Проповед, произнесена на 12 март 1906 г. в Покровската църква на Московската духовна академия от свещ. Павел Флоренски, тогава студент втори курс. Това е първи публичен протест в Русия срещу екзекуциите и смъртното наказание. Произнесена е по повод екзекутирания в същия ден лейтенант Пьотр Шмид, който е бил много популярен сред младежта. Заради тази проповед о. Флоренски е арестуван. По-късно самият той е разстрелян от болшевиките в Соловецкия лагер през 1937 г.
… Безбожното дело, убийството на Божия син като бунтовник, който развращава народа, е извършено. И този урок, изглежда, трябва да изпълва душата на всеки цар, на всеки владетел, на всеки свещеник, на всеки патриот с ужас от насилствената смърт. Чрез Своята смърт Христос уби всяка смърт. Чрез Своето осъждане Христос осъди всеки, който иска да има власт над живота на другите. Би трябвало само при мисълта за възможността за убийство и насилие измъченият лик на Спасителя да застава като вечен укор пред съвестта ни.
А сега нека се пренесем в 19 век в най-християнския център, в смятащата се за най-християнската държава. Тук милиони уста ежедневно произнасят светото Име… Милиони очи четат на страниците на Евангелието историята на човешкия позор, вечно напомняне на съвестта за нашата вина пред Бога. В хиляди храмове за нас се принася изкупителната жертва, която е „съд на тоя свят“ (Йоан 12:31), в която има както оправдание, така и осъждане.
Без умора да работим за Христовото дело, да отдадем всичко, да претърпим всичко и въпреки това с радостта от помирението да се изчервяваме и бледнеем от съзнанието за непоправимото и страшно дело, от спомена за своя позор, да се борим ден и нощ до болест, смърт, мъченическа кръв – ето такава, а не друга трябва да бъде съдбата на хората, които мислят да бъдат христоносци.
Но „гледам земята – и ето, тя е разорена и пуста, – небесата, и няма на тях светлина“ (Йер. 4:23). Вълни от кръв заливат родината. Синовете ѝ загиват с хиляди – обесени, разстреляни, хиляди препълват затворите. Връщат се времената на безбожния цар Иван (Грозни, б. р.). Мирни селяни и работници са избивани под прикритието на „умиротворяване“. Хората, които нямат парче хляб, са разстрелвани от тези, които живеят от техния труд. Жените и децата не са пощадени – те са изнасилвани и обиждани на всяка крачка. Издевателстват в безумна лудост.
Христос е бил екзекутиран, а хората са мълчали и не са Го защитавали. Тялото Му е измъчвано, а ние отново, отново сме потопени в безсрамното, самовлюбено угаждане на убийци и насилници. А че има такива, които може би тайно им симпатизират, е страшно дори да си помислим на това свято място.
Или пък сте забравили, че биват избивани именно нашите братя, че който не обича брата си, лъже, когато говори за любовта си към Бога. Вижте, и безбожниците са по-добри от православните християни: онези поне обичат братята си, а християните не обичат нито Бога, нито братята си. Не разбирате ли, че отново и отново Христос е разстрелван и обесван, бит и оскверняван? Не разбирате ли, че всеки изстрел е насочен към Христовото тяло? Не разбирате ли, че всеки един от нашите братя и сестри е член на Христовото тяло? Нима сте забравили, че християнинът се храни със светото причастие? Кой от вас би бил толкова подъл, че да позволи на един казак да стреля по разпнатия Господ? Кой не би покрил Христос с гърдите си? Но нима само понеже Христос не се вижда, в Него може да се стреля?! Така да се каже, да се прицелиш от упор, право в гърдите, да затвориш очи и да натиснеш спусъка? Всичко това се случва пред очите ни, пред очите на християните! А ние мълчим, мълчим, мием си ръцете… не с вода, както е направил Пилат, а с кръв, защото сега няма вода, която да не е смесена с кръв, няма вода, която да измие кръвта от Русия, освен единствено Живата вода.
Кръвта на убитите вика към Бога и с нея се облива светата жертва на Евхаристията. Стенанията на измъчваните и убиваните, на убитите без покаяние, воплите на затворените и оскърбените се носят към олтара на Всевишния и заглушават всички наши молитви. Сълзите и риданията на хиляди майки и сестри смущават нашите песнопения. Бог не може да бъде с нас: пролятата кръв е стигнала до гърлото ни; скоро ще се удавим в океана на собствените си престъпления.
Убиват се хора, измъчват се християни. Жалко е, непоносимо е… Но друго, братя и сестри, друго е по-страшно. Християни се убиват, християни се измъчват, християни – православни – проливат кръв навсякъде и дори сред златните кубета на Белокаменна Москва.
Едни не вярват на Бога и на Спасителя, че убийството е голям грях, а други не слушат Неговия апостол, който им казва да се изобличават и наставляват един другиго, като забравят, че без това са отговорни за греховете на другите. Или смятате, че онзи, който се подчинява на безбожник, който се подчинява на лицемерен християнин в кръвожадните му замисли, е чист от убийство?
Така ли са страдали мъчениците? Мислите ли, че този, който не убива със собствената си ръка, е чист от кръв? Господ ви пита: „Къде са вашите братя?“. Мислите ли, че можете да се измъкнете с каиновия отговор: „Нима сме пазачи на нашите братя?“. Не, „душата на убитите вика“ (Иов 24:2) срещу вас. Вече не аз говоря, а Господ Бог: „Ръцете ви са осквернени с кръв и пръстите ви с беззаконие; устата ви говорят лъжа, езикът ви изрича неправда. Никой не издига гласа срещу неправдата и никой не съди по истина“ (Ис. 59). И сега, стъпвайки върху локви от кръв, ние лицемерно постим и лъжливо се покайваме! Пускаме в църковната чаша сребърници, изцапани с кръв!
„Чуйте словото Господне, князе на Содом, вслушай се в закона на нашия Бог, народе гоморски!… Когато идвате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчете дворовете Ми? Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие – и празнуване! Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося. И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни. Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло; научете се да правите добро“ (Ис. 1:1-17).
„Не се уповавайте на лъжливите думи на говорещите: „… тук е храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен… Но ако не притеснявате другоземец, сирак и вдовица, не проливате невинна кръв на това място… Тогава ще ви оставя да живеете на това място… Вие се уповавате на лъжливи думи, които не ще ви принесат полза“. Извършвате хиляди престъпления. „После дохождате и се изправяте пред лицето Ми в тоя дом, над който е призовано Моето име, и казвате: „спасени сме“, за да вършите отново своите мерзости“ (Иер. 7:4-11).
… О, свята Рус, търпяща избиването на синовете си! О, народ православен, който даже през Великия пост не преустановява убийствата, преди Страстната седмица се издевава над мъките на Спасителя! Гледай, свята Рус, да не се окажеш с Каин и Юда! Виж, православни народе, да не станеш за позор в историята! „Затова, макар и да се умиеш със сапун и да употребиш много луга, – твоето нечестие е отбелязано пред Мене, казва Господ Бог“ (Иер. 2:22). „По твоите скутове има кръв от бедните, невинните, и, при все това, казваш: понеже съм невинна, навярно гневът Му ще се отвърне от мене. – Ето, Аз ще се съдя с тебе, задето казваш: не съгреших“ (Иер. 2:34-25).
Богохулство ще бъде светата Евхаристия, докато човешка кръв се излива в светата Чаша поради нашата небрежност. За съд, за осъждане, – за страшно осъждане ще приемаме светите Тайни Господни, докато в Църквата не престанат жестокостите, докато нейните членове – от царя и неговите помощници до последния просяк – с наше допущение остават неизобличени. Лицемерни са молитвите ни, докато не се покаем църковно за извършваните злодеяния, докато не измолим прошка от онези, които са били избити с нашето мълчаливо съгласие. Нашите архипастири мълчат, сякаш не е тяхна работа да изобличават провинилите се деца на Църквата, след като те са силни.
Но нека не осъждаме архипастирите за тяхното мълчание: ние самите сме виновни със своето мълчание: забравихме за тялото Христово; Христос ни наказа с пастири. Нека всички ние, по всякакъв начин и непрестанно да ги умоляваме и да се молим за тях, та да се възпламенят сърцата им с мъжество. Или те не знаят, че „добрият пастир полага живота си за своите овце“? Или пък си мислят, че ние напълно сме се отказали от Христовите завети, изоставили сме ги, няма да ги последваме в Божието дело, а може би и в страданието?
Да, забравили са, ако търпят общението с Църквата от страна на убийците – властници, които не искат да знаят Бог, нито справедливост, ако не налагат епитимии на убийците. Да, пастирите са забравили своето дело, ако не призоват всички към покаяние, ако не накарат онези, които организират кланета, да се покаят, ако допуснат кървавите уста на насилниците да се докоснат до светото Причастие.
… Докато си мислех за всичко това, отново в седмицата на Кръстопоклонната неделя се случиха бавно обмислени, хладнокръвни убийства, подготвяни седмици наред. Хората се намесиха в Божиите решения, отнеха живот. Затворниците могат да бъдат освободени, вързаният може да бъде развързан, лишеният от права може да бъде възнаграден с права, но никакво покаяние, никакво усилие не може да възстанови живота на екзекутирания. Извършено е едно необратимо и неотменимо дело, едно човешко предвкусване на Божия съд, едно безбожно дело.
Възможността за покаяние е отнета и върху главите ни се стоварва нов грях. Самият Бог поставя белег на челото на Каин, убиеца на брат си, за да не го убие някой, за да не бъде убиецът отмъстен осемкратно. И така, когато от всички краища на Русия се говореше за премахване на екзекуцията, когато учени и неучени, мъже и жени, момичета и момчета, готвачки и господарки, селяни и писатели, всички слоеве на обществото, без да се изключват военните, дадоха гласност на подготвяното страшно дело, Православната църква отново не спря кръвопролитието, отново, – и то в седмицата на Светия кръст! – замълча. Църквата, най-ценното нещо на земята, е мост към небето; а той се оказа непроходим. Затова пък гласът на братовата кръв вика към Господа.
Ето, на Литургията се изнася светата Чаша, но в нея е паднала тежка капка кръв. Вижте, не поемайте повече върху душата си греховете на убитите. Църквата не ги е отхвърлила приживе. Как може да ги отхвърли сега, как може да не се моли за убитите? Трябва да се молим не веднъж, не два пъти за душата на убитите, за душата на екзекутираните. Вижте да не ни сполетят думите на Господа Иисуса: „… да падне върху ви всичката кръв праведна, пролята на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, син Варахиин, когото убихте между храма и жертвеника“ (Мат. 23:25). Дано това ни отмине, Господи Иисусе, не позволявай на новите фарисеи отново да се надсмеят над Твоята смърт, когато си спомнят за Твоите страдания. Дай ни с чисто сърце „на Твоя Кръст да се поклоним“. Амин.
Източник: Ахилла
