Времето не спира своя бяг. Идната минута е бъдеще, моментът, в който сме прочели предишния ред, вече е минало. Теорията за вечно настояще отдавна бе обвинена в несъстоятелност. Вечното настояще, вечното битие е присъщо само на Божията природа, но не и нам, не и в земния път. Той има начало и край, броени години, дни, часове и минути. Края на всяка година и началото на новата са време за равносметка и анализи, доколкото са възможни.
Лесно е да споделяш очевидности. Вечновалидни и доказани твърдения, които своевременно се доказват отново и отново. Когато обаче споменаваме вечното битие на Бога, и то Троичния Бог, Самия Творец, ще се намерят и скептици, инакомислещи и директни атеисти. За нас вярващите, доказателства не са необходими, не че такива липсват. На всички онези, които не вярват в Бога, и които не желаят да чуят и отново да преосмислят позицията си, на тях доказателствата няма да помогнат. Не може да бъде убеден онзи, който не допуска да бъде убеден.
През последните векове т. нар. атеисти често поставяха науката и религията на диаметрално противоположни позиции, като с научни методи се опитваха да оборят истините на вярата. Винаги съм се питал защо го правят? Нито един вярващ християнин не може да бъде убеден чрез научни методи в каквато и да било несъстоятелност на своята вяра. И това е всеизвестен факт. Защо учените-рационалисти просто не се занимаваха с доказването на собствените си теории, оставяйки вярващите хора намира? Като че ли това никога не им бе достатъчно. Сякаш те виждаха заплаха в догмите и постулатите на християнската вяра, която преди науката имаше обяснение на всеки въпрос на битието, има го и днес. Сякаш те на всяка цена искаха да обезверят вярващите и да ги подчинят на собствените си теоретични възгледи. Диктаторите-социалисти употребиха теориите на учени като Дарвин и други от неговата епоха и така нанесоха трайна вреда на целия свят.
„… На Дарвин са му били добре известни многобройните природни явления, които говорят срещу мита за „правото на живот на силния“. … сигурно не е могъл да предвиди злоупотребата с неговата идея, … но тя стана факт за съжаление“. Така заключава Алфред Пльотц[1] в книгата си Расова хигиена.
„Еволюцията е недоказана и недоказуема. Ние обаче вярваме в нея, защото тя е единствената алтернатива на учението за Сътворението, което ние не искаме да приемем“. С тези думи сър Артър Кейт,[2] като че ли иска да обори своята собствена идеология, като я класифицира като недоказуема въобще. И той е абсолютно прав.
Междувидова еволюция не съществува и днес, а и никога не е съществувала
(И до днес Морската звезда от сем. Бодлокожи, заедно с други представители на семейството ѝ, си остава същата, сравнена с намерените фосили, които се датират на повече от четиристотин милиона години!)
Този пример съвсем не е изключение, тъкмо обратното. Изненадващо сложни организми, с повече органи от тези в човешкото тяло и с по няколко сърца, днес се датират на същата възраст, без ни най-малко да са се изменили.
„Само като се замислим! И пчелното колибри, и чаплата са птици, но Творецът, вложил съвършената Си творческа мощ, ги е направил толкова различни! Първото смуче нектар като пчела, тежи по-малко от два грама, в минутата прави до дванадесетхиляди маха с крилата си, а сърцето му бие с около хиляда удара! Това удивително малко създание може да развива повече от 50 км в час, като в същото време подържа телесна температура 40 градуса! Нима там, където живее то, няма реки и жаби? Разбира се че има, но това удивително Божие създание съвсем не се интересува от тях, защото така е създадено и инстинктите, които Творецът е вложил в него, го правят колибри, за да не може никога да се превърне в чапла“.[3]
Всяка голяма лъжа има исторически последствия
Тук последствията са: расизмът, националсоциализмът (нацизмът) на Хитлер, егоизмът, атеизмът, евтаназията, експлоатацията на работна ръка в третия свят и др. В периода между 1918 и 1945 г., в Първата и във Втората световни войни загиват над сто милиона души. Войните са съпътствани от кланета, от геноцида на Холокоста, от стратегически бомбардировки, умишлено предизвикани масов глад и епидемии, както и единственото в историята използване на ядрено оръжие при военни действия. Освен това има изнесени официални данни за жертвите на комунистическите диктати по света. Та се около сто милиона души, като само в Съветска Русия и Украйна в периода 1917-1989 г. те са около двадесет милиона.[4]
Това постигна безбожната социалистическа наука, която продължава да се развива във същото направление и днес. Но за това дотук.
Ще ми се да споменем имената на някои други известни учени и да си зададем въпроса защо техните християнски възгледи и теории не бяха така топло прегърнати от социалнационалистическите и комунистически управници? Нека всеки си отговори сам и след това да анализира през тази призма съвремието.
Някои от тези имена са:
Алберт Айнщайн – Нобелов лауреат за физика
„Аз искам да знам как Бог е сътворил този свят. Аз не се интересувам от този или онзи феномен, от спектъра на този или онзи елемент. Аз искам да узная мислите на Бога – всичко останали неща са детайли“.
„Колкото повече се занимавам с наука, толкова повече аз вярвам в Бога“.
„Моята религиозност се състои в едно смирено възхищение пред безкрайно възвишения Дух“.
„Очевидна е хармонията в космоса, която аз с моя ограничен човешки ум успявам да схвана, но въпреки това все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи“.
Александър Солженицин – Нобелов лауреат за литература
Благодарение на своите разговори с Борис Корн Фелт (християнин и лекар) Солженицин приема християнството в затвора.
„Спомням си, че преди повече от половин век, когато бях дете, старите хора си обясняваха големите нещастия, които сполетяха Русия, с думите: „Хората забравиха Бога, ето защо ни сполетя всичко това“. Оттогава вече почти петдесет години аз изследвам историята на комунистическата революция в Русия. През това време прочетох стотици книги, събрах стотици лични свидетелства и вече съм написал осем тома, опитвайки се да разчистя отломките от този революционен катаклизъм. Ако обаче днес ме накарат да формулирам възможно най-кратко главната причина за тази унищожителна революция, която погълна шестдесет милиона души от нашия народ, аз не бих могъл да се изразя по-точно, освен да повторя: Хората забравиха Бога, ето защо ни сполетя всичко това“.
„Комунизмът се ежи заплашително с танкове и ракети, няма значение какви територии от нашата планета е завладял той; комунизмът е обречен и той никога няма да победи християнството“ (казано през 1984 г.).
Вернер Хайзенберг – Нобелов лауреат за физика
„Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог“.
„Ако изчезнат религиозните идеали, които трябва да следваме и които осветляват пътя ни, тогава изчезва скалата на етичните ценности, а заедно с нея се изгубва и смисълът на нашите дела и страдания. Накрая остават само песимизмът и отчаянието“.
Ервин Шрьодингер – Нобелов лауреат за физика
„Фаталната грешка на технически ориентирания човешки стремеж е, че той вижда своята най-висша цел във възможността да видоизмени природата. Този човешки стремеж се опитва да постави себе си на мястото на Бога, за да може да натрапи на божествената воля дребнавите условности на своя простосмъртен ум“.
„Науката не може да ни каже нито дума по въпроса, защо изпитваме наслада от музиката или защо една стара песен може да ни разчувства до сълзи. Откъде идваме и накъде отиваме? Това е великият необятен въпрос, който е един и същи за всички хора. Науката обаче няма отговор за него“.
Йоханес Кеплер – основател на астрофизиката и модерната оптика
„Тъй като по отношение на природата ние, астрономите, сме свещеници на всемогъщия Бог, ние не бива да мислим за славата на своя интелект, а трябва да мислим за славата на Бога“.
Макс Борн – Нобелов лауреат за физика
„Много от учените вярват в Бога. А онези, които казват, че заниманията с наука правят човека атеист, са вероятно някакви жалки хора“.
„Ученият трябва да има огромно търпение и смирение, а тези качества могат да му бъдат дадени от религията“.
Макс Планк – Нобелов лауреат за физика
„Движението на атеистите, което обявява религията за преднамерена измама, измислена от властолюбиви свещеници, движението, което посреща с насмешка благочестивата вяра във Висшата сила, усърдно използва научното познание, с което уж е в съюз, и продължава с все по-бързи темпове да оказва разлагащо влияние върху всички нации и всички социални слоеве по цялата Земя“.
„Като физик, следователно като човек, който е служил през целия си живот на трезвата наука и на изследването на материята, съм безспорно свободен от подозрението, че мога да бъда фанатик. И затова след всички мои изследвания на атома мога да кажа следното: не съществува материя сама по себе си! Цялата материя произхожда и съществува само чрез една Сила, която подбужда атомните частици към вибрация и ги поддържа в движение в миниатюрната слънчева система на атома. Тъй като обаче в цялата Вселена няма нито една интелигентна или вечна сила (и никога не се е отдало на човечеството да открие така горещо желания вечен двигател), ние трябва да приемем, че зад тази сила стои един съзнателен, интелигентен Дух. Именно този Дух е първопричината на цялата материя“.
Робърт Миликан – Нобелов лауреат за физика
„Никога не съм познавал човек със здрав разум, който да не вярва в Бога. За мен е немислимо, че един истински атеист може да бъде учен“.
Томас Елиът – Нобелов лауреат за литература
„Един християнин може да докаже пред хората истинността на своята вяра по един съвършен начин само когато заложи реално живота си за нея, а не когато логически анализира причините за своята вяра“.
„Защо хората трябва да обичат Църквата? Защо трябва да обичат нейните закони? Защото Църквата им говори за живота и смъртта и за всичко друго, за което те биха искали да забравят. Защото Църквата е нежна там, където те биха били твърди, и е твърда там, където те биха били мекушави“.
Некрологът на двадесетото столетие, според Елиът, ще бъде:
„Тук живяха свестни и безбожни хора. Техният единствен паметник е един асфалтов път и хиляди изгубени топки за голф“.
Парадоксалните следствия от т. нар. научно-технически прогрес, или Елиът за невежеството и знанието:
„Безкраен цикъл от идеи и действия, безкрайни изобретения, безкрайни експерименти – те носят знания за движението, но не за покоя, знание за говореното, но не за тишината, знание за словата и невежество за Божието Слово.
Нашето знание ни води все по-близо до нашето невежество, нашето невежество ни води все по-близо до смъртта, но това е близост до смъртта, а не близост до Бога.
Къде е животът, който изгубихме в живеенето?
Къде е мъдростта, която изгубихме в знанието?
Къде е знанието, което изгубихме в информацията?
Небесните цикли през тези двадесет века ни водят все по-далеч от Бога и по-близо до смъртта“.
