Мобилно меню

4.9705882352941 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (170 Votes)

Holy Eucharistот смирения монах и презвитер Григорий

(И за това, че който се причастява, трябва себе си да изпита; и че злото не бива да се помни; и че са достатъчни пет дни, предварително да се очисти човек чрез искрено покаяние; и че подобава християнинът да търпи бедите; и срещу юдеите, казващи: „Взе Бог жената и роди Сина“; и за блажения Филогоний, архиепископ Антиохийски)

Обичайно е тези, които отиват при земен цар, когато наближи да влязат в царския двор и да се явят пред лицето на царя, повечето от тях да са обзети от страх. Така и ние, понеже изминахме спасителния пост подобно на дълъг път и вече сме близо до празника Рождество Христово и ще пристъпим към безсмъртната трапеза, трябва да имаме голямо усърдие, велик страх, пълно смирение, строго изпитване на съвестта. И понеже виждам вашата любов, с наслада поглъщаща поучителното слово подобно на добра и тлъста почва, която приема семена, допринеси и ти, та да се докоснем до това, за което е проповедта.

Какво обилие подаде Светият Дух, предварително като похвалихме вашето топло усърдие, защото такава е вашата устременост към Църквата, каквато е на детето – към майката; на болния – към лекаря; на жадния – към извора; на кораба – към пристанището. Толкова ни радва и нас вашата ревност, че и вестители радостни ще станем на вашата добродетел, понеже патриархът ни изпрати.

Петте дни са преполвени и празникът наближава. И на празниците – началото. И ще се предлага страшна трапеза, имаща тялото Господне и кръвта. И внимавайте с каква съвест ще пристъпвате! Чуй какво рече Павел, устата Господня: Нека всеки да изпитва всеки себе си и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Да не яде и пие в осъждане на самия себе си. Защото който яде и пие недостойно, своето осъждане, яде и пие (по 1 Кор 11:28-29).

Човече, не пренебрегвай божественото, не пристъпвай безразсъдно към светите неща! Не дръзвай, когато съвестта те изобличава! Пристъпвай със страх и трепет! Защото, ако някой се докосне с мръсни ръце до дрехата на земен цар, безброй злини ще го постигнат. И ти не ще избегнеш геената огнена, ако се докоснеш до Божественото тяло и пречистата кръв с осквернена душа. И какво помилване ще имаш, кажи ми, и какъв отговор? Не знаеш ли, че когато окаяният Юда недостойно взе от хляба, в него влезе сатаната? Внимавай и ти да не бъдеш изпитан чрез Божия гняв, защото за осъждането разказва Писанието.

Когато возеха ковчега на Завета и когато единият вол се спъна, някой си Оза се допря до колесницата, за да я придържи, но тутакси беше изпепелен. И въпреки че това беше необходимо – имаше опасност ковчегът да падне, – и той правилно се притече на помощ заради благочестивия си разум, но понеже не беше достоен за такъв допир, нито пък бе избран за такава служба, справедливо си навлече бедата (по 2 Цар. 6:3-7). Ако кивотът, обкован в злато, който беше изровен от земята (в него бяха само съдът с манна, скрижалите на Завета, и прораслият Ааронов жезъл), изпепели оня, дръзналия, ти как не трепериш, когато се каниш да пристъпиш към такива тайнства, които и ангелите обграждат със страх и ужас? А ти прочее свещеника виждаш, но не виждаш невидимите сили. Защото там, където се свещенодейства в името на Христа, там и те стоят пред плътта и кръвта с благоговение, удивяващи се на съвършената Божия любов към нас. Защото Творецът толкова възлюби Своето творение, че на смърт да отдаде и Своя Син, с Него вечно съществуващ, та чрез Него живот вечен на нас да даде (по Иоан 3:16).

Ако впрочем осъзнаваш, че си обременен от грехове, понеже досега си постъпвал нехайно, не се лишавай от надежда! Не търси причини за отчаяние! Не измисляй оправдания за греховете, а се притечи, на онази хананейка като подражаваш! Като блудницата падни ничком, ридаейки! Въздъхни като митаря! Речи като Закхей: Господи, ето половината от имота си давам на сиромаси и ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно (Лука 19:8).

