Мобилно меню

4.2941176470588 1 1 1 1 1 Rating 4.29 (17 Votes)

Х2Наближава Рождество Христово.

Чак когато запяхме Рождественските катавасии, заприлича на зима, опомни се времето. Добре, че дотрая старата; новата година се задава – вече се чува нейният празничен звън, свети с множество разноцветни светлинки от всеки прозорец, от всеки балкон…

Но празник ли е в душите ни?

Там дълбоко в нашите души и сърца стига ли Рождественската песен, светят ли шарените, игриви и празнични светлинки? Празничната украса докосва ли сърцата ни, озарява ли разума ни?

Не може да има празник там, където властват лъжата и страхът.

Не! Украсата е просто форма, игра, опит да върнем загубеното… Иначе е поставена с надежда; надеждата е тя, външната празничност, да разсее тъмнината в душите ни, да заеме мястото на болката и страданието.

Вероятно ни трябва светлина, за да изпепели лъжата, жестокосърдечието, алчността и разбойничеството. Ала тази светлина, светлината от коледната украса по нашите подредени и уютни домове, не може да стори това, тя не е толкова силна. Дори онези скъпи и красиви лампи от булевардите и площадите, дори светлините на градската елха – и те не могат!

Човешкото беззаконие, нашата себичност и престореност, гордостта, безразличието, неверието и егоизмът – тези тъмни дълбини на обществото ни, в които то гние отколе, не могат да бъдат озарени с мощта на електрическата енергия, стопанския напредък, модерната наука и светското образование! Нещо повече: с тях тъмнината става още по-непрогледна, защото в тях отсъства Бог. Тежкото състояние на нашите пенсионери, бедността на нашите връстници, погубените млади поколения и повсеместната депресия, страхът. Те не могат да бъдат преодолени с „проспериращата“ ни психоанализа, не ще бъдат излекувани и от „модерната“ ни социална политика и „завидното“ ни здравеопазване, което в ковид-отделенията осъществява „свръхмилосърдно“ лечение за всички.

Ще изброя няколко имена: Лин, Хитрино, Рояк, Боснек – не са единствените, но и тези са достатъчни.

Нали не преувеличавам? Тъмнината си е бая голяма.

Ех, братя, „по Коледа стават чудеса“. Всички го знаем това тривиално и мъчително заключение, плод на оскъдната ни вяра или на суеверието ни. Единствената отчаяна надежда в черните дни преди големия празник.

И все пак, вярвате ли в това?

Ако ли да, ще трябва да повярвате и в много други неща като например: чудеса стават не само на Коледа, те стават всеки ден, особено там, където живеят обичащи се и вярващи хора. Там, където има разбирателство и мир. Стават там, където има морал, ценности, законност и принципи – във всичко! Чудеса стават там, където хората са съвестни и патриоти, където не погубват собствената си държава заради лични и временни облаги, където не съсипват собствените си железници, раздавайки частни лицензи; където не продават ценните си ресурси и блага̀ на другородци, а ги стопанисват отговорно, в полза на народа, като богатство, дадено от Бога.

Чудеса стават там, където народът не си мълчи, а е справедлив съдник на противозаконието и строг коректив на управниците, защото това право му е дадено от Бога. И най-после: чудеса стават всеки ден там, където народът е благочестив и боголюбив, където никой не оставя кандилото на вярата си да изгасне. Там, където богатите щедро даряват нуждаещите се и където не се шири мерзостта на запустението; където старите са пример за младите, където всеки е учител на другия в доброто.

Ще продължа още мъничко.

Чудеса стават не само по Рождество, стават всеки ден, но само там, където се приглеждат сираците и вдовиците, където се помага на бедните, грижим се за болните и страдащите жертвоготовно и истински и където, най-накрая, децата се възпитават в Божия закон, както е било по нашите земи отколе. Където свещеният божествен институт на семейството не се подменя със съвременни небивалици, където греховете и болестите на душата и тялото се лекуват, а не се прокламират като права и свободи от ново поколение. Където от разсадника на знанието, святото училище, не се изкоренява все повече и повече знанието за Бога.

За да се случват чудеса и тази Коледа, а и занапред, съвсем не са ни необходими нови закони, а просто трябва да бъдем по-добри. Правилата на любовта и добротата са написани в Библията преди хиляди години и ние само трябва да се съобразяваме с тях, така както следваме упътването на автоматичната си пералня и закона за движение по пътищата – нито повече, нито по-малко. Наистина е крайно време да проумеем, че нашата човешка справедливост, облечена в законова рамка, бледнее пред Христовия закон на любовта! Любовта към Бога и към ближния.

Това е. С малки изключения почти всичко от горната пледоария сме забравили и загубили.

Но добър е Бог! По Коледа стават чудеса.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8h9hx 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum