През пролетта Бог украсява природата, така както никой не може да се нагизди. Заобикалящият ни свят всяка минута се променя, обсипан с безброй нови, пролетни цветове. Топлото слънце, надвило зимната слана, възкресява природата за нов живот и в тази омайна симфония се раздвижва всяко живо същество, бидейки част от нея – с неземната радост, дадена му от Твореца-„Поет на небето и земята“[1]. Пчелите бързо облитат новия пролетен свят, а птиците от ранни зори възпяват своя Създател, и славеят слави Съзидателя…
… ще преди години, когато хванах писалката над белия лист, осъзнах, че пръстите на ръката ми са свити, като да се прекръстя. Палецът и първите два пръста – в едно, а последният и предпоследният – събрани към дланта. Изобразявайки трите лица на Светата Единосъщна, Животворяща и Неразделна Троица и двете естества на Спасителя – божественото и човешкото, съвсем явно и разбираемо е, съчетавайки в себе си сърцето, мислите и волята човешка, този акт да е тайно свещенодействие; той да разкрива съкровени и верни истини – достижения на разнообразния човешки опит, чистотата на мисълта и някои домогвания на разума, озарен от божествените енергии. Не следва на белия лист да се появяват кощунствени и безплодни голословия, празнословия и многословия.
Подтикван от препълненото с вяра сърце, с благодарност за всичко, през благочинно оформената ръка се изливат идеи и образи на истината и верните слова на мъдростта придобиват форма, осезаема и разбираема. За това, казано е: „Който има уши – да слуша, който има очи – да гледа“.
Няма по-силна проповед от заобикалящия ни свят и добрия пример за подражание. Думите са най-слаби. Затова гледайки, нека проумеем, че точно през пролетта са онези дни, когато мъртвостта отстъпва мястото си на живота, студът и сланата са прогонени от топлите лъчи на животворното слънце… И ако човек се взре в това тържество на младостта, в тази абсолютна промяна, не само с физическия си взор, но и с духовните си очи, той непременно ще види, как светът около нас, като че ли се подготвя за Великия ден на Христовото Възкресение; как иска да посрещне празника с нова и чудна премяна, единствено достойна за своя Творец.
Ще дойде Велика събота… Аз съм виждал, как на този ден, рано сутринта, хората си купуват нови дрехи и обувки, нови шапки. Изпират красивите и шарени одежди и пременени, среднощ отиват да посрещнат възкръсналия Господ. Да, наистина! Това е достойно за похвала, но по-важно е да отидем на това тържество духовно пременени, защото Възкресението е духовен празник, в прослава на вечния живот на душата.
Нима полето не се променя изначално? До вчера сухо и безжизнено, днес прилича на зелен килим, изпъстрен с шарените цветове на игликата, жълтото глухарче и ароматните теменуги… Из мъртвите клони на дърветата набъбва животът и цветните пъпки се разпукват, нетърпеливи да родят хиляди плодове… Дори гората по онези сиви върхари, брулена от ледните зимни ветрове, чиито клони се превиваха и кършеха под тежестта на мокрия нощен сняг, днес, сякаш забравили студа, събудени от живителното слънце, се покриват с безброй листа: зелени и млади. Тъмният бездушен лес, само за месец и малко, се превръща в уханна и свежа гора с опияняваща дъхавост, изпълнена със звуците на неземния птичи хор.
Ето това е промяна. Тя е предизвикана от победоносното слънце. Но нима нашето слънце е по-слабо? Нашето слънце е Самият Христос, Победителят на смъртта. Колко по- дълбока промяна трябва да предизвика божествената светлина на Спасителя вътре в нас, ако отворим очите си за нея… И ние, като останалото творение, сме суха и изстинала материя, която може да бъде съгрята и напоена единствено с Таворска светлина и Ермонски дъжд. А живителни сили за добри плодове и дела може да ни влее само светлината на Христовото Възкресение.
Веднъж отпил от ласкавите двери
на пролетната утрин светлина
не ща да чувам зимната феерия,
не ща да виждам зимната слана.
Че по е мила пролетта с цветята,
със гълъбите бели, с песента…
и Господ със десницата си свята
с природата да прави чудеса.
Иди си бързо, снежна, бяла зима,
стори поклон на пролетта!
Възкръсват по Великден несравнимо
Христос, мечтите, цялата земя. †
[1] „ποιητὴν οὐρανοῦ καὶ γῆς“ В гр. оригинал на Никео-Цариградския символ се използва думата ποιητὴν – от ποιητής (пиитис, гр.) – поет, което в българските преводи е предадено като Творец.
През миналата година авторът издаде стихотворна сбирка „Пролетен поздрав“, Многоточие, София, 2022 г. От нея е и едноименното стихотворение, публикувано в края на текста.
Снимка: Никола Владиков