И достатъчно ти е искреното покаяние през тези пет дни, за да заличи прегрешенията от много години. Ти ще изпревариш с два дни ниневитяните, ако от цялата си душа се покаеш, защото на тях им стигнаха три дни, за да привлекат милостта Божия, та да не се сбъдне пророческото слово. Защото Бог е Бог приближаващ се, а не Бог отдалечаващ се.

Когато ти изречеш: „Ето, дойдох, след като предварително очистих себе си“, ще река: „Пристъпи към духовната трапеза, която приготви за нас раждащият се Иисус!“. Защото и когато на Синайската планина щеше да слезе Бог, заповяда на Моисей предварително людете да се очистят, да изперат дрехите си и да не се докосват до жена. И Аарон когато въздигаше в свещенство, и синовете му освети на седмия ден. Затова любезно ви моля със страх и вече със строго изпитване да пристъпваш към Тайната вечеря!

Слушай какво казва велегласно дяконът, преди йереят да разчупи светия хляб: „Да внимаваме!“. Какво е това, което казва? Ще рече да вникнем в себе си, да изпитаме сърцето, да проверим съвестта, да изследваме помислите, та да не би някой да е блудник, да не би някой да е прелюбодеец, да не би някой да е убиец, да не би някой да е немилосърден, да не би някой да е надменен и горд, да не би някой да е сребролюбец, да не би някой да е злопаметен, да не би някой да е пияница и нечестивец. Ако се окажеш такъв, отстъпи – казва, – за да не бъдеш изпепелен, пристъпвайки недостойно! После, след като дяконът каже: „Да внимаваме!“, вътре йереят, повдигайки с две ръце хляба високо, за да го покаже на желаещите да се причастят, изрича с висок глас: „Светая светих!“. А това, което казва, означава, че светите неща не на други се дават, а само на светите. И ако си свет, пристъпи. Свети бъдете – рече, – защото Аз съм свет! (Лев. 11:44).

Ако на Исаия си подобен, пристъпи и със страх приеми с устни божествения въглен, за да чуеш от йерея (нещо повече: от серафима!): „Ето, докосна се до устните ти и всички твои грехове очисти!“. С такова очистване предварително да се очистим, с каквото праотецът всеки ден обновяваше себе си. И нас като поучаваше, говореше: Сърце съкрушено и смирено Бог не ще презре (по Пс. 50:19). И още: клеветещият тебе и ближния си прогонвах (по Откр. 12:10). И пак: защото въздадох на въздаващите ми зло (по Пс. 69:3; 70:13).

С такова миро да се помажем и да се приготвим за живеещия като дете и странстващия заради нас Владика. Защото, ако принесеш пост, дори девство, бдение, лежане ничком, но сърце съкрушено не принесеш или пък не простиш прегрешенията на брата си, полза не ще има. Ще ти се рече това, което на Израил се рече от пророка: Не такъв пост Аз искам, говори Господ (по Ис. 58:5).

Чуй какво рече Господ на върховния апостол Петър, когато попита: Ако до седем пъти братът съгреши, да му се прощава ли? (по Мат. 18:21). Не до седем, а до седемдесет по седем (Мат. 18:22). Това показва, че ако през целия си живот дори съгрешават против тебе братята ти, да им прощаваш. Та ако не прощаваш дълга на брата си, с какво дръзновение говориш в молитвата си: Отче наш, Който си на небесата... И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците наши (Мат. 6:9; 6:12)? Ако простите – рече – на човеците съгрешенията им, и Небесният ви Отец ще прости вам прегрешенията ваши (Мат. 6:14).

Мнозина обаче слушах да казват: „Не мога да простя! Силно ме оскърби, напълно ме опозори, твърде много ме опропасти! Със съда на враг и противник се отнесе към мене!“. Не ми говори тези срамни и достойни за присмех думи, а от безумната си ярост изтрезней като от пиянство и прецени кой беше в началото и кой си сега. Не беше ли отначало враг Божи, а сега си приятел, променен чрез кръвта на завета на Неговия Син, както рече Павел (по Евр. 9:20)? Не заради тебе ли днес се ражда и в жалка пещера, и в ясли за добичета в пелени се полага? Не заради тебе ли Той става човек и по плът, и по действие, та ти бог по благодат да бъдеш? Ако Христос не те облагодетелства, когато ти беше в началото враг и противник, нито пък ти прости на оскърбилия те, ако Той, като те потърси и те намери, на рамо те вдигне и при Отца те донесе, правейки те сънаследник на славата на Отца, какъв отговор ще получиш, ако не се промениш спрямо оскърбилия те, каква милост, каква присъда? И Владиката впрочем се молеше за тези, които Го разпънаха: Отче, прости им този грях (по Лука 23:34), а ти ми говориш: не мога да простя! Можеш и по-големи неща да извършиш, ако само поискаш, ако Писанието послушаш и ако по християнския път вървиш. А и по какво ще се уверим, че си християнин, ако не по това, че понасяш с наслада, когато биваш оскърбяван и гонен, презиран и хулен? Чуй какво рече блаженият Павел за светиите в Новия завет, че за да се изявят после силите и чудесата, които те извършиха, Той допусна скърбите, които ги увенчаха, като рече: Скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти. И всички тия, макар и да бяха засвидетелствани чрез вярата, не получиха обещаното, защото Бог предвидя за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство (Евр. 11:37-40).

Видя ли, че всички светии преживяха страдалческо житие и приеха насилствена смърт? Разбра ли, че дори след смъртта си те не получиха подобаващи почести, а очакват с нас да се случи: всички те заклеймяваха ненавистниците и гонителите на Благодетеля. А първомъченик Стефан? Не се ли молеше за пребиващите го? Ами апостолите, свидетели и служители на Словото? А мъченическите ликове? Не завършиха ли всички живота си чрез насилствена смърт, не проповядваха ли благодатта на мъчителите, които така безчовечно ги мъчиха? Заради това, ако и вие желаете заедно с тях да се приобщите към венците им, радостно се приобщавайте, а ако е възможно – и към техните страдания.

Но ние нека срещу юдеите обърнем словото – юдеите, окаяните и непокорните. Защото, като ни виждат да се готвим за светия празник и духовно да се веселим, отиват при най-неуките и в своята пропаст се опитват да ги повлекат, говорейки им: „Взе Бог жената и роди Сина“. Затова и ние, пострадалите заради такава хула, ще им речем: Отец ражда Сина, Съществуващия с Него извечно, безвременния, вечния, ражда Го неизразимо и неописуемо. Чрез Него създава и невидимите сили, служители на Своята слава и певците, хвалители незамлъкващи, както се казва в Книгата на Йов: Когато се явиха звездите, възхвалиха Ме всички Мои ангели и Ме възпяха; оградих морето с верига, когато се раждаше и от утробата на майка си излизаше (по Иов 38:6-7). И понеже е роден както издънката от корена, както сиянието от слънцето, както словото от разума, Синът се нарича Слово и Отецът се нарича Отец, защото ражда безвременно единосъщното Слово. Словото пък не смятай невеществено като нашето, по въздуха разпространяващо се, а веществено, имащо Свое естество (понеже Синът по всичко е подобен на Отца освен по нероденост), равномощно, равносилно. Защото чрез Него стана всичко (по Кол. 1:16) и без Него не стана нищо от това, което стана, според гласа на богословието. Според премъдрия Павел чрез Него и вековете сътвори (по Евр. 1:2).

Послушай и пророка, от Бога избрания, от вас най-предпочитания: Чрез словото на Господа са сътворени небесата и чрез духа на устата Му – цялото им войнство (Пс. 32:6). Не смее ясно да рече: Отца със Сина и Духа, та да не би единното Божество на три нечестиви части и почитания да разделят тези, които Единия Бог многократно като изоставяха, на езически идоли се покланяха. И все пак не премълча напълно, а някак си премъдро и скрито единовластието и божествеността на Светата Троица в тези кратки думи възвестява. Защото, според израза чрез словото на Господа, Той посочи Отца и Сина, а Дух Свети – когато казва чрез духа на устата Му – цялото им войнство.

