Някога, преди хиляди години, премъдрият цар Соломон, разказвайки за суетата на света и неправдата в него, заключи: няма нищо ново под слънцето…
Преди това баща му, славният цар Давид, изпя в своите песни: „Сега на всяка наша крачка ни окръжават (нечестивците); те устремиха очите си, за да ме повалят на земята“ (Пс. 16:11)… Да повалят на земята всички слаби, честни и вярващи хора, които, подобно на Псалмопевеца, бяха непорочни пред Господа и се пазеха да не съгрешат (срв. Пс. 17:24).
Другаде той, превзет от любов по Божията правда, пееше: „Нечестивците няма да пребъдват пред Твоите очи“ (Пс. 5:6). Така е! Нечестието им никога няма да остане пред Божиите очи, няма да го има и в Рая – Царството на вечния живот, Царството Божие. Нечестието им обаче дълго ще пребъдва на земята. Злото ще превзема народите. Те ще се вълнуват против Господа и против Помазаника Му Христос, както и против всяка правда и истина.
Да! Преди хиляди години бяха написани словата, вдъхновени от Светия Дух; а те са вечни в смисъла, съдържанието и достойнството си.
Доказателство за това са и песните на един съвременен поет – Светлозар Димитров (Змей Горянин). Убеден в устойчивото нечестие на нечестивците, изпитвайки го на гърба си, той заявява:
На живота (земния живот) в блатото
все така си става –
все потъва златото,
а боклукът плава.
(1950 г.)
Какво са петдесет, шестдесет години на фона на вечността?! Ние днес не сме израснали кой знае колко. Нищо не се е променило. А каквото се променя, то се променя към по-лошо. Малко са добрите примери. Нечестивците и злите отново са на върха, те управляват и кадруват смело.
Какво да правят християните по света, като виждат нечестието на нечестивците и злото на злите? Как да го приемат, как да се отнасят към тях, които често са техни ближни (братя по съдба и поприще, съграждани, домашни)? Какво да правят с чувствата в душата си, които не са сред най-добрите.
В Евангелието е отговорът на този, както и на всички въпроси, които занимават съзнанието на вярващия християнин.
Неблагодарен и зъл е нечестивецът. Той със зло се „отблагодарява“ на Бога за доброто, което ни въздаде, като ни избави от смъртта и ни дари живот вечен. А ето, че св. ап. Лука, предавайки Христовите думи в своето евангелие, твърди, че „Той (Бог) е благ и към неблагодарните, и към злите“ (Лука 6:35)!
Виждайки съвременните хора, техните мисли, техния живот и личните им, амбициозни мечти, не вярвам, че някой би могъл да разбере думите на Христос. Църковните и вярващи хора биха се опитали, но останалите – със сигурност не. По-голямата част от света не се интересува от божествените слова, а камо ли от сложните богословски трактати! Макар и трагично, това е истина. А как стигнахме до тук? Просто няма нищо ново под слънцето.
Евангелското благовестие е послание на любовта, на любовта към Бога и ближния. Св. ев. Йоан Богослов многократно напомня на хората, че никой не може да обича Бога, а да мрази брата си. Не се конкретизира кой е нашият брат и дали той е лош, добър, зъл, неблагодарен или като цяло – нечестив. Светът помръква от злото. Чрез него временно засенчва божествената светлина не човекът, а злият демон. И затова нашата ненавист и отвращение не трябва да бъдат насочени към хората, към ближните, а към него. Всъщност той изкушава и нас! И ние често се предаваме на нечестивата му воля. Ето защо няма как да мразим нито един наш събрат. Нещо повече: трябва да обичаме всички.
Бог е съвършен образ на милосърдие. Той отдаде Своя Единороден Син, като Го пожертва заради хорските грехове, в името на отеческата Си любов към Творението. Значи, ние трябва всячески, безпределно да прощаваме и да жертваме собственото си себелюбие, гордостта си и егоизма си заради Божията любов. А също, за да можем да се сдобием с истинска любов към Бога и ближния, да се молим за всички, които временно, по своя воля, са се поддали на изкушенията на лукавия.
Наистина! В Царството Божие няма да има зло, нечестие и омраза, но ние от сърце желаем там да се озоват духовете на нечестивците и злите, които преди това са се очистили от своя грях чрез потресното покаяние! Навярно това иска и Творецът! Ето защо е благ към тях.
Дотогава нека бъдем като оня, „… който ходи непорочно, върши правда и в сърце си говори истина; който не клевети с езика си, не прави зло на приятеля си и не понася (не приема в себе си[1]) хули за ближния си“ (Пс. 14:2-3).
Тогава спокойно, уверено и необезпокоявани от нечестието на нечестивците ще можем да възкликнем като Псалмопевеца и да кажем: „Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя. Затова се възрадва сърцето ми и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда…“ (Пс. 15:8-9). „Господ е Па̀стир мой, от нищо не ще се нуждая: Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води…“ (Пс. 22:1-2).
[1] Според църковно-славянския превод „Поношения не прият…“.
