Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (95 Votes)

Hristos 3 745x1024 2Не всички Йосифовци почитат св. Йосиф Благообразни като небесен патрон на втората неделя след Великден.

Вярно, богата на теми е тази неделя. Ще спра вниманието ви обаче на нещо, което се знае, но го отминаваме с лекота.

Попитали един човек: кои книги е прочел. Той отговорил: „Мъртвите Сибирски полета“, „Дърветата умират прави“, „Мъртви души“. Абе, нещо за живите не си ли чел? – запитали го пак. А той отговорил: „Конникът без глава“.

Да обичаш живите е нещо прекрасно. То е като да гледаш слънчевата светлина. Песента го казва: „Събуди ме, мила мамо, раничко ме събуди… Искам слънцето да видя, как изгрява пред зори“.

Да почиташ мъртвите също е прекрасно нещо. То е като да се наслаждаваш на отражението на луната върху водата.

Знаете ли, че някои животни погребват сами своите мъртъвци? Но с погребението им върви и забравата. Докато при нас, човеците, не е така. Напротив! Когато погребваш своя мъртвец, погребваш с него и частичка от себе си, а като се завръщаш от гроба, носиш и частичка от своя мъртвец в душата си.

Затова, като дошъл на земята, Господ направил двете най-важни посещения: първом посетил тези, които живеели в гробовете на телата си, и второто – онези, които били в гробовете на земята.

Което и пеем през тези дни: „Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта разруши и на всички в гробовете, живот подари“.

Ето, тук бих желал да спра и да ви запитам: когато Господ умря като човек на Кръста, за да ни спаси от греховете ни, кой се погрижи за Него като мъртвец? Кой посети гроба Му? Кой показа обичта си към Него в оня труден момент?

Жените, но не всички жени, а мироносиците, чиито души били помазани с безсмъртната обич на Христос Спасителя. И кой още?

Ето какво чухме в днешното св. Евангелие от св. Марк: „И когато вече мръкна, понеже беше петък, сиреч срещу събота, дойде Йосиф Ариматейски, виден член на съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилат и измоли тялото Иисусово“.

Този Йосиф е поменат и от другите трима евангелисти. Йоан го нарича: „ученик на Иисус, но таен“; Лука казва, че бил „съветник, човек добър и справедлив“;  а Матей – че бил „богат човек“.

Йосиф бил един от дванадесетте членове на еврейския съвет при римския управител Пилат Понтийски. С Никодим, който бил също таен ученик на Иисус, те били готови да положат живота си за Христос. Когато учениците били пръснати и скрити от страх и юдеите разкъсвали Самия Пастир, Йосиф се явил и свършил работа, която никой друг в оня момент не е бил годен да извърши, т. е. явил се при Пилат и измолил тялото Иисусово. Пилат се уверил от стотника за реалната смърт и изпълнил желанието на Йосиф.

Тогава Йосиф снел тялото на Господ от Кръста и с Никодим, който купил смес от смирна и алой, обвили тялото в повивки с благовонията и Го погребали в новия гроб, в който никой още не бил полаган.

Мъдри били тези двама човеци – Йосиф и Никодим. Те погребали Иисус в Йосифовия гроб, турили голям камък на вратата гробни, запечатали го, за да не може никой през вековете да си помисли дори, че Христос не е погребван, че тялото Му е откраднато или че друг мъртвец, положен там, е възкръснал.

Погребан бил Христос в нов гроб и обвит в чиста плащаница, та и днес, ако искаме да възкръсне Господ в нас, да Го приемем в чисто от грехове и пороци тяло, за живот вечен.

Йосиф и Никодим са благословени мъже и образци за нас как да обичаме Господ, с какъв кураж следва да Му служим.

Йосиф и Никодим не били само тайни ученици на Господ, но верни приятели, които са засвидетелствали, че Той е умрял и е бил погребан. Тяхната грижа за умъртвения Христос е проява и акт на обич към любимия Учител и изпълнение на дълг към Този, Който е страдал за правда.

Заедно с Мария Магдалина и Мария Йосиева, които били с Йосиф и Никодим, те показвали най-чиста обич към Господ.

Господ наградил тези предани Нему души, които не Го изоставили: жените-мироносици удостоил да бъдат носители на благата вест за Възкресението.

Вярно, те не могли да помажат тялото Му, но помазали душите си с аромата на добротата и светостта; плакали на гроба Господен, но станали светци в небесното Му царство.

По техните молитви Възкръсналият Господ да ни помилва и спаси, та винаги да Го славословим заедно с Отец и Светия Дух. Амин.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dx9dw 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец