Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)

9ad180f1bcf5418a877ac894e3b03e29 2В края на месец ноември, на 27-ия ден, светата ни Църква почита паметта на св. Теодосий Търновски – една достойна и светла личност в сонма на българските светци. Просиял в далечния четиринадесети век, той се числи към монасите исихасти анахорети (от гр. αναχωρήτης – отшелник, напуснал света, черноризец) – особени служители на Бога, които с голямо усърдие, в безмълвие и тишина, са прославяли нашия небесен Баща. Тези ангели в човешко тяло, по примера на Кръстителя Господен – пророка и предтечата Йоан, са се уединявали в далечни, скрити и недостъпни за света местности, скалисти пещери и планински пустини, където са пребивавали в постоянна молитва. Осъзнали, че истинските Божии угодници всячески трябва да се откъснат от света, за да могат да се докоснат до Твореца, те се удостоили да виждат с очите си нетварната светлина, тъй както са я видели навремето апостолите Петър, Яков и Йоан при чудесното Христово Преображение.

Историята на пещерното отшелничество в България води началото си още от десетото столетие с делото на основоположника на българското монашество св. Йоан Рилски. Хронологически той е наследник на пещерното монашество от византийското Ранно средновековие, а то от своя страна – на това от Късната античност (4-5 в.).

И до днес важна част от българската история са средновековните пещерни обители, съхранили безценни образци и стенописи, архитектурни и епиграфски паметници с висока художествена и документална стойност.

Някои Picture1от тях са: пещерните комплекси по долината на р. Русенски лом,¹ при селата Иваново, Нисово, Ветово, Писанец и Червен, Русенско, Алботинския манастир, Видинско, при Мадара и Косово, Шуменско, при Сеново, Кривня, Хлебарово, Разградско, Крепча и Опака, Търговищко, Камен бряг и Тюленово, Добричко, при с. Рояк, Провадийско, при с. Разбоище, Годечко, Карлуковските пещерни скитове, скалните църкви при селата Маточина и Михалич, Свиленградско, и др.²

Славата и подвигът на св. Теодосиевата школа в Кефаларския (дн. Килифаревски) манастир, Търновско, са известни.

„Теодосий… привличаше като магнит много други от различни места и тази чудна планина се изпълни с много монаси…“.³

Picture2Именно тук бъдещият Московски патриарх св. Киприан (Цамблак) се запознава с учението на исихазма, за което ще стане дума по-късно, доразвива духовната си култура и придобива завидни знания. Известно е, че сред тази школа са организирани най-големите скриптории на всички времена. Там се откроила дейността на монах Дионисий Дивни – известен преводач и бързописец и много други български светци.

В школата на преподобния Теодосий Търновски пребивава и бъдещият духовен водач на българския народ – св. патриарх Евтимий Търновски.

Духовните традиции на исихазма са обогатили книжовното наследство не само на Търновската книжовна школа през 14 в. Отпечатъкът му изцяло в църковната архитектура и изкуство откриваме в културата и на други славянски и неславянски народи през Средновековието.

Picture3Исихазмът, това забележително духовно движение, преминава като „метеорна светлина“⁴ по небосклона на целия бурен и наситен с изпитания за балканските народи 14 век. То противостои с божественото си достойнство на социално-политическите и религиозни трусове на Балканите и оставя задълго своя отпечатък върху средновековната българо-византийска литература и изкуство, превръщайки се в благодатен подем на духовния и културния живот на близки и далечни народи.

Като пряк ученик на известния св. Григорий Синаит преп. Теодосий пребивава заедно с други българи-исихасти в известния духовен център в областта „Парория“.⁵ Писмената традиция на парорийските монаси е унаследена от манастирските скриптории в Константинопол, Света гора - Атон, Странджанската Света гора, Търновград, църковните и манастирски комплекси около Несебър, Созопол, Сливен и др. Традициите им по отношение на исихазма водят началото си от пещерния аскетизъм в Мала Азия, Египет и Синай, чиито основи са положени още през 4 в. от преподобните отци като св. Антоний Велики, после от св. Йоан Лествичник и др. Естествени продължители на тяхната традиция се явяват именно исихастите от 14 в. Григорий Синаит, Теодосий Търновски, Ромил Бдински, Киприан (Цамблак), Иларион и Климент, преводачът Дионисий, Марк Клазуменски, Герасим Еврипски и мнозина техни последователи – анахорети и схимници, чиито имена са останали между ръкописите, потулени в мрака на времето. Те са ревностни защитници на чистотата на православната вяра. Боговдъхновените им слова затварят устата на множеството еретици, с които е изпълнен преломният 14 век. Самият св. Теодосий става пример за множество монаси и отшелници, които пламенно възпитава и наставлява към Бога, като със своята проповед „довеждаше всички до умиление и плач, понеже забиваше в душите им жилото на усърдието“.

Picture4 В средата на 15 в. Византия, свалила флага с двуглавия орел, напуска водите на Босфора и като „кораб“ с множество пробойни поема на север, за да търси пристанище на покаяние. Там, където по-рано е разцъфнало православието и са приели духа и наставленията на последните източни патриарси Калист I и Филотей Кокин.⁶ А пътят минава несъмнено през Парория, Търново и Кефалария.⁷ По него вървят исихастите-анахорети, ученици и следовници на светите Григорий Паламà, Григорий Синаит и патр. Калист – българските духовници, сред които като ярко небесно светило се откроява образът на преподобния Теодосий Търновски.

1 Обитавани от св. патриарх Йоаким I (1235-1246), пребивавал в манастира „Св. архангел Михаил“ преди да заеме патриаршеската катедра в Търново.
2 Лалчев, Д. Исторически обекти и лингвистична хронотопия на исихазма в Източна Тракия, ВТ 2012.
3 Из житието на св. преп. Теодосий Търновски, написано от св. Калист, патриарх Константинополски, на гръцки език.
4 Лалчев, Д. Цит. съч.
Парория е област на територията на Южна Странджа планина – Източна Тракия. Именно там е локализиран по последни данни манастирът на св. Григорий Синаит (Синаитовият манастир). В местността са открити много параклиси.
Православен духовник от 14 в., Константинополски патриарх (1353-1355, 1364-1376). Замонашва се в Синайския манастир, а по-късно се мести на Света гора, първоначално в манастира „Ватопед“, а след това във Великата лавра, където става игумен. Привърженик на исихазма и приятел на св. Григорий Паламà.
7 Неоткритият и до днес скрипторий на исихастите след Търново.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8hap6 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец