Мобилно меню

4.9710144927536 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (138 Votes)

2022 02 27 23 54 31Днес е поредната неделя, братя и сестри, за нашата подготовка към Великия пост и тя е посветена на Страшния съд.

На Страшния съд Христос ще гледа нашето сърце и любовта е тази, която ще определи битието ни във вечността. Той ще ни съди и ще гледа дали сме имали любов – към ближния, един към друг, дали сме обикнали Неговата правда. И когато любовта я няма или тя не е най-главното, което търсим, или когато не се справяме в живота си и при липса на любовта губим своето единство и придобиваме омраза, тогава нашето християнство е под голям въпрос.

Както знаете, тези дни се случи най-страшното – това, което никой никога не е очаквал. И страшно е не само защото един народ тръгна против друг народ, а защото тези два народа, както каза Киевският митрополит, са кръстени от един купел, т. е. са братя в Христа. И страшно е, че те не намериха сили, не намериха воля, не намериха търпение, чрез които да се помирят, без да воюват. Това е най-тежкият грях, който може да се случи между нас християните. И ние виждаме това не само сега в Украйна, а и в своите лични отношения – когато любовта не е водещата сила. И всякакви наши претенции, че ние сме православни християнски народи, свидетелите на Божията правда, са нищожни. Защото ако някой казва, че Бог не е в силата, а в правдата, то той трябва да знае, че правдата на Бога е Неговата любов.

Това, което се случва сега в Украйна, е свидетелство за това, че законът на любовта не е спазен. Но там не е спазен не само законът на любовта – не е спазен и законът на разума, който също Бог ни е дал, за да различаваме нещата в този свят. Затова следва винаги да се водим от разума, който Бог ни е дал, когато размишляваме в геополитически план и правим политики.

Но ние не спазихме и закона на ума, който ни е даден и за да познаваме Бога и Неговата правда. И не можем да кажем, че сме на страната на Бога и  сме опазили ума, който Той ни е дал, когато тръгваме против своя брат. Да, той може да е непослушен, да, той може да е по-малкият, да, той може да е палавият, да, той може да е лошият, но големият брат е този, който трябва да покаже своята мъдрост, търпение, разум – да прояви истинския ум. И разбира се, да води всичко към този мир, на който ни учи Христос и с който винаги ни благославя: „Моя мир ви давам“.

Не приемайте това като заемане на някаква страна, макар че много ми се иска. Знаете ли защо? Защото дори когато днес слушах вашите изповеди, чувах за гняв, за разочарование, за страх, за желание за отмъщение и знам, че всички ние, като живи хора, се вълнуваме и не можем да останем безучастни. Но за да не си безучастен трябва по някакъв начин да се определиш в този живот. А как да не заемеш страна? Можеш ли да не заемеш страна в тази ситуация? Да, мнозина казват: „Не се притеснявайте, ние само да се молим, нещата са толкова объркани и толкова неясни. Нашата работа като християни е да се молим“. И това наистина е така – нещата са объркани, неясни и ние не можем всъщност докрай да разберем какво се случва. Но донякъде това, което ни се дава и ни се открива, ние можем да разберем, а се случва нещо страшно: загиват хора, хора живеят в страх, напускат домовете си, загиват малки деца, танковете смазват коли, насъскват украинците едни срещу други. И ние виждаме всичко това и няма как да не заемем страна. Защото и руснаците, и украинците са ни много близки, ние в нашата енория имаме и от едните, и от другите. И как да разделяме? Можем ли да разделяме? Не можем. И не дай си, Боже, някой да се опита да разделя. Но ние можем да се опитаме по някакъв начин да застанем на страната на правдата.

Каква ли е тази правда? И как да определим Божията правда, когато и едните, и другите казват, че са прави?

Като стоях в олтара сега, си размишлявах, че с идването Си Христос всъщност направи опит да помири всички народи. Какво остава за нас, които сме православни християни, защото сега се бият два православни народа. И с това идване Христос искаше да каже: „Стига сте воювали помежду си. Никаква война не може да оправдае вашето битие. Освен вашата духовна война, която трябва да водите с поднебесните сили, със силите на лъжата, на измамата и на неправдата“. За съжаление ние и този урок не научихме. И сега сме изправени след тежката пандемия, която все още не е приключила, пред още по-страшно предизвикателство. И това, разбира се, не е случайно.

Ние трябва за пореден път да научим уроците си. И ако този урок е жестокосърдие, ако този урок е злорадство, както аз виждам сред някои от нашите – „така им се пада на украинците, най-накрая някой да ги постави на място“; ако в този урок ние се гордеем с някакви си достойнства, че ние имаме право да назидаваме по този начин и да поставяме някого на място, то трябва да знаем, че преди да преподаваш на някого уроци, преди да се опитваш да спасиш света, трябва сам себе си да спасиш. Това е православната формула, която работи за всеки от нас – спаси себе си, придобий ти мирен дух и тогава покрай тебе ще се спасят хиляди. Така работят нещата след идването на Христос. Така се разпространява Божият мир, не по друг начин.

Като се обръщам към вас сега, братя и сестри, нашите енориаши, искам да ви помоля да сте много внимателни в своите разсъждения, в това, какво говорим, как съдим, и дали изобщо трябва да съдим. Да се опитаме да се въоръжим с вяра и с търпение, защото, ако това сега се случва в съседния двор, то не е невъзможно утре да се случи и при нас. И ние не можем да сме равнодушни към това, което се случва. Да не прибързваме със своите решения, да се опитаме да останем хора, състрадателни. Тези, които могат – да плачат в скърбите си, тези, които могат – да страдат заедно с брат си, тези, които могат – да са милосърдни и да подадат ръка.

Струва ми се, че това неслучайно се случва в навечерието на поста и със сигурност този пост ще бъде още по-труден от миналия, но много по-смислен. Може би най-накрая ние ще разберем какво означава пост и какво означава да опазиш себе си, своята човечност, какво означава да се усъвършенстваш във вярата и любовта – за това е постът. И ако ние се научим от този урок, то със сигурност нещата ще се променят към добро. Ако не в глобален план, то със сигурност с нас ще се случи това добро, което е много важно, което е много по-важно за мен лично, за всеки един от нас, отколкото това, което се случва в света. В този свят винаги ще имаме скърби, е казал Христос. Ние не можем да направим този свят рай, но можем да се устремим към рая, който Бог ни е приготвил, и този рай може да е в нашето сърце, както е казал Бог: „Царството Божие вътре във вас е“. Моето сърце е мястото на Царството Божие, но само тогава, когато в него има любов.

Затова, като преживявах това лично, с моето семейство, с моите близки, с децата си, разбира се, си мислех как аз ще постъпя в този конкретен случай, ако бях на мястото на тези хора – принуден да се чудя какво ще ям, дали ще има електричество, за да мога да дишам, защото има хора, които са на кислородни апарати, които са включени към електричеството; дали няма да ми взривят къщата утре или през нощта… И си мислех, че само надеждата ми на Бога, нека това сега да не прозвучи банално, но само когато заемам страната на Божията правда – така аз се чувствах и се чувствам – само тогава усещам някакво безстрашие, безстрашие от гледна точка на това, че нямам друг изход. Само тогава изчезва паниката, защото всъщност изходът е Бог.

Смъртта, тя рано или късно ще дойде за всеки от нас, и ние трябва да сме готови за нея. Но готови по този начин, не само като си съберем бохчата с всичките неща, които ще ни приготвят там, покрай ритуала, а вътрешно да се подготвим.

Затова ще ви помоля да не се страхувате по неправилния начин. Няма как да не се страхуваме, но трябва да се страхуваме, като се уповаваме на Бога, страхът да ни напомня, винаги при Него да търсим убежище и упование. И в Неговата правда.

Разбирам, че на политиците трудно се вярва, а на някои изобщо не можеш. То е очевидно, че не може да им се вярва. Но нека да сме внимателни, когато разсъждаваме за тези неща. Правдата винаги е на страната на човещината. Но това, което ние можем да правим, и всеки един от нас според мен може, е да се старае да запази своята човещина. Да останем хора. Да помним, че сме хора само тогава, когато сме с Христос.

Моля ви, в своите молитви да включим всички – молитви за мир в Украйна, в света, Бог да повлияе на умовете на тези, от които зависи мирът сега, да даде кураж на тези, които защитават своето отечество… Не исках да го кажа това, и сигурно нямаше да го кажа и щях да го пропусна, но вчера дойде един млад мъж. Той плачеше и не можеше да каже това, което искаше. Но накрая каза: „Помолете се за защитниците на Украйна“. И когато чуеш това, тогава отпадат всякакви размишления относно това, кой прав, кой крив в тази ситуация. Защото тези, които пазят своите деца, независимо от това, кой ги е нападнал, те всъщност са прави. А тези, които разпалиха тази война, тях ги очаква Божия съд. Защото те вече сами са се осъдили. И няма нужда да ги проклинаме, няма нужда да изричаме тежки думи. Те сами са си навлекли това, което не бих пожелал на нито един човек. И митрополит Онуфрий, митрополитът на Киев, не случайно каза, че това е грехът на Каин, който убива брата си от завист.

Нека Бог да съди всички по Своя божествен закон. А Неговият закон е законът на любовта.

Пожелавам ви, братя и сестри да сме твърди във вярата си, в молитвата, в надеждата. В страховете и притесненията си да се уповаваме на Бога. Нека да влезем в поста като по-смирени, по-скромни, по-разсъдителни. Да, в прекия смисъл на думата да се стегнем малко, защото такова е времето. Самият пост изисква това. И да запазим мира помежду си.

Искам да кажа на тези наши братя и сестри, които са тук сега – от Украйна и от Русия, че ние ви приемаме и ви обичаме и по никакъв начин няма да ви разделяме. Защото ние сме ви обикнали за толкова години и се молим с вас заедно, и заедно се причастяваме от една чаша. И този, който посмее, от нашата енория, по някакъв начин да направи нещо и да съди, и да разделя – ще го изгоним от Литургията. Защото нашето единство се потвърждава и актуализира с това, че ние се причастяваме от една чаша, и никой няма право да разделя тези, които вървят към Чашата с покаяние.

Затова ви моля още веднъж, бъдете внимателни. Не се поддавайте на изкушенията, които ще бъдат още повече оттук нататък. Ще има и такива, които ще подкокоросват да бъдем едни срещу други. Лукавият ще ни противопоставя един срещу друг и ние не бива да се поддаваме. Само така ще победим, в своето единство. Нека тези, които разделят, и този, който разделя, да разберат, че не могат да ни разделят, когато сме заедно с Христос.

Живи и здрави да сте и нека Божието благословение и Неговата милост да бъдат с всички нас!

27 февруари 2022 г., храм „Св. Николай Чудотворец“, Варна

Видео на проповедта можете да видите тук.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8qhrw 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж