Проповед върху неделното четиво за десетте прокажени (Лука 17:12-19), което се чете в 12-ата след неделя след Въздвижение
Числото десет има своята символика в Св. Писание, тъй като е едно от библейските числа, символизиращи съвършенството. Изхождайки от това, можем да кажем, че изцелението на десетте прокажени няма предвид само определен брой болни хора, но се разпростира и над цялото човечество и засяга неговата връзка с Бога и начина, по който тя може да бъде възстановена според Божия план за човека.
Проказата е опасна болест, чиито последици се разпростират далеч отвъд личното здраве на болния, тъй като заразеният от проказа човек напълно се е изолирал от своята семейна, социална, професионална и религиозна среда. Може да се каже, че прокаженият е образ на човечеството, което се е разболяло от греха и чието естество е станало подвластно на тлението, пребивавайки по този начин в същностна отделеност от Бога. В резултат от това отношенията между неговите членове са се разстроили по подобие на случилото се с Адам и Ева в рая, както и между тях двамата и Бога.
Независимо обаче дали ще мислим за болестта на проказата или за състоянието на човешкото естество в греха, болестта предполага наличието на силна болка, която би трябвало да накара човека да се потруди, за да я превъзмогне, да поиска да бъде изцелен от болестта на греха.
И ако човек живее в онзи ад, в който са живели прокажените тогава, в изолация от човешкото общество и от Божия народ заради своята култова нечистота, то тогава за него стремежът към изцеление остава единствен изход. Това става възможно, ако болният започне да съзерцава дара на живота, неговия Източник и неговата цел, опитвайки се да опознае себе си в светлината на вярата и на богопознанието, като приеме Божието слово с най-сериозно отношение и започне да го изпълнява.
Какъв обаче е начинът нещата да се нормализират? И дали под това се има предвид прокаженият да се върне такъв, какъвто е бил преди проказата си?
Изцелението на десетте прокажени ни дава отговор на този въпрос. Когато Иисус поискал от тях да се покажат на свещениците, за да удостоверят те, че болните наистина са излекувани, тяхното послушание дало плод, още щом изпълнили Христовата заповед: „идете, покажете се на свещениците“. „И когато отиваха, очистиха се“ (Лука 17:14).
Завръщането обаче на самарянина при Иисус, за да Му благодари и да Му се поклони, ни показва нещо съвършено ново и открива в човека друга дълбочина. Възстановяването на човека тук протича на два етапа. Първо Иисус призовава към благодарност и възхваляване на Бога с думите: „как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?“. А после утвърждава излекувания от проказата човек да продължи по пътя на вярата и спасението: „стани, иди си: твоята вяра те спаси“ (Лука 17:18-19). Именно това означава човечеството да се излекува и неговото състояние да се нормализира според Божия промисъл.
Затова нека изброим някои общи характеристики на Божия спасителен промисъл, които ни разкрива случаят с изцелението на десетте прокажени.
Първата отличителна черта е Божията благост и благодеяние, която е основа на Иисусовата проповед за покаянието и приближаването на царството небесно. Защото, ако Божието царство е правда и светост и то не познава тлението, болеста или немощта, то това ни довежда не само до възстановяването на материалния живот и здравето, но на първо място – до нашата победа над реалността на греха, злото, тлението и болестта, която е присъща на нашето настоящо състояние. По този начин нашето естество ще възстанови своята красота, която Бог е предвидил за него. И осезаемо разбираме, че вярата в Иисус, по подобие на десетия излекуван прокажен, съдържа в себе си семената на тази победа.
Втората пък характеристика е Божието милосърдие, с което Иисус дарява всички, които търсят Неговата милост, какъвто е случаят с десетте прокажени. Божието милосърдие обаче обхваща цялото човечество и всяка една личност, без лицеприятие или да прави разлика между тях. Иисус сам казва преди това, че Бог „оставя Своето слънце да грее над лоши и добри и праща дъжд на праведни и неправедни“ (Мат. 5:45).
Третата харектеристика е призивът на Иисус към покаяние, олицетворено от самарянина, който прославя Бога за Неговата благост, като Му благодари за благодеянието и се покланя на Неговото господство.
В това евангелско четиво е описано личното завръщане към Бога, но същото се очаква и от Божия народ. Защото когато другите девет прокажени не се връщат да благодарят и отказват да се покаят заедно със самарянина, те не позволяват да се изпълнят Господните думи за събранието на Божия народ, който в единомислие изповядва и благодари на Бога: „дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (Мат. 18:20). Деветимата излекувани телесно не стигат до дълбочината на вярата в Иисус и затова остават в състоянието на телесното изцеление без да получат духовно изцеление, докато прокаженият самарянин се превръща в квас на Божия народ, комуто Господ заповядва: „тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят небесния ваш Отец“ (Мат. 5:16).
Нима не трябва да благодарим на Този, Който ни помага да стигнем до дълбочината на излекувания от проказа самарянин, за да покажем себе си като събрание, което вярва в евангелското благовестие и свидетелства за Божия промисъл сред нашите сънародници?
Господи, дай ни да достигнем висотата на вярата, която си намерил при десетия прокажен, и ни научи как да придобием любов към Твоето благовестие! Благослови закваската на Твоя нов народ, която си посял в тестото на нашия свят, и я освети за негово спасение!
* Източник: в-к „Моето паство“, бр. 3, 2022 г. (на арабски)
Превод от арабски: Виктор Дора