Но и великият Моисей по този начин дойде при вас, та да не би като чуете Отец, имащ Син, божественото за страстно да помислите вие, които телец изляхте, когато на планината Бог даде Закона на Моисей, да закрещите: Ето твоите богове, Израилю, които те изведоха от Египетската земя (по Изх. 32:4), а премъдро постави в едно господството на Божествената Троица. И с кратки думи, съдържащи дълбок смисъл, поучи, като рече: Слушай, Израилю: Господ, Бог твой, е Господ един (Втор. 6:5). Защото, като се каже Господ, според четирибуквеното написание за Бога се отнася (по Изх. 3:14). Това, което беше написано на плочката, която архиереят носеше на челото, Отца проповядва, а пък Бог твой – Сина, и отново Господ – Духа Свети. Така, след като изрече тези неща, добави: Господ Един, сиреч едно Божество с трите Си пребожествени съставки.

Видя ли, юдеино, Отца, Който има с Него вечно съществуващ Син, нетленен и безвременен?! Позна ли и от боговидеца още в началото при даването на Закона проповядвания същи Син на Отца, Бога на Израил? Научи ли и после от Богоотеца и Царя, възхваляван в псалома, че и Синът съществува и че небесата чрез Него са утвърдени? Откъде и как ти хрумна това „Бог взе жената и роди Сина“?

Узнай и плътското Му и неподвластно на времето рождение, неизказано и нетленно, което стана от девица. И понеже съгреши и падна човекът, след като той падна, всички се смутиха, а смъртта се укрепи. От Адама до Моисея земята беше проклета, адът се отвори, раят се затвори, небето се заключи, дяволът воюваше срещу нас. Тогава човеколюбецът Бог, понеже не искаше да загине човекът, създаден по Негов образ, говореше: Кого да проводя? И кой ще иде? (Ис. 6:8). Защото и преди, когато щеше да създаде човека, поразсъди, като рече: Да сътворим човек по Наш образ и подобие (Бит. 1:26). Така и тук, за обновление и съзидание на естеството Кого да проводя? – рече – И кой ще иде? И понеже всички мълчаха, отговори Синът: Ето Ме, прати Мене. Тогава рече: Иди! (Ис. 6:8). И Му даде човека, та самото Слово да стане плът. И като приема плътта, всичко ще поправи, роденият от Девица, чиста и непорочна; и девството ѝ за богорождението не попречи, нито пък отстъпи от безвременното раждане заради приемането. Но когато прие нещо, което не беше, това, което беше, пребъдна: в две естества – една природа. И затова Му се даде като лекар да лекува ухапването змийско, както и мъртвец към живот да връща; като светлина тъмата да просветлява; бидейки Слово, да обновява словесното. Когато Му се дадоха всички неща и Той стана човек, веднага се поправи и се извърши всичко: земята, вместо проклета – благословена стана; раят се отвори за разбойника; адът се побоя; и гробовете се отвориха, за да възкръснат мъртвите, дверите небесни се вдигнаха, та тези, които са от Едем, да дойдат. При това, като пожела да ви покаже и как Му се дадоха всички неща, Иисус говореше, както предава евангелист Матей: Всичко Ми е предадено от Моя Отец (Мат. 11:27). И после посочва още по-ясно: Дойдете при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя (Мат. 11:28). Защото Ми бяхте предадени, за да успокоя вас, отрудените, мъртвите да съживя, падналите да вдигна, обезчестените да почета. И отново у Йоан: Отец люби Сина и всичко е дал в ръката Му (Иоан 3:35). Наистина даде, и както всичко чрез Него стана, така и пак чрез Него всички да се обновят. Но не така, че от беден богат да стане Му се даде. Нито пък прие всичко, та безвластният власт да получи. В никакъв случай: само за да поправи всичко Спасителят! Защото подобаваше началото на сътворението така да се устрои, че да се случат тези: чрез Него да се поправят, понеже се различаваха по език. Понеже в началото чрез Него стана всичко, което трябваше да се случи. После, когато всички съгрешиха, Словото стана плът. И облече се в нея, та чрез Него всички да се поправят. Той, страдащият – нас успокояваше; Той, гладуващият – нас хранеше; в ада слизащият – нас въздигаше. Тогава прочее, когато се случваше всичко, имаше повеля какво да стане, сиреч да изведе, да бъде. Подобаваше обаче на изправление всичко да се предаде, като Самият Той стане човек и чрез Него всички да се обновят. Чрез Него човекът се оживотворяваше, защото заради него Словото се съчета с човека и благодарение на Него, та клетвата да не надделее срещу човека. Затова и в седемдесет и първия псалом изричат молещите Бога за човешкия род: Боже, дай на царя Твоето правосъдие (Пс. 71:1), та и съдът, който е срещу нас и чрез който бяхме осъдени, да се предаде на Сина. И след това Самият Той в Себе Си нея (смъртта) унищожи, като умря за нас. Това като посочва, Той Сам говори в псалома: Натегна върху ми Твоята ярост (Пс. 87:8), защото яростта срещу нас понесе Той. Това и в друг псалом казва: Господ въздаде заради Мене (по Пс. 53:7). Тези неща в псалмите като четеш, о, юдеино, към истината не искаш да погледнеш. Като затваряш душевните очи и ушите като затъкваш подобно на аспида омагьосана, дареното на всички благо чрез въплъщението – Сина Божи – не приемаш! И бидейки престъпник на Закона, мислиш си, че Закона спазваш. И след като пророците изби, техните книги почиташ, както и всичко, предречено от тях. Вън от лозето като ги изведе, изби ги! Точно заради това ви постигнаха нетърпимите злини и си навлякохте безмерния Божи гняв. И чуй на безмерния гняв думите, изречени от Бога чрез устата на пророка: Няма да принеса техните кървави възлияния и с устата Си няма да помена техните имена (Пс. 15:4). Чуй и други думи на негодувание, изречени от Исаия заради Единородния: Чуйте словото Господне, князе содомски, вслушай се в закона Божи, народе гоморски! За какво Ми са многото ваши жертви? – казва Господ. – Преситен съм от всесъжения от овни и на тлъстина от агнета; и кръв от телета и козли не искам. Кога дохождате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчете дворите Ми? Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; вашите новомесечия, съботи и празниците ви не мога да търпя. Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося. И когато простирате ръцете си към Мене, Аз закривам очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са пълни с кръв (Ис. 1:10-15). С каква кръв? Нима с кръвта на Исаия, който ни я предрече? Нима на Йеремия? Нима на други от пророците, които избихте, предвещали пришествието Христово? Съвсем не! Защото, тях убиващи, на идоли служещи, и дъщерите и синовете си колехте със собствените си ръце в жертва на бесовете, вие приемахте и наказанието, и пленничеството, и обсадите. А свидетелят пее в псалома: Когато ги убиваше, те Го търсеха (Пс. 77:34). Но и възвръщания ставаха: и наследяването на отечеството, и на светия град, и на църквата, и на жертвите, и на приношенията, и на нещата според Закона. И все още ставаха архиереи, пророци, и свещеници след възвръщането. Имам предвид завръщането от Вавилонския плен, станало по времето на Кир мидийски и персийски, и случилото се по времето на Антиох, при Юда, наречен Макавей, и братята му, а и след това. Тогава пълното Божие отхвърляне все още не бе дошло при вас, защото не бяхте извършили главното зло. Когато и това сторихте, като разпънахте Господа, тогава всички свети неща на Закона намаляха. И оттогава нито пророци има сред вас, нито градове, нито храмове, нито жертвеници, нито архиереи, нито йереи, нито други свети неща, с които Израил се отличаваше като свят народ. Ако ли пък днес си въобразявате, че имате това, мамите се, защото в сянката пребиваващи, от истината като отпаднахте, по лицето на цялата земя разпръснати бяхте. И не само че не осъзнаваш, о, юдеино, за христоубийството, но и безсрамничиш, като говориш: „Взе Бог жената и роди Сина“. Справедливо пророк Михей казва, безсрамието изобличавайки: Лицето ти облудя, нямаш срам от никого (по Мих. 3:4). Защото какво е по-безсрамно от тебе, кажи ми, щом като за толкова явни неща, по-сияйни от слънцето, които са пред всички, да се препираш? Виж как е при вас, понеже не приехте Сина. Как ли е при нас, откакто Го приехме и се възцари над нас, за което и Давид, пеейки с наслада, пророкуваше: Бог се възцари над народите (Пс. 46:9). Искаш ли и друг пророк да ти покажа, който открито пророкуваше твоето отдалечаване и от законните жертви, както и нашето въвеждане и жертвите, които и днес стават? Малахия пред лицето Божие така рече: Ще приема от богоугодните сред вас – казва Господ Вседържител, – защото от слънчев изгрев до запад ще стане велико името Ми между народите, и на всяко място ще се принася тамян на името Ми и чиста жертва... А вие го скверните (Мал. 1:11-12).

Кога тези неща, о, юдеино, се превърнаха в дело? Откога на всяко място се принася тамян, откога – жертва чиста? Не ще посочиш друго време освен след Христовото пришествие, защото, ако не предрича това време, нито нашата жертва, а юдейската, беззаконно би било пророчеството.

Докато Моисей заповядва да не се принасят жертви на кое да е място, а само на мястото, което ще избере Господ Бог, както и на едно определено място да се ограждат жертвите, пророкът говори, че на всяко място ще се принася тамян и жертва чиста. Противопоставя се и оборва Моисей. Но няма противоборство, нито пререкание, защото за една жертва оня говори, а за друга този пророкува. Откъде е известно това? От предсказанията, от множеството знамения, но преди всичко от място. Защото не в някой град, който е в Юдея, но предрече, че от изгрев слънце до залез ще се върши това служение. После и видът на жертвата, защото предварително чиста я нарече, когато казваше каква е. И от богоугодните сред принасящите ще я приеме. Затова не рече в Израил, но сред народите. И да не би да мислиш, че в един, два или три града тези жертви ще се утвърдят? Не рече просто „на всяко място“, а от изгрев слънце до залез ще се яви. И както слънцето обзира земята, така и проповедта ще я обхване. Чиста – казва – жертва, понеже предишната беше нечиста – не поради естеството си, а поради произвола на тези, които я принасяха. Затова говореше: Каденето е отвратително за Мене.

Чуй как и друг пророк предвещава същото това, като казва, че не на едно място ще се установят служения на Бога, но че и всички останали човеци ще Го познаят. Софоний така рече: Ще се дигне Господ срещу народите (по Соф. 3:8). Той ще изтреби всички езически богове, и Нему ще се покланят – всеки от мястото си (Соф. 2:11). После и това не беше запазено, но да се служи на едно място Моисей заповяда. Когато слушаш пророците да предсказват и да предвещават, че повече няма да бъдат принудени човеците да се стичат отвсякъде в един град или на едно място, а че всеки, седейки у дома, ще угоди на Бога, какво друго време ще назовеш, освен настоящето? Това, в което великият Павел възкликна: Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци (Тит 2:11). Пророкът рече: за народите; апостолът – за всички човеци. Оня рече: ще изтреби боговете им; този рече: Като ни учи да отхвърлим нечестието на светските похоти, да живеем целомъдрено и праведно (Тит 2:12).

Е, юдеино, какво ще добавиш към това, след като истината затъкна устата ти като с длан? Обедня мястото, но не изчезна мерзостта. Мерзостта на запустението, предречена от Даниил, която нито се надява, нито ще получи обновление. И накрая рече: Ще постави мерзостта на запустението (Дан. 11:31).

И понеже свещената памет на блажения Филогоний подбужда към възпоменание нашия език, като изоставим сега вашите безсрамия, ще разкажем на благочестивите за него накратко. Паметта на праведниците с похвали (се чества), както казва Соломон, защото хората се възрадват, когато праведник се възхвалява (по Прит. 29:8). Ще се възрадват и стремление към добродетелност ще получат.

Беше време, по-люто от всяка зима и от буря зла, в което въздухът, наситен с жертвоприношения, се оскверняваше. Законите се променяха, и естеството, и начинът на живот. Тогава баща чедото си на съд предаваше, и брат брата. И селищата впрочем опустяваха без жители. Вместо това заселваха се планини и хълмове, бездни и пропасти, каменни проломи, защото Божиите люде, които ги осъждаха, по-скоро предпочитаха със зверовете да съжителстват, нежели с бесовските служители. Изоставяха се родните места, селата, имотите и се избираше бягството. Служителите на безчестието разграбваха имуществата. Претъпкани бяха затвори и тъмници с благочестиви, съдебни процеси и разправи се организираха. Тогава, точно тогава го изяви Бог, подобно на някоя звезда, разпръскваща тъмата на онази дълбока нощ. Божественото учение още през младостта си добре като изучи и най-вече в него като израсна, стана истински учител по благочестие, което предшестваше апостолското учение, преди още да се беше приобщил към свещенослужителите. И беше чудна и много голяма добродетелта на мъжа! Не само от заблудите людете извличаше, но и сам отиваше в съдилищата и обвиняемите изтръгваше по всякакъв начин, борейки се, спорейки, помагайки, давайки откупи, многократно прогонван, изхвърлян, но подражаващ на Иисуса, Който душата Си положи за нас. Засрамиха се от неговата ревност гонителите – консули, съдии, – защото знаят да се опозоряват противниците на добродетелта. Той беше безкръвен мъченик и всеки ден умираше с Павел, с него и говореше: Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям (2 Кор. 11:29)?

Такъв беше блаженият Филогоний. Жена законна имаше и на една дъщеря баща беше, но законният съюз на брака не стана за него спънка към добродетелта. Понеже и в това се оказа верен настоятел, затуй и над многото го постави присъдата на Светия Дух. Чрез избора му за епископ от архиепископите и от другите Божии люде стана така, че да може ересите, които тогава бяха избуяли, да унищожи, а техните създатели да посрами. И беше втори Давид, сразяващ силния като Голиат в злобата си – Манент и Маркион – чрез непобедимата прашка на словото.

Преставаше вече гонението, та проявилият доблест в двете битки авраамовски войн да получи достойна отплата за трудовете и светите проповеди да остави на поколенията след него. Затова, като бе издигнат до управлението на църковните дела, не слезе, подобно на Йона, на дъното на кораба, за да спи и похърква, нито пък полегна, нито даде сън на очите, нито на клепачите – дрямка, а като се препаса с упование, мъжествено застана, управлявайки кораба на благочестието, за да не бъде потопен от вълните на еретическото море. Даже оня Авраам, който беше преди Закона, не съсече толкова войни на петимата царе, когато със содомския плен и Лот плениха, колкото зломислия на еретиците съсече нашият велик по благодат Авраам с евангелския меч. И Йосиф толкова не нахрани в Египет по време на глада, колкото нахрани този наш нов живо(то)давец – всички източни и южни предели – със слово, което услажда повече от меда на восъчна пита! На каква ли не добродетел на разума своите чеда научи! На каква ли не премъдрост! С какви ли не чудесни дарове се прослави, раздавайки даровете на Духа.

Така, когато след многото трудове за благочестието той се престави и при желания Христос се притече, източните възридаха, сякаш от светлината се лишаваха. И днес е с апостолите – нов апостол; с мъчениците – мъченик; с чистите по сърце – чист душевно; с пастирите – добър пастир, който за стадото е закрилник, а за вълците – страшен!

Такъв беше блаженият Филогоний! Така чрез делата доказваше Словото и чрез Словото изявяваше делата. На него и ние да подражаваме: младите – на подвизите от младостта му и на стремежа му към добродетел; старите – на мъдростта и благоразумието му в старостта; женените – на чистотата и на гостоприемството му, защото той и с девството съжителстваше, и честния брак почете, и архиерейството прослави. Научете се и вие да помагате на онеправданите, да спасявате в беда, да закриляте сираци, да се грижите за вдовици, за братята си и душите си да полагате. Той с мъчителите се препираше заради онеправданите, ти пък не на мъчители, а на християни ще се молиш за оскърбените. А той, помолен, всячески ще те послуша, като се умилостиви от твоята добродетел. И ще те похвали, и ще те възлюби, защото и той е човек. Когато пък съвестта изобличава, не ще пропусне да чуе. И благодатта после ще ти открие, понеже толкова му помогна, като го извлече от рова. Защото кой ров е по-страшен от това братът да се измъчва справедливо или несправедливо? Защото Горко на тебе, който поднасяш на ближния си – рече пророкът – питие, смесено с твоя злоба, сиреч със съблазън (Ав. 2:15), колко повече открито и безмилостно адската бездна няма да очаква мъчителя.

Затова любезно ви моля да се научите да бъдете разумни и като синове на светлината с добри дела да просияете, да посрещнете Владиката, идващ да съедини земното с небесното. При второто Му страшно пришествие ще чуем блажения Му и божествен глас: Дойдете вие, благословените от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създание мира (Мат. 25:34), понеже Нему подобава слава и сила, чест и поклонение с безначалния Му Отец и с Пресветия и благия, и животворящия Му Дух сега и в нескончаемите векове. Амин!

Превод: проф. Мария Спасова


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uhfch 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин