Мобилно меню

4.9490806223479 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (707 Votes)

 MG 2835 3По време на моето следване името ѝ беше Духовна академия, а сега – Богословски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

След завършването на петгодишната ни семинария в Черепиш две години служих войник в гр. Пещера и три години работих в Акумулаторния завод в Пазарджик.

Вторите пет години ми бяха заглушили почти напълно първите в Духовната семинария. Бях станал съвсем светски младеж. Угрижен от предложенията на времето, разгеле ме среща в окръжния град ротният ми командир майор Лазаров – партиец, но към мене винаги беше внимателен и учтив. Дори ме препоръча и освободи от занятия, за да водя радиоточката на поделението.

Попита ме след поздрава: „Иване, как си, къде си и какво правиш? Студент ли си и къде?“.

Отговорих му: „Работя в Акумулаторния завод“. Той се намръщи и съвсем сериозно, изненадващо за мене, продължи: „Така ли? Работиш с олово, а си на двадесет и две години! Като ротен командир ти заповядвам, наесен да се завърнеш в Духовната академия и да завършиш висшето си образование с отличие. Не ми отговаряй какво е времето и има ли бъдеще духовното образование!“.

На тази заповед не можах да кажа нищо друго, освен войнишкото:

„Слушам, господин майор. Заповедта ще бъде изпълнена!“. Той с усмивка ми посочи къде е София и се разделихме с прегръдка.

Сетне в размислите ми дойде на помощ моят дядо по бащина линия Лазар. Дотам докарахме нещата, че след пет години аз станах студент в Духовната академия. Влязох като сапьор в нашата Алма матер и я завърших вече в расо като йеродякон Йосиф – дякон на Ловчанския митрополит Максим (сетне Български патриарх и Софийски митрополит; бел. ред.).

Какво направи за мене моята Алма матер, която сега отбелязва стогодишнината си? За четири години тя ми показа къде ми е пътят и къде до днес в расо е най-добрият живот. Благодаря на ротния ми командир майор Лазаров, на моя дядо Лазар и особено на моите професори, преподаватели, възпитатели и приятели в Алма матер.

Най-вече благодаря на моя ректор Макариополски епископ Николай, който веднъж в разговор ме попита: „Има народна поговорка, която гласи: „Най-добре е там, където не сме!“. Ти какво мислиш, вярно ли е това или не си съгласен?“.

Точно такава беше и моята лична задача: да се убедя къде и кога сме най-добре в живота си. Тази поговорка промени всички мои мисли, чувства, движения и убеждение, че моят най-добър живот е сега, в момента, където и когато съм. То не само създава възможност да се съгласиш, да повярваш, но и да преобразиш живота си до убеждението, че можеш да забравиш своето минало и да приемеш промените на настоящето и бъдещето.

Четенето на светата Библия също ми дава основания да разбера, че най-хубавото време на моя живот е сега.

На още едно важно нещо ме научи нашата Алма матер през благодатните мои четири от стоте ѝ години: че с нас е Бог, „разберете това, народи, и се съгласете, че с нас е Бог!“ (Ис. 8:9-10). С Него е и премъдростта, която знае делата Му, знае какво е угодно пред очите Му и какво е право според заповедите Му (Прем. 9:9). Той я праща от светите Си небеса и от престола на славата Си, за да ни помага в трудовете ни и да знаем какво е благоугодно пред Него.

Ние, възпитаниците на нашата Алма матер, ежедневно се утвърждавахме в истината на Божията премъдрост, която всичко знае и разбира, и мъдро ще ни ръководи в делата ни, и ще ни запази в славата Си, за да бъдат делата ни благоприятни.

За цял живот наученото и утвърденото в нашата Алма матер вече цели сто години ни помага да разберем, че тленното ни тяло тежнее на душата ни и „нашата земна хижа притиска многогрешния ум“ (Прем. 9:15). И още, че макар и да сме в света, но не сме в света и едва можем да постигнем и това, що е на земята, и с мъка разбираме онова, що е наръки, а какво е на небесата – нашия постоянен град – ние се стараем да изследваме и намерим.

abe44afe1df808ed24c319e433ed496fИ какъв е резултатът? Четиридесетгодишното ми служение зад граница свидетелства, че пътищата на духовните ми земни жители се оправиха и православното ми изпълнение, т. е. епархиотите ми, се научиха що е угодно Богу, и се спасяваме заедно чрез премъдростта, която ни дава сила да владеем всичко.

Премъдростта също ни спомага в молитвите и старанията ни между народите, защото премъдростта винаги спасява от неволя ония, които ѝ служат.

Аз благодаря на нашата Алма матер по повод стогодишнината ѝ, защото тя ни учеше, учи ни и ще продължи да учи поколенията ни „по света и у нас“.

Премъдростта не ни оставя и в живота ни, но ни спаси от грях, запази ни от враговете и в силната борба ни даде победа, за да се знае, че от всичко най-силно е благочестието. Онези, които ни угнетяваха, показаха, че са лъжци. А на нас сега след сто години от създаването ѝ тя ни дарува велика слава. Тя освободи светия народ от народни притеснители, влезе в душата на Господните служители и възнагради светиите за трудовете им, и продължава да ги води по чудесния път.

Ние, които усвоявахме премъдростта, възпявахме името на Пресвета Троица и единодушно прославяхме Нейната победна ръка, защото в деня на стогодишнината на нашата Алма матер премъдростта отвори на неми устата и направи разбрани детските езици (Прем. 10:21).

Благодарим Ти, Господи, за всичко, че не ни остави и сто години по всяко време и на всяко място пребъдваше с нас! (Прем. 19:21).

На първата снимка: Митр. Йосиф пред иконата на св. Климент Охридски в деканата на Богословския факултет на СУ.

На втората снимка: Митр. Йоисф пред паметника на св. Климент в София заедно с преподаватели и студенти на Богословския факултет и ученици от столични училища през 2012 г. Архив на Двери.

Вижте още: Св. Климент Охридски – апостол на новопокръстените българи


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/da644 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски