, вярвания на хората. На всичко, което влага човекът в своето поклонение на слънцето, вярата на човека в смисъла на света, в неговата светлоносност, разумност и божественост, на всичко това християнството сякаш дава име: Христос. Така възниква празникът Рождество Христово. Като едновременно и увенчаване на всички човешки предчувствия и очаквания, на цялата неизтребима в човека жажда за смисъл и добро, и в същото време като начало на нова религиозна епоха. По този начин отвътре е преодоляно езичеството, т. е. поклонението на творението, а не на Твореца. Така човекът е освободен от робуването на света и на природата чрез приемането на светлината на богопознанието, давана от Христос. Тогава става ясна радостността на рождественските песнопения, радостността на този ден, радостността на самата лексика, на думите, с които ние говорим за Рождество Христово. Тази радостност е свързана с това, че чрез Христовото Рождество – както казва о. Александър – човекът е освободен от робуването на света и на природата. А освободен чрез какво? Чрез приемането на Христос като Светлина и Богопознание. Народът, който ходи в тъмнина и в смъртна сянка – казва св. пророк Исаия, ще види голяма светлина. Ето за тази Светлина пеем в църковните химни на днешния ден, за тази Светлина ни възвестяват Писанието и Преданието на св. Църква.

Има обаче още един момент – третият момент, свързан с деня на Рождество Христово, за който днес ми се иска да кажа поне няколко думи. Това е празник на обновлението. Езическият свят остарявал, гръко-римската цивилизация, също и всички източни цивилизации на границата на нашата ера, чувствали себе си остаряващи, грохнали, умиращи. И ето, в този свят идва Христос. Човек би казал: нищо не се е случило, в еврейския град Витлеем, в обикновено семейство се ражда момче. То се ражда при хора, за които дори не се намира място в странноприемницата. Чрез това събитие обаче, както се казва в Акатиста на Рождество Христово, съставен през 20 в. от един от епископите в затвора, „в този ден всяка християнска душа се подмладява и обновява в светлия празник на Твоето рождение. Чрез Светия Дух се оживява, чрез Троичното единство се просвещава, пеейки непрестанно песен: Алилуия“.

Ден на обновлението и възвръщането на младостта и за света, и за културата, и за всекиго от нас. Ден на възвръщането на нашата човешка автентичност – ето какво е този празник. Ето какво извършва Христос чрез идването Си в света: връща ни нашата автентичност, нашата изгубена младост, нашата изгубена духовна свобода.

Превод: Радостина Ангелова

Слово, произнесено на 7 януари 1997 г. по руското религиозно радио „Софѝя“

Източник: www.predanie.ru


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dkrku 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора