Всеки православен християнин, който носи име на светец, е не само призван, но и избран. Той е щастливец, защото при кръщението си е получил от Господ не само ангел-пазител на душата и тялото си, но и личен светец, чието име носи, и на всеки имен ден си чете хубавата молитва за случая.
Така е и в енорията. Умните и предвидливи енориаши единодушно преди да се организират в църковна общност умуват, предлагат, избират и посвещават след молитва храмовия си небесен патрон.
През настоящата година една от епархийските ни енории чества годишнина от основаването на църковната община с небесен ангел-пазител и храмов покровител скъпия за ума, сърцето, душата, чувствата и волята на всеки наш енориаш поотделно – св. Климент Охридски Чудотворец (тук).
Като епархийски архиерей аз съм много радостен, защото св. Климент е и мой личен любим светец, на когото се старая да подражавам по всички линии на светото пастирско служение. Под неговия благослов съм бил студент в Духовната академия, като Велички епископ заедно с иконописеца Димитър Бакалски съм рисувал в църквата ни в град Акрон (Охайо, САЩ) композицията-стенопис на св. Климент като радетел на енорията (на снимката). 37 години съм служил на храмовия му празник в негова енория и молитвите ми към него като негов подражател винаги са били чути и резултатни. Така че годишнината на тази енория беше и мой личен празник.
Събрани заедно със стотиците енориаши, ние бяхме горди, че основателите на енорията ни са избрали най-заслужилия ни православен мисионер и са избрали най-добрия за народа ни, за културата ни, за кръвта и вярата ни храмов светец, който активно участва в старанията ни, радее и пази енорията ни от всяка скръб, гняв, беда и нужда. Наградата за мене като епархийски владика е, че благодатният св. Климент ръководи благонамеренията ни и винаги насочва очите ни към бъдещето на тази енория.
Разбира се, вие, досточтими читатели на Двери.бг, знаете от опит, че не е достатъчно само да гледаш постигнатото, колкото и да е надеждно то. Затова с енориашите погледнахме отвъд тази благословена годишнина и отново се посветихме на каузата на нашия Господ Иисус Христос, Който държи нашите ръце, за да вършим Неговото дело на земята. Той е поверил грижите за нашия храм на нас – на Божия народ, на нас – Неговите хора, като наследници и носители на вярата. Така че, като такива, ние трябва да следваме православния начин на живот. Вършейки това и служейки с ревност на Господ Иисус Христос, ние не само изпълняваме отговорността си към миналото, но осигуряваме и жизнеността на бъдещето.
Като владика облажавам тази енория за нейната активна дейност през всичките ѝ години. Забележителна, например, е красотата на църковните сгради, впечатляваща е работата по интериора и неговата изразителност. Но винаги напомням на енориашите, че по-красива и по-важна от физическата сграда е духовната крепост, която съществува в сърцата ни, като закриляни от Бога православни християни. Такава е енорията на св. Климент, за която той радее денонощно. Подобни са и нашите очаквания, които обезателно ще изживеем, влизайки в следващите години. Защото навлизаме във времето на новите изпитания с убеждението, че духовната сграда, построена върху камък, сама по себе си ще се извисява и стои права!
Истина е, че тази енория на св. Климент е основана върху състраданието и милосърдието. Молитвата ни е тя да продължи духовния си живот върху същите начала, което означава, че трябва добре да се подготвим за духовното израстване, в което навлизаме. Абсолютно необходимо е да сме готови да следваме същия безсмъртен и вечно млад Иисус през следващите години. Вярваме, че мисията на енорията в днешния свят е да се изправи пред предизвикателствата на динамично променящия се свят, да ги посрещне със своя духовен ръст и да ги решава за слава Божия и доброто на нашия народ.
В същия дух на тазгодишното честване на юбилея се постарах да окуража многообичните енориаши като православни християни да следват заветите на св. Климент и да подражават на Христос в този секуларен свят.
Призовах ги към духовен живот и препотвърдено посвещение за изгражане на истинска православна енория, позовавайки се на най-ранната християнска общност и на първата Църква, които са отстоявали вярата си сред паганизма и секуларизма на своето време и с благодатта на Светия Дух са се опазили от тях.
Съвремието днес не е по-различно и ние сме сред същите опасности във вид на открито суеверие, слабоверие и безверие, поддаващи се на икуменизъм, еретически влияния и псевдо-научност.
Искаше ми се да продължа с предупрежденията относно опасностите за вярата ни в днешния свят, но ги оставих на умението и преданосттта на енориашите ни да бдят и стоят твърдо в изповядването на вярата, в техния начин на мислене и подвиг в живота.
С архипастирските си наставления и отеческите си молитви обаче направих и продължавам да правя всичко възможно да ги убеждавам да поддържат ново чувството за Петдесетница, като нова блага вест и надежда за посвещение в строителството на св. Църква като Тяло Христово. Моля се на Бога за съдействие и призовавам за по-дълбока вяра, любов и единство в упованието и доверието, че Спасителят Христос е наистина посред нас, с нас и в нас, когато се събираме в Неговото име!
Това като че ли звучи много строго, а? Вероятно! Безпокойството е допустимо и нужно, но в никакъв случай – страхът. Безпокоя се, но не се страхувам. Предупреждавам, за да опазя и да изведа енориашите ни на верен хоризонт. Дори мисля, че това старание трябва да бъде не само съхранено, но и опазено. Истината е, че американските православни християни са активна вярваща общност. Тази общност расте и се променя динамично и надеждно. Източно-православната ни енория на св. Климент има също своя безспорен принос за този душеспасителен живот. Няма място дори за колебание в препотвърждаването на нашето посвещение в духовния живот, който отстояваме и споделяме с другите.
Следващите години ще бъдат по-трудни, ако не разберем, че православната християнска енория е взаимно-споделяща се общност. Така че ние се радваме не само на взаимното ни приятелство, но и външно го споделяме с ближните ни. Това означава зряло взаимно даване и получаване или както св. Игнатий Антиохийски наставлява: „Съвместен труд е нужен – да сме заедно в борбата, заедно в бедата, заедно в изпитанията и старанията като Божии изпълнители, служители и наследници“.
Надявам се с тези наставления енорията под охраната на св. Климент да издържи изпитанието на времето. Това е енория, която ще я има по-дълго време дори от дълготрайния здрав камък, защото живее във взаимна любов. Защото знае и помни, че тази любов трябва бъде нейно ръководно начало и занапред, че тази любов е безсмъртна, че тя никога не отпада, а ни обединява във вечно-съществуващата Църква на Христос.
Вярваме и се надяваме, че истинската ни вяра не само трябва да бъде прегърната от всяко ново поколение, но че трябва сериозно и просветено да се живее във и със нея. Тя трябва да се изповядва практически. Само така можем да гледаме към нашия Господ Иисус Христос реалистично и отговорно. Ако Православието е истината за Спасителя Христос, тогава жизнено необходимо е това послание да се сподели така, че да извиква жадуващи души и чисти сърца, които трябва да градят нашата енория. Те трябва да приемат и изповядват нашата вяра, която е поверена на нашите грижи за връзка и напредък.
Съществено е също така да се знае, че енорията на св. Климент не е корпорация, а е Corpus Christi – Тяло Христово; не е федерация, а единение на посветени и осветени от Бога люде; не е държавна структура, а духовно взаимно благо. Това благо се споделя от всички наши енориаши, а също така и от тези, които са призвани да го следват.
Като епархийски архиерей винаги изпитвам радост, че енориашите ни са и лични приятели и любимци на св. Климент, какъвто съм и аз, че те се гордеят със своята култура, национална идентичност и роден език. Винаги реагирам, не съм съгласен и няма да приема какъвто и да е евтин шовинизъм като истинска енорийска политика. Визионерската мъдрост на тази енория е ясна за всеки. Ние сме енория на любовта, състраданието, милосърдието, саможертвата, пророческото свидетелство за истината и здравото знание за нашата духовна реалност. Като образцова енория в епархията ни, която се разрастна през последните години в разнообразната американска култура, тя трябва и занапред да ни окуражава да се стремим към осъществяването на още по-високи цели под благослова и надзора на св. Климент като неин пазител.
Духът, който движи енорията, не е дух на разделение и разцепление, а е Светият Дух, Който ни призовава в разумен и сърдечен съюз. Енорията е енория на дарове, не на привилегии; тя е църква на милостта, не на правата! Ние всички сме изкупени с цената на кръвта на нашия Господ Иисус Христос, пострадал доброволно на Голгота за нашето спасение!
Като искрени приятели в Господ енориашите ни знаят, че имаме най-великото послание, което светът някога е чувал. Това е посланието за Второто пришествие и Всеобщия съд на Христос, както и за спасението само чрез Него. Точно това послание ръководи и енорията на св. Климент. Разбирате, че себеизтъкването и конкуренцията нямат място в това послание. Имаме благата вест, можем да живеем в информационна епоха, но отговорността ни е да предаваме знание, мъдрост и почтеност. Искаме мир, проповядваме мир, учим на мир, жиеем в мир, защото сме подражатели на Княза на мира.
Всички в енорията са призвани да проповядват и служат в името на единството. Те винаги носят и разпространяват това послание, но карат и другите задължително да виждат тази благословена енория, каквато е, а не всеки да си я представя, както си ще. Дълг на всеки енориаш е да защитава, прокламира и утвърждава единението в Христос, та всички да бъдем едно (Йоан 17:21).
Затова открито заявяваме, че денонощната работа и животворящата мисия на енорията, за която става реч тук, ще продължи и занапред с увеличено и дори разширено приобщаващо служение, та дано и други енории в Българската православна църква – Българска патриаршия последват нейния пример.
Молитвата ми е за това всички енориаши да вървим заедно през следващите години със смелост, убеденост и ясна визия като една единна, благодатна и свята източно-православна енория под патронажа, охраната и благословението на „Златниот“ св. Климент, Охридски чудотворец. Амин.
