Много може да се каже както за града Диърборн, близо до Детройт, щата Мичиган в САЩ, така и за Македоно-Българската източноправославна църква „Св. Климент Охридски“ в него.
Диърборн, например, се гордее с „Гринфийлд вилидж“ – музей, в който всичко е отпреди векове. Стара печатница, движена с парен двигател; водна мелница от 1835 г., която продължава да работи; къщата на Хенри Форд от 1863 г., преместена в музея като негов експонат; първата кола от 1896 г., която той построил, а в музея се пази втората, ръчно направена от него; къщата на братя Уилбър и Орвил Райт, които построили първия самолет и са летели с него до 59 секунди. Тук е и лабораторията на Томас Едисон, за пръв път осветена с електричество. До нея пък е къщурката-съдилище, която е ползвал Ейбрахам Линкълн като пътуващ съдия; там се пази и столът, на който този президент е бил убит на 14 април 1865 г. И много други още интересни неща...
Недалеч от „Гринфийлд вилидж“ е и българската църква „Св. Климент Охридски Чудотворец“, която е №1 в епархията ни зад океана. Това признание беше потвърдено официално миналата година, когато църквата на „златниот“ свети Климент, Охридския Чудотвоец, беше домакин на 43-я годишен епархийски събор. Не само че е най-грандиозна като постройка и най-многолюдна по членство, но и духовно е на първо място, а затова и успехите на църковната община тук са утеха и удовлетворение за всички нас в епархията.
Много полезно за градежа на църковното дело е послушанието на народа ни към духовните им наставници през всичките 90 години, които, както пише св. апостол Павел, бдят за другите, за да не вършат своето отговорно дело пред Бога и пред човеците „с въздишка“, а „с радост“ (Евр. 13:17).
Доказателство, че радостта съпътства целия живот и дейност на църковната община, беше честването на 90-годишнината от основаването ѝ.
В събота след вечернята енорията беше организирала голямо празненство в обновената зала, в което взеха участие всички 14 канонични православни свещенослужители в обширния град Детройт и над 350 енориаши, гости и приятели на св. Климент, които се радваха и веселиха, пяха и играха нашенски хора до късно вечерта.
В неделя сутрин на св. Литургия всички отново изживяхме изключителната годишнина и празнувахме с радо сърце целия ден. Топлота и ведрина сгряваше енориашите, приятелите и гостите ни, които ще помнят 90-годишнината до живот. Смесеният хор пя в пълнота от балкона на храма, а накрая се причастиха около 100 души енориаши с благоговение и празнично настроение. Постригахме четирима иподякони в помощ на енорийския свещеник протоиерей Антоний Попо(в)ски. Величественият храм с грандиозния иконостас беше изпълнен с небесно и земно присъствие, което се чувстваше от всички ни и създаваще благодатно настроение. Чувствахме, че заедно с нас в този свещен ден са както живите, така и отминалите клирици, и отишлите си от този свят хиляди енориаши на основаната преди 90 години църковна община. Между тях бяха приснопаметният Български патриарх Максим (вечна му памет!), дядо Андрей, епископ Партений, протопрезвитер Кръстю Ценов, митрополит Йосиф (Диков), митрополит Симеон, митрополит Дометиан, иконом Христо Христов, протойерей Георги Геров, иконом Панайот Памуков и множеството, което посреща Светейшия патриарх Максим на 15 септември 1978 г.
Сюблимен момент на тържеството беше оповестяването на патриаршеското поздравление по повод славната 90-годишнина. Негово Светейшество патриарх Неофит потвърди, че това са били 90 години на доброволна, духовна, църковна, образователна, възпитателна и патриотична дейност на православните ни енориаши; на неспирно търсене и намиране спасението в Господа от стотиците хиляди благочестиви наши църковни членове; на нестихваща надежда и поддържане на чудната идея да градим и растем в православната ни вяра и праведния начин на живот; на опазване и подобряване на всичко, каквото е постигнато, и много още добри и полезни неща.
„Затова възпоменаваме славното ни минало като наше богатство и достояние, одобряваме нашето настояще като наша отговорност и мислим за нашето бъдеще като наше предизвикателство“ – пише в поздравлението си Светейшият ни първосветител.
„Не се чудете на това!“ – продължава той. „Вие сте наистина славна църква... Утре стартира вашето бъдеще. Утре започвате следващите 90 години. И не забравяйте, че вашите най-славни победи не са зад вас. Те са пред вас“.
„Ето защо ние като патриарх всесърдечно и с гореща молитва благопожелаваме Македоно-Българската източноправославна църква „Св. Климент Охридски Чудотворец“ в Диърборн, щата Мичиган, САЩ, да продължи своето служение в православие и единомислие, в мир и добра слога, в духовно процъфтяване и материален растеж. Честита 90-годишнина!“.
Благонамерението на автора на тази дописка в Двери, досточтими читатели, е, като я прочетете, сърцата ви да се изпълнят с благодарност към Бога, задето ви е удостоил да научите нещо повечко за нас, верните Нему чеда, и заедно да отправим горещи молитви към престола на Всевишния, Който продължава да милва и вас, и нас.
Добре е да ви припомня, че по време на патриаршеското благословение на Акронска и Нюйоркска епархии на 15 септември 1978 г. председателят на църковната община „Св. Климент Охридски“ в Диърборн г-н Уолтър Д. Икес поднесъл на Негово Светейшество патриарх Максим (благословена да е паметте му!) подарък и казал: „Ваше Светейшество, от името на всички членове на църквата „Св. Климент Охридски“ поднасям Ви дар в памет на този случай и като символ на нашата благодарност и обич. Благодарността се отнася към майката-църква като висока оценка за грижите ѝ за верското ръководство на нашите македоно-български предци, които дойдоха в тази страна при смяната на века и които се нуждаеха от православно духовно ръководство. През изминалите 71 години Вие и Св. Синод обезпечихте това православно духовно ръководство чрез Ваши свещеници, епископи и дори с Вашето присъствие днес тук. Духовните ръководители помогнаха на предците ни и на семействата им да удовлетворят духовните си нужди, помогнаха ни да носим името на св. Климент Охридски и дори да изградим тази нова църква в 1964 г., когато македоно-българската община на главния град Детройт израстна по брой и по дух. Надяваме се, че богато изявихме пред Вас този истински православен дух в настоящите празнични дни. Поднасяме Ви този дар с любов, уважение и като символ на благодарността ни“.
В заключение ми се иска да кажа, че всичко, което видяхме, чухме и преживяхме на 90-годишнината, ни дава основание да мислим, че църковният живот и свързаните с него духовни, културни и просветни инициативи при взаимно уважение и единомислие ще дават благи плодове и занапред – за радост и утеха на всички ни.
И колко хубаво и приятно е като владика да научиш, че всички наши църкви в САЩ, Канада и Австралия са изпратили честитки и благопожелания на църквата „Св. Климент“ в Диърборн по повод 90-годишнината от основаването ѝ. Това означава, че техните делегати на събора ни миналата година са докладвали на енориашите си за плодовете на Светия Дух в тази велелепна църква, която живее в Христос и свидетелства за Него не само на своите членове-енориаши, но всякога носи свидетелството за Него и на тези, които ги заобикалят. Така молитвите на цялата епархия, независимо от големите разстояния, са обединени в една: Господ да благослови всички, които се молят в църквата на св. Климент, да продължи да ги води от сила в сила, от радост в радост и от успех в успех, докато се върне пак.
Прочее, нека всички в един глас да речем: „Радвай се, светителю отче Клименте, Охридски Чудотворче, равноапостолни просветителю на нашия народ!“.
