Много често и най-вече днес, напоследък, всред нас слабо личи вярата ни. Тя някак си се явява безплодна. Виждаме се загрижени, тревожни, сломени от внезапната загуба на близки хора. Тяхната кончина се понася в медийния ефир, в интернет пространството… Всички заговарят за нея. Броят починалите и ги съобщават всеки ден. Това се превърна в ежедневие.
До мене всичко това стига като хорска мълва, тъй като не гледам телевизия, не слушам радио (освен музика) и не следя новини в интернет. Но въпреки това зная за тези трагедии. Колко силен е отзвукът!
Като свещеник съм свидетел на много радост и нещастия – с тях е изпълнен животът на всички хора. Най-страшното нещо в земния живот са болестите, които често водят до смърт. Непоносимо тежко е, когато болният е малко дете. И тук не става въпрос за някоя настинка или ангина, нито дори за детската пневмония, въпреки че и тя вече трудно се лекува. Имам предвид нелечимите заболявания, аномалиите, психосоматчните увреждания на новото време, аутизмът в безбройните му леки и тежки форми (макар той да не води до смърт, но променя до неузнаваемост и завинаги живота на цялото семейство). Ако прибавим към числото дотук (независимо какво е то) всичките аборти, загиналите деца в катастрофи, мъртвородените и починалите в първите дни след раждането?
Схващате ли за какво ви говоря? Сега си представете, че цялата тази черна статистика всеки ден се съобщава сутрин, по обед и вечер – по всички медии. Как ви се струва? Това не е вирус и няма да премине. Никога! Напротив, бройката ще се увеличава. Какви мерки предприехме срещу абортите?
О, прощавайте за неудобната тема. Истината е, че всички болести на този свят са допуснати заради нашите грехове. Греховете на здравите, разбиращи, знаещи и можещи „индивиди“ (слушам, че така наричали хората напоследък).
Отново като свещеник ще отбележа, че досега никога не съм могъл сам да помогна на никого за нито един негов проблем. Грешал съм много пъти, когато съм си мислел, че го правя. Но винаги, когато съм молил Бога за помощ, получавал съм такава; разнообразна – откъм време, сила и вид!
Мога да говоря много за човешкото здраве. Няма да го сторя. Мога да говоря много за имунитета и здравословния начин на живот, но и от това ще се въздържа, въпреки че никак няма да развивам теории, а ще говоря от опит.
Едно обаче зная със сигурност. Колкото е по-усилно времето, в което живеем, толкова по-усилна трябва да бъде нашата молитва. Колкото повече нечестие, нещастие и зараза (не само телесно-болестотворна) ни заобикалят, толкова по-свят трябва да е нашият живот. Защото заради нашето въздържание и невеществените ни жертви Бог може и ще изцери и нас самите, и тези около нас!
Нима не е достатъчно ясно и категорично псалмопението: „Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем, от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне. До тебе ще паднат хиляда и десет хиляди теб отдясно; но до тебе няма да се приближи“ (Пс. 90:5-7).
Толкова години са ме учили да вярвам, че „… ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите ѝ; ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата“ (Пс. 126:1). Точно сега ли да отстъпя от тази си вяра, когато ми е най-необходима?
„Ако Бог не е сътворил смъртта, а тя е влязла в света чрез отстъплението от Него, чрез греха, то толкова повече Той не е сътворил болестите“ (свещ. Алексей Грачьов).
И синът на цар Давид умря (2 Цар. 12:14), но това не му попречи после да умие и помаже лицето си и да изрече думите „… като се уповавам на Господа, няма да се поклатя“ (Пс. 25: 1). И още „… пазѝ ме като зеница на око; скрий ме в сянката на Твоите крила“ (Пс. 16:8).
Като помня словата „Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия“ (Пс. 90:1), как мога да се усъмня в благия Божи промисъл за мене и света?
Ще кажете, че тая мъдрост е безумна? Съгласен съм, защото точно така я нарича и св. ап. Павел: „… ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър“ (1 Кор. 3:18).