С титлата свети благоверен цар Българската православна църква е вписала император Управда-Юстиниан в календара си под датата 14 ноември. В Цариградския месецослов и в славянския пролог на същата дата е означено да се празнува паметта на благоверния византийски император Управда-Юстиниан.
Припомняме неговото житие и заслуги по повод неотдавнашното превръщане на построената от него църква „Св. Софѝя“ в джамия от турските власти, с молба към досточтимите читатели да се помолим от сърце св. благоверен Управда-Юстиниан да помогне в старанията ни. Той знае как.
Този славен император на Византия е славянин и по майка, и по баща. Управда е роден в покрайнините на Средец, (днешна София). Добрал се е до Цариград благодарение на вуйчо си, византийския император Юстин I (518-527), който пешком посещава столицата на Византия с жена си и сестра си, която впоследствие става майка на Управда и чието щастие е проработило за негов късмет. Става така, че след вуйчото на византийския императорски престол се възкачва Управда, в превод от славянски на латински език Юстиниан.
Историографът на онова време Прокопий свидетелства, че при имп. Юстиниан християнската империя както на Изток, така и на Запад, е разширила границите си благодарение на най-добрите му християни-славяни пълководци и войници – всички духовни чеда на св. Никита Ремесиански, апостол по нашите земи с център Ремесиана (сега гр. Бела Паланка, Сърбия).
Имп. Юстиниан високо е ценял християнската вяра и добре е разбирал както нейната възвишеност, така и благотворното ѝ влияние върху човеците (Левкийски еп. Партений).
За кратко време в Цариград и Мала Азия той покръства около седемдесет хиляди езичници, за които построява деветдесет храма. Направил е всичко възможно, за да укрепи чистото християнство сред славяните, които вече са живеели в империята, и да привежда към Христа ония, които решавали мирно да живеят в нейните предели. За славянските църкви той е издал известната своя Новела 131, която гласи: „Епископът на Първа Юстиниана, нашата родина, да бъде независим („автокефален“) и да ръкополага епископите на Прибрежната и Средна Дакия, на Горна Мизия и на част от втора Панония“.
Св. Църква почита паметта на имп. Управда-Юстиниан още и за много други негови благочестиви заслуги. Например, той е построил толкова много прекрасни храмове, щото историкографът-езичник Прокопий иронично пише за него, че уж цял живот само с това се е занимавал – да строи християнски църкви.
Най-знаменити негови постройки са Синайският манастир с църквата „Св. Екатерина“ и знаменитата цариградска катедрала „Св. Софѝя“.
Поради бунт в Цариград, по време на който e бил опожарен старият храм „Св. Софѝя“, построен още от св. император Константин Велики († 337 г.), имп. Юстиниан събира най-добрите майстори-зидари, не щади никакви средства за скъпи материали и съгражда храм на мястото на изгорелия, наистина за удивление на вековете както по размерите му, така и по богатото му художествено достойнство (Еп. Партений).
Ето какво знаем за постройката: в средата ѝ стоят четири стълба на еднакво разстояние един от друг, издълбани от огромни камъни, съединени помежду си с арки.
Куполът има диаметър близо 28 м. Целият храм е дълъг 85 м. и широк близо 77 м. Колоните на вътрешните галерии са от мрамор, порфир и серпентин (зелен камък).
Олтарът е бил отделен от средната част на храма чрез четиринадесет сребърни колони, разположени две по две и със златни капители. На тези колони са били иконите на Спасителя, Божията майка и св. апостоли.
Четирите страни на св. престол са били златни плоскости, а горната плоскост е била излята от злато, украсена със скъпоценни камъни и поставена на златни колони. Над св. престол е бил поставен сребърен балдахин. За украшение на главния олтар са били употребени шестнадесет хиляди килограма сребро.
Колко голям е бил този храм може да се съди по броя на служителите, които имп. Юстиниан е назначил в него. Самият той пише: „В светата Велика църква трябва да има свещеници не повече от шестдесет души, дякони сто, дякониси четиридесет, иподякони деветдесет, четци сто и десет, певци двадесет и пет. А целият брой на почитаемите клирици на светата Велика църква трябва да бъде четиристотин двадесет и пет души, и освен тях оше сто привратници“.
Благоверният имп. Юстиниан е полагал грижи и за опазване на чистото учение на християнската църква. В 536 г. е издал заповед във Великата църква „Св. Софѝя“ да се пее химнът: „Единородни Сине и Слове Божий“, който той съчинява и който и досега пеем в цялата Православна църква, като присъда над Несториевата и Евтихиевата ерес.
В 553 г. при него е свикан Петият вселенски събор, на който е произнесено православното вярване и са осъдени тези две ереси.
Съвременници на св. благоверен цар Управда-Юстиниан свидетелстват, че до края на живота си той е останал строг защитник на християнската нравственост, вяра и благочестие. Винаги е прекарвал Великия пост в строго въздържание и молитва: не е приемал дори хляб през целия пост, а се е задоволявал само със зеленчуци и вода.
Предава Богу дух на 14 ноември 565 г.
Св. Православна църква го почита като благоверен светец – император на Византия.
