Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)

IMG 9317 2Той, Предвечният Бог, е същият вчера, днес и вовеки. Тази неизменяемост битува в нашата вяра, в нашата надежда, и в любовта ни към Бога и ближния. Тази неизменяемост подпечата нашата вяра с печата на истината. Онази истина, която ни даде Христос, и с която ни направи свободни. Затова  вярата ни не се нуждае от доказателства. Още в онези далечни времена целият интелигентен свят познаваше Христос като историческа личност и започна да брои годините на новото време именно от Неговото рождение.

В нощта на Рождество целият разумен свят чака Месията –  Христос. В тази нощ ще се случи най-великото чудо, защото Най-Прекрасният – Неизказаният и Непостижим Бог ще приеме човешки вид, за да покаже безкрайната Си любов към хората. Божията велика милост към нас се прояви по най-необясним начин, възможен само за Него – Царят на царете. Абсолютната Вечност слезе от Своя престол, по-висок от небесата, и заживя с човеци. Бог, Който създаде човека с ръце, бе положен в ясли от ръцете на Девицата Мариам и праведния Йосиф. Този преломен момент в човешката история е неповторим и непостижим. Младенецът развълнува народите още когато беше в яслите, защото тези, които брояха звездите, видяха новата звезда на небесата и, оставяйки обикновеното звездобройство, дойдоха и се поклониха на Слънцето на правдата, почетоха Източника, слязъл от висините. За раждането Му разбраха всички – едни Го славеха, откривайки в Него Предвечния Бог, а други, според древното си богоборство, продължиха да воюват против Бога, защото служеха на злите сили.

Той се роди и от този миг целия свят пое нов път, защото Бог живееше между хората. Роди се, за да изведе човека от низините на плача, в които той бе достигнал, и да го поведе към небето. Роди се и прие тленната човешка природа, за да направи Своето създание, човека, безсмъртен. Христос се роди, за да приеме върху Себе Си всичките страдания, мъки и болести, ужасния злокобен стон на човечеството, още от грехопадението. Да го понесе към Кръста, да го разпъне там и със Своята единствена саможертва да ни освободи от всички окови на злото. Да ни направи отново синове Божии. Роди се за да умре, но не за смърт вечна, а за Възкресение и вечен живот.

Този вечен живот наследиха всички пророци, които Го чакаха, всички апостоли, които вървяха след Него и приеха словата Му, всички мъченици, които смело изповядаха вярата си в Него, всички светители, които право проповядваха словото на Неговата истина. Всички верни наши отци, които се потрудиха на Неговата нива, всички праведници, дори и до наши дни, които обикнаха Христос и Неговия закон на любовта. Имената на всички тези хора Църквата запази. Тя ги помни и почита, като огромен облак свидетели на Христовата правда, свидетели на великите Божии дела и славни оръдия на Неговата любов. Любовта, заради която Бог слезе от небесата и се въплъти от Светия Дух и Дева Мария, за да се роди в рабски човешки вид и да изпие най-тежката чаша, заради нашето спасение…

Днес, когато светът се вълнува от глобални въпроси, когато се опитва да разреши належащи проблеми, когато се възхищава на постигнатите успехи, културните ценности, историческата слава, на своите велики личности, на женското достойнство и на научния си прогрес и интелигентност от ново поколение, той не трябва да забравя, че всичко това е постигнал благодарение на Христос. Заради Неговите непреходни морални и нравствени ценности.

Не трябва да забравя, че въпреки множеството индивидуални мъдрувания на отделни личности, през вековете и днес, над всичко стои и остава единствено Христовата вечна правда и Неговият божествен закон на любовта. Не трябва да забравя, че най-просто и съвършено, логично и вечно звучат думите „… обичай Бога от цялото си сърце, … от целия си разум, и ближния, като себе си… и ако тази заповед изпълниш ще изпълниш целия закон“. Такива думи каза в света за пръв път Христос.

За жалост нашето общество, по своята свободна воля, загуби много битки! В днешния икономически зависим свят човекът стига до низък примитивизъм, до определящ егоцентризъм и егоизъм, изопачавайки най-великите ценности и предоставяйки на младото поколение грешни примери за подражание, които водят до културен и нравствен упадък. Днес все още не си даваме сметка, че има една битка, която винаги ще губим, и това е битката със смъртта.

Точно в този момент човечеството изпитва най-голяма нужда от радостта на светлото Христово Рождество, което да заблести в душите ни, да разсее страха и унинието, да дари надежда на отчаяните, здраве на болните, сила на здравите и с евангелския призив да възвести: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение“.

Ние, българите нямаме по-голямо богатство от това, че в лоното на православието сме наследили в чистота и истинност Христовите спасителни слова. Това богатство ни е завещано от древни времена. Храмове на Живия и Истинен Бог се издигнаха по нашите земи още преди хиляди години. Български свещеници служеха там, както бе предрекъл това благоверният княз св. Боян-Енравота. Св. братя Кирил и Методий ни написаха преди повече от хиляда години „В начало беше Словото…“, същото Слово – Синът Божи, Който през настъпващата нощ ще се роди отново за нас. Светият наш отец Йоан пустиножител – Рилски чудотворец, в завета си отново ни напъти към чистата православна вяра. Св. патриарх Евтимий, когато оставяше Търновград, отново ни предаде на „Светата Единосъщна и Неразделна Троица“. И през тежките години на петвековно робство ние устояхме на дивия варварски поробител само благодарение на нашата изконна православна вяра.

Накрая, като че ли прекланяйки се пред заклетия православен българин, той узакони вярата му и разреши да се въздигне от пепелта Българската църква. Така и за нас се изпълниха думите Христови: „… ще основа Църквата Си и портите адови няма да ѝ надделеят“.

Много трудности и несполуки преживя нашият народ, тежки времена на войни и национални трагедии. Като че ли за да се изпълнят и други Божии слова – „… когото обичам, него наказвам“. Но ето че, въпреки всичко, и днес ни има и живеем отново под славното си име. И нашата изстрадала майка – Църквата отново ни обгрижва с обич и вяра във Вечния Създател. Нейните камбанарии звучно възвестиха радостната вест за Рождеството на Чудния Младенец.

Нека в тези светли и чисти дни да загърбим алчността, страха и беззаконието, които често владеят този свят. Нека отворим сърцата си за Божия закон на любовта и бъдем щедри и в помощ на нашите ближни, за да може в откритите ни сърца Христос да посее семето на вярата, която премества планините от отчаяние и своенравност. Нека в този ден да пеем заедно с ангелите, да намерим Христос, заедно с мъдреците, да се радваме заедно с пастирите, за да се удостоим да ни претвори Бог в образа на Своето вечно битие. Амин.

На изображението: Реликварий с изображение на Рождество Христово и Бягството в египет, 13 в., изработен в Лимо̀ж, Франция. Сбирка на Ермитажа в Амстердам, Нидерландия.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8hdpq 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин