„Книга за живота на Иисуса Христа“ (Мат. 1:1) С тези думи започва Новият Завет. Това са началните думи на Евангелието според св. ев. Матей, както и на повествованието в Неделята преди Рождество Христово.
В него чуваме многократно да се повтаря думата „роди“, „роди“, „роди“. Така е в земния живот. Всяко същество на земята се ражда. И този еднократен момент в живота на всеки един от нас, човеците, се почита с голяма радост и незабравими чувства от вечни времена.
Рожденият ден – това е най-великото събитие в живота на всеки човек. Рождените дни на великите хора са паметни радостни тържества за цели общества и народи. Рожденият ден пък на най-великия измежду родените от жени – Иисус Христос – е най-радостният празник за всички, които вярват в Него, които Го обичат и Го следват, които Му поднасят съкровени дарове. „Велик е, Господи, денят на Твоето Рождество!“ – вдъхновено възкликва св. Ефрем Сириец.
И както се приготвяме за личен или семеен празник, така и св. Църква приготвя отрано своите духовни чеда за Рождения ден на нейния Глава – Господ Иисус Христос. И както всяко идващо и предстоящо да се роди изисква грижи от чакащите го, така и св. Църква ни приготвя от 40 дена да се приготвим за празника, за да можем с чисти сърца да посрещнем този ден с достойнство.
„Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – тържествувайте!“ – пее св. Църква.
Раждането на Христос по плът не е обикновено раждане. Дългата редица от имена на деди и прадеди, които чуваме от евангелското четиво на този ден, говорят за Неговото величие. То е толкова таинствено, така чудно и славно, че дори ангелите от небесата се чудели как Бог е станал човек, как Девата е родила без да знае мъж, как Невместимият е влязъл в овчарска пещера, как е дошъл на земята и с човеците е живял!
Раждането на Иисус Христос е „велика тайна на благочестието“ (1 Тим. 3:16), т. е. на нашата вяра. Според духовно озарени люде то е трудно разбираемо от човешкия разум. По-лесно би било за човека да разбере морските дълбини и небесните висини, отколкото висотата на Божията премъдрост във великия план на човешкото спасение. Тази тайна може да се разбере само с вяра.
И ако в тази Неделя преди Рождество Христово ние говорим от църковния амвон и слушаме да се проповядва на тази тема, то целта е не да се дискутира, как точно е станало Раждането на Христос, а по-скоро как да Го посрещнем и как духовно да се обогатим от този случай.
Защо Господ Иисус Христос е наречен син Давидов, син Авраамов? Защото по плът Той е от тяхното поколение. „Книгата на живота“ свидетелства много ясно и категорично за това. Друг е въпросът, защо Той е приел човешка плът от дивната Си любов към нас.
Господ Иисус Христос е приел да стане Син Човешки, та ние, синовете и дъщерите човешки, да станем синове и дъщери Божии. Той се е родил по плът, та ние да се родим по дух. Той е донесъл светлина и ангелска песен, та ние, ходещите в светлина като ангелите да славим Бога за мир и блага воля между нас.
Без съмнение за нас е по-лесно да приемем Бога в плът, което и празнуваме през тези дни.
Св. евангелист е имал точно това предвид, когато е писал родословието на Христос. Четиридесет и двете поколения, започващи от Авраам и стигащи до Христос, плюс прадедите до Авраам, още по-назад до Адам и до Бога показват, че всички човеци без изключение сме родени от Адам, братя и сестри сме помежду си и Бог е нашият общ Отец.
Точно тази забравена истина е дошъл да провъзгласи Божият Син, като е приел да стане човек и наш брат по плът.
В неделя преди Рождество Христово се чете Родословието на Христос. В сряда тази година е самият празник Рождество Христово. Всички песнопения и химни през тези дни са богати на размисли, които ни подготвят за идването на този голям празник.
Какво да правим? Как да се подготвим за тази среща с Господа? Ако се вслушаме в църковните песни, ще разберем, че всички твари се готвят да поднесат подаръци на божествения Богомладенец: ангелите – песен; небесата – звезда; мъдреците – злато, ливан и смирна; овчарите – агне; агнето – топлия си дъх; земята – пещера; пещерата – ясла; гората – елха; елхата – люлката Христова; човеците – майката-родилка.
А ние с вас какво ще Му подарим? Мислите ли за това?
Св. Предание ни разказва как веднъж бл. Йероним, като се молил във Витлеемската пещера, видял Новородилия се Богомладенец, облян в необикновена светлина. Малкият Иисус го попитал: „Йерониме, какво ще Ми подариш за рождения Ми ден?“. Бл. Йероним отговорил с възторг: „О, Божествено Дете, давам Ти моето сърце, моята любов, моите трудове и целия си живот!“. „Това добре, но какво още ще Ми подариш?“ – попитал пак Иисус. Бл. Йероним се смутил и, като не знаел какво да Му отговори, промълвил: „Господи, аз нямам нищо друго какво още да Ти дам...“. „Йерониме, – казал тогава малкият Иисус, – дай Ми твоите грехове!“. Бл. Йероним се затрогнал от необикновената светлина и се облял в сълзи.
Вече се досещате, досточтими читатели, какво трябва и ние с вас да подарим на благия Иисус. Да Му поднесем нашата сърдечна благодарност за всичките Му благодеяния към нас през изтеклите години и през изминалия ни живот, да Му поднесем нашето сърце, съкрушено и смирено, и накрая, както Той е подсетил бл. Йероним – да Му поднесем нашите грехове, които Той очаква и ще приеме с радост, защото името Му е Иисус, Спасител, което ще рече, че Той идва и ще спаси народа Си от греховете му.
Сам Той ни уверява: „Да! Ида скоро!“. Хайде да речем в един глас тогаз: „Да, дойди, Господи Иисусе!“ (Откр. 22:2, 20). Амин.
Снимка: Стефка Борисова
