Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (122 Votes)

St Elijahот Григорий, монах и презвитер, игумен на манастира Пантократор

Благослови, Отче!

Пророците впрочем всички изпратени бяха да проповядват на коравосърдечния Израил въплъщението на Единородния. А Илия и при Израил беше изпратен, и да бъде предтеча на Второто Му пришествие съхранен беше, за да проповядва, че пришествието Господне вече е пред дверите и за да предскаже измамното и коварно царство на лукавия – на антихриста, казвам, за когото Спасителят говореше на юдеите: Аз дойдох в името на Моя Отец и Ме не приемате; но ако друг дойде в свое име, него ще приемете с радост (Иоан 5:43). Илия, виделия някога Бога на Хорив в лъх от тих вятър (3 Цар. 19:12), служещ на Стария завет. И втори път в плът Го видя на планината Тавор (Мат. 17:3). А трети – очаквайки да Го види и да посрещне Съдията, идещ на облаците със слава да съди живи и мъртви (по Мат. 24:40). Илия, жителят на планината Кармил, понеже насаме говореше с Бога. Илия, който щеше да стане последният мъченик сред пророците, както Стефан стана пръв мъченик сред апостолите! Илия, изобличителят на Ахав, както Йоан – на Ирод! Илия, победителят на Йезавел, както Кръстителят – на Иродиада. (Илия), който ключове на небето постави, за да не напоява земята, както е обичайно. (Илия), който чрез молитва огън от небето направи да се спусне и гнусните свещеници с позор изпълни. По неговото слово шепата брашно на вдовицата от Сарепта не се свършваше и маслото в гърнето не намаляваше, чрез неговата молитва мъртвото ѝ дете възкръсна (по 3 Цар. 17:16) и прие жената умрелия си възкръснал, както рече премъдрият Павел (по Евр. 11:35). И понеже искате, приемам вашето желание и накратко ще разкажа за него.

Ахав беше цар в Израил и взе за жена дъщерята на тирския и сидонския цар на име Йезавел[1] (по 3 Цар. 16:31), безсрамна и жестока, лукава и изкусна на злини. Като донесе със себе си бащините си богове, тя отвърна Ахав от истинния Бог и на тях да се покланя го принуди. Нещо повече! На тирския бог, когото наричаха Ваал, на него въздигна жертвеник и градина засади (по 3 Цар. 16: 32-33), постави свещенослужители и лъжепророци за него (и самият цар много такива при себе си държеше). А Бог Авраамов, живият и безсмъртният, създателят и щедрият, беше презрян. Почиташе се сидонската мерзост, немият и глух истукан, неспособен да вижда и да ходи, по-скоро осезаем, а не осезаващ, когато се кове и отлива от ръцете на златаря, от дишане лишен, понеже е безгласен. Истинният пророк на истинния Бог усърдства за благочестието (по Пс. 134:15-17), вижда неразумните и чезне (по Пс. 118:82), както рече Давид, ревността за Божия дом го яде (по Пс. 68:10), защото беше изоставен, а идолският беше въздигнат. А и виждайки цял Израил да следва царя към погибел, като се вдигна, затича се към виновния за толкова злини – към Ахав, казвам. Понеже пророческото учение не послуша, на него уподобявайки се подвластното, за пръв път наказание му предсказва. Рече: жив Господ, няма да има нито дъжд, нито роса на замята, освен по моя дума (по 3 Цар. 17:1). Понеже – рече – ти и тези с тебе изоставихте Бога, създалия вас, сътворилия земята и небето заради вас, изпращащия дъжд, ранен и късен, на добри и лоши (по Мат. 5:45), грижещия се не само за човеците, но и за животните. Почитате бяса, кроящ винаги човешка гибел. С моята дума заключвам небето, та земята да не даде родитбата си, когато остане без влага от небето, за да познаете чрез наказанията свише негодуванието на Всевишния. И думата на пророка скоро се сбъдна. И бездъждието застрашаваше с много злини, понеже хората бяха измъчвани от различни болести, въздухът се сгъсти, а тревите и цветята изсъхнаха от корен, изворите и реките се смалиха, смърт очакваше не само хората, но и животните. А царят не се вразумяваше и пророкът тръгна към планината Кармил и пребиваваше близо до един поток на юг. Милостивият Бог, понеже видя много измъчено човешкото същество, умилостиви се, милостивият, и пощади създанието на Своите ръце, понеже не понасяше да го гледа озлобено, не понасяше, когато единствено царят съгрешаваше, всички хора да бъдат мъчени. Искаше да изпрати дъжд, но се въздържаше, почитайки пророка: жив Господ, няма да има нито дъжд, нито роса на замята, освен по моя дума. Милостив си Ти по природа, Господи – рече, – и кротък, и добрините Ти са неизмерима бездна. Каеш се за злините човешки, които справедливо понасят онези, които се отдалечават от Тебе, но човешкото същество чрез жестокостите по-силно бива, както казва Давид: Когато ги убиваше, те Го търсеха (Пс. 78:34). Но и в престъплението някога да умират осъди първородните, и с това ги сподоби с по-голямо изцеление, за да не бъде безсмъртно злото. И Каин със седем отмъщения наказа, чрез тях по-голям го преобрази, останалите пък хвърли в страх да бягат далече от мерзостта на убийството. Затова остави, като се смирят чрез наказанията, да осъзнаят, че напразно уповаваха на делата на човешките ръце. Ако друго прегрешение би било, аз нямаше да съм толкова жесток и немилостив към ближния, понеже полагащите се на Тебе жертви и поклонения принасяха на езическите божества. И така, кой? Възлюбеният Израил. И като юница разсвирепя Ефрем (по Ос. 10:11). Сринаха Твоя жертвеник, избиха Твоите пророци, останах само аз, но търсят и моята душа да вземат. Но жив Господ, … освен по моя дума. Ако ти – рече, – като се умилостивиш, изпратиш на земята дъжд, аз ще пострадам като Йона (по Йона 1:15) поради несбъдналото се слово, с което забраних, на Тебе като се надявах. А те пък, толкова бързо като получат отмяна на забраната, скоро ще забравят благодеянието. Затова казва, жив Господ, … освен по моя дума, като изпълни с ревност и разум пророческото начинание. Защото не ги рани с друго наказание (както Моисей – Египет), а чрез еднакво обзелото всички злини е величието: по неговата дума ненапоявана земята като гледат, а себе си – в злините надпреварващи се, да осъзнаят, че бяха изоставени не преди, а след като изоставиха истинния Бог, тогава посрещнаха бедствията. А какво стори човеколюбивият Бог? Понеже видя каещия се цар, макар и ненапълно поел вината, каза на пророка: знаеш ли, че Ахав се покая? Премахни вече забраната. О, чудо! Бог се моли на пророка! Царят – на слугата! Властващият – на подвластния! О, съвършена благост! Не само на рабите се уподоби и с човеците живя, но и на пример за смирение ни учеше. Но и тогава невидим, на милост и дълготърпеливост пророка и нас наставляваше. Покая се, рече, Ахав (чрез споменаването на покаянието към милост щеше да привлече пророка). Оня – рече, – който обърна хората към злото, пак той, след като се покая, лесно ще ги върне към предишното благочестие. Но пророкът не послуша. И понеже го виждаше непреклонен и неумилостивен, какво прави изкусният в доброто Бог. Изпраща врана всеки ден да му носи храна, та, хранен от такава птица, да се умилостиви, понеже съвестта ще го изобличи, и на единоплеменния ще отмени наказанието. Тази птица е чедоненавистна,[2] защото, когато снесе яйца, топли ги в гнездото, докато птиченцата се излюпят. И когато ги види такива, оставя ги безпризорни така да измрат, а самата се премества на друго място. Птиченцата, мъчени от глад, зеят, въртейки жално глави, и писукат, гледайки нагоре. За всяко живо същество се грижи Бог. Изпраща от въздуха облак от някакви мухи, пригодна за тях храна. И като долетят, сами влитат в човките им. Те пък, поглъщайки ги, се хранят, докато подраснат и могат да летят. За тях пророкът говореше: дава на добитъка храната му и на малките вранчета, които викат към Него (Пс. 146:9). Затова такъв прехранващ изпраща на пророка, сякаш му говореше изобличително. „Виж как тази врана – лакома, лукава, чедоненавистна, дива, нечиста, някога вярата на Ной, спасилия го от потопа, не съхранилата, как на тебе служи: на човека, който искаше не само хората, но и добитъка и птиците да умори. Как се труди за твоята трапеза тази, която своите чеда пренебрегва. Но като пренебрегва своите птиченца, така тя следва обичайното за своята природа. И макар че от Отца пострада, на нейните птиченца подава. На Него уподобявайки се, ти не се уподобяваш на Авраам и на Моисей – на предците си. Когато впрочем единият Ми говореше за содомляните: не погубвай праведника с нечестивците и да стане праведникът като нечестив (по Бит. 16:23). Недей, Ти, Който ще съдиш цялата земя. Моисей пък, когато, предизвиквайки пререкания, исках да изтребя хората, се молеше, казвайки: ако ще ги помилваш, помилвай ги; ако ли не, и мене с тях унищожи (по Изх. 32:32). Затова и ти наложи наказание“. И понеже и по такъв начин не се промени, повелява Бог и потокът, от който пророкът пиеше, докато пребиваваше там, пресъхна и той страдаше, мъчен от жажда. А Бог – какво, рече ли: „Да изпратя ли дъжд на земята по твоята дума, защото ето, и ти ще умреш?“. Виждаш ли, от опит научи от какво страда човекът. Но жив Господ, … освен по моя дума. О, божествена ревност, о, непоколебима мъдрост! Жив Господ – рече, – Ти си Бог Авраамов, Исааков и Яковлев, Господ Бог на живите, а не на мъртвите. Аз няма да умра, ревнувайки по Тебе, оскъдицата няма да победи дори Твое кимване, когато пожелаеш. Но понеже аз съм Твой войн, а те пък – на сатаната, те са много, а аз – един, позволи борбата да продължи, за да познаят немощта на тези, които се уповаваха на тях. И ще се посрамят, и ще познаят, че името Ти е Господ, и че Ти небето и земята създаде и Ти владееш и управляваш чрез Своята власт. Като го видя толкова непреклонен, изпраща го в Сарепта Сидонска при една вдовица, изкусна жена, привличайки го към милосърдие. И рече: стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; Аз заповядах там на вдовица жена да те храни (3 Цар. 17:9). Казва на жена вдовица, та той, като чуе жена вдовица да се разкае и като се замисли, да си каже: „Колко беди нанесох на хората – не само на богатите и семейните, но и на самотните вдовици, на бедните, безпризорните, онеправданите, които и по време на изобилие и плодородие много пъти се лишават дори от всекидневна храна. С какви нозе да ида при нея, с какви очи да погледна към тази, която има безброй страдания, ходеща с печално лице, облято в сълзи. Как да си отворя устата пред толкова безутешната? Откъде да намеря думи да съобщя на повече ридаещата, отколкото говореща?“. И като се засрами от това, да се умилостиви. Не, нито си помисли, нито изрече това Тезвитянинът, уповавайки се на реченото, че е силен да прехрани и тази вдовица с децата, като стана, отиде в иноплеменен град и седна при градските порти и ето, там една жена вдовица събираше дърва. Той я повика и каза: дай ми малко вода в съд да пия. Тя отиде, за да вземе, а той завика след нея и каза: донеси ми в ръце и къс хляб. И рече жената: жив ми Господ, Бог твой, нямам нищо печено, а имам само шепа брашно в делвата и малко масло в гърнето; и ето, аз ще събера две-три дръвца, ще отида и ще приготвя това за себе си и за децата си; ще изядем това и ще умрем (3 Цар. 17:10-12). Жената отговаря обратното на Божието намерение да привлече пророка към милосърдие и с клетва за пръв път чрез казаното извести нуждата, като рече жив Господ, Бог твой. Понеже той казваше жив Господ, няма да има нито дъжд, нито роса на замята, освен по моя дума, и тя казва същата клетва жив Господ, като добави и Бог твой, чийто пророк си ти, рече, Бог силен, Бог Израилев, Бог страшен, а не езически, безчувствен, заради Когото ти, ревнувайки, всички ще унищожиш. Понеже ти къс хляб просиш, нямам нищо печено, а имам само шепа брашно в делвата и малко масло в гърнето (повече нямам, рече, понеже ти така пожела); и ето, аз ще събера две-три дръвца (не събирам повече от тези две дръвца, понеже печено или готвено нямам, а само колкото да ми стигнат за онази малка шепа брашно), ще отида и ще приготвя това за себе си и за децата си; ще изядем това и ще умрем. (след това от нас не се очаква нищо друго, освен смъртта, която винаги следва оскъдицата. Последният ми обяд и трапеза с децата ми е приготвената храна с тези две дръвца). На болезнена душа са тези думи: ще изядем това и ще умрем. А Илия ѝ рече: не бой се; върви, и не прави по твоята дума, но по-напред направи от това малка прясна пита и ми изнеси; а за себе си и за децата си ще направиш после; защото тъй говори Господ, Бог Израилев: брашното в делвата няма да се свърши и маслото в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята (по 3 Цар. 17:13-14).

С дръзновение ще се изпълни нейното понижено умонастроение и ще се въздигне от отчаянието. Не бой се, върви, рече, отхвърли смъртния страх, но по-напред направи от това малка прясна пита, понеже трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете (2 Тим. 2:6), защото тъй говори Господ, Бог Израилев: брашното в делвата гумно да бъде за тебе, и маслото в гърнето – точило за масло.[3] По-напред направи от това малка прясна пита и ми изнеси, на мен подобава първо да изям наченките на милостта на Бога, чрез мене Себе Си изпратил при тебе, а за себе си и за децата си ще направиш после. Ти казваш – рече, – единствено това ще приготвиш за себе си и за децата си и като го изядете, ще умрете, а аз пък казвам да не вършиш по твоята дума, а за мене първо, също и за вас, и за мене многократно, докато злините се прекратят, до оня ден, в който Господ ще даде дъжд по цялата земя. Повярва онази богата на усърдие вдовица и прехранваше пророка, което и Господ в евангелието споменава, говорейки: много вдовици имаше в Израиля в дните на Илия, и нито при една от тях не бе пратен Илия, а само в Сидонска Сарепта при жена вдовица; и много прокажени имаше в дните на Елисей, и никой не се очисти освен сириецът Нееман (по Лука 4:25-27). И понеже царят търсеше пророка, за да измоли да прекрати бедата, той се криеше у онази вдовица и не стигаше до милосърдието, към което Бог многократно чрез примери и дела го насочваше. Какво върши същинската премъдрост Божия, възнамерявайки с едно дело голяма добрина да покаже. Кое е то? Умира синът на вдовицата. Разболя се – рече – синът на тая жена, домакинята, и болестта му беше тъй силна, че у него не остана дишане (3 Цар. 17:17). Внезапна болест обхвана детето и не отслабна, докато не извърши отреденото. И сегашната беда беше по-голяма от понасяните и очакваните беди преди идването на пророка. Тогава, понеже намаляваше шепата брашно, ако умреше, би счела своята беда като обща с останалите хора и такава продължителност на смъртта би направила по-слаба нейната болка на сърцето. А днес, след като беше чула от пророка не бой се, след като той изрече защото тъй говори Господ, Бог Израилев: брашното в делвата няма да се свърши и маслото в гърнето няма да намалее, когато всичко, пораждащо смъртен страх, беше отменено, след като наяве позна силата на такива думи, след като пророка в дома си прие и грижата за него изцяло осигуряваше, след като имаше надежда и на други да помогне, тогава, обзето внезапно от тази нетърпима болест, момчето да умре. Ако беше измежду други някои небоголюбиви, подобаваше да рече подобни думи, подхождащи за нейните страдания. Нито едно от тези неща не произнесе, а какво? Себе си обвини (като обременена с много грехове) за смъртта на момчето и без да изобличава някого, направи открито признание и рече: Какво имаш ти с мене, човече Божи? Дошъл си да ми напомниш моите грехове и да умориш сина ми (3 Цар. 17:18)? Аз, жена грешна – рече, – нямах нищо общо с тебе, който си пророк Божи, но понеже дойде и извърши преславни дела за мене, недостойната, че с нас да живееш и да умориш сина ми, като изобличиш моите грехове чрез неговата смърт? И рече Илия: Дай ми сина си. И го взе от ръцете ѝ, отнесе го в горницата, в която живееше, и го сложи на леглото си; и викна към Господа и каза (3 Цар. 17:19). Умили се пророкът и се разкая, разбра, че за смъртта на момчето той е виновен, притесни се вътрешно от изобличението на съвестта, а външно – от думите на вдовицата и изпусна болезнен възглас (защото това означава възъпи). Душевен смут показа, жалостно извика и рече: Горко ми, Господи, свидетел на вдовицата, у която аз живея заедно с нея. Ти свидетелства – рече, – че тя се бои от Тебе и ме изпрати като при Своя рабиня. И днес измъчи и мене с нея, като умори сина ѝ заради мене (по 3 Цар. 17:20). И три пъти духна върху момчето – на Троицата тайнството показвайки и че извън нейното изповедание е невъзможно вечен живот да се получи. И призова Господа… Призова изреклия: Докато ти още говориш, ще ти река „дойдох“ (по Ис. 65:24); призова изреклия: Без мене не можете да вършите нищо (Иоан 15:5). И викна към Господа и каза: „Господи, Боже мой! Да се върне душата на това момче в него (3 Цар. 17:20)! Плачевен възглас, молитвени думи изрече: Господи, Боже мой, … да бъде Твоята воля (Мат. 6:9-10), понеже аз, Твоят раб, и синът на Твоята рабиня, сред които със Своето дълго търпение ще промисляш, всичко ще изпълниш с милост, защото по природа Си благ и милостив, само не отхвърляй моята молба, макар че аз не послушах, когато Ти повеляваше, но да се върне душата на това момче в него, да се прослави името Твое – на моя Господ и Бог, като възкръсне момчето чрез Твоето призоваване. Да бъде това момче началото на възкресението на мъртвите в Твоя образ, понеже и Ти ще бъдеше първият, (възкръснал) от мъртвите. Да разберат всички, че престъплението е ходатай на смъртта, а твоята милост – възкресение. Утеши вдовицата, у която аз гостувам, от чиято трапеза се срамувам, от която съм почитан като Твой служител, за да не би началото на моето идване, радостно за нея, да стане изход последен, с нетърпима печал изпълнен. Да се върне душата на това момче в него, да стане и той проповедник преди Лазар на Твоята власт, че от мъртвите Си го възкресил, и чрез моите ръце да бъде подаден в майчините ръце. Така и стана! Как – така? Както казва пророкът. И викна – рече – протяжно (молитвите има предвид) и стенещо из глъбините, защото такова е скърбящото сърце, към молба устремено. И викна, сиреч неговата молба стигна до слуха на Бог Саваот, защото в Изход е писано: И рече Господ на Моисея: що викаш към Мене (Изх. 14:15), а също: на Мене се молеше, нуждата изричайки (по 4 Цар. 19:20). Така и тук: викна, рече, за да покаже желанието на искането. Върна душата на момчето в него, и то оживя (3 Цар. 17:22). Бързият към милост и бавният на гняв послуша пророка, дари живот на момчето – въплътен безсмъртен живот. Показа хвалебственото непослушание на пророка, като го послуша, Този, Който беше послушен дори до смърт (Фил. 2:8). И му рече: „Ако ти, толкова пъти от Мен като беше молен, остана непреклонен, а днес заради една вдовица и нейния син се умилостиви, няма ли Аз да помилвам творението на Моите ръце и толкова видове животни и птици? Ти впрочем заради прехраната искаш да ѝ върнеш дълга – сина от мъртвите, няма ли Аз да помилвам човечеството и да излея обичайната милост, понеже Съм баща на сираците и защитник на вдовиците. Ето ти впрочем сина на вдовицата здрав, както и преди, а ти Ми подари прекратяване на бездъждието. Ти, който не владееш, получаваш от Мене, а Аз, държащият в ръцете Си, моля от тебе, смъртния човек! Доведи премахване на злините, защото докато ти не подозираше, Аз запазих за Себе Си седем хиляди мъже, които не коленичиха пред Ваал“. Илия взе момчето, сне го от горницата в дома, даде го на майка му и каза: гледай, син ти е жив. Тогава жената рече: сега тъкмо узнах, че ти си човек Божий и словото Господне е в твоите уста (3 Цар. 17:23-24). „Ето че днес получих доказателство, че ти си Божий угодник и че наистина те слуша, и че словото Господне в твоите уста е истинно (3 Цар. 17:24) – рече – защото както ми каза да не се боя, не след дълго скръбта прогони“.

Понеже пророкът се присъедини към волята Божия и дъжд щеше вече да завали, като стана, отиде при Ахав, когато Йезавел вече беше изтребила Божиите пророци, а и самият цар се задъхваше от ярост. Щом го видя, рече: ти ли си, който смущаваш Израиля (3 Цар. 18:17)? Ти ли си – рече, – измъчващият Израил, носещия злочестини на Израил, искащият да умори Израил? А другият – какво? Нима се убоя? Нима замълча? Нима покорно промълви нещо? Ни най-малко! О, блажена и доблестна душа! Такава беше Павловата душа, в беди и неволи – по-твърда, и затова говореше: Всеки ден умирам (1 Кор. 15:31). А пророкът какво? Не аз смущавам Израиля, а ти и бащиният ти дом (3 Цар. 18:18), ти и братята ти, понеже доведе чуждите богове, а истинния Бог изостави. Сега иди и събери всички люде на планината Кармил, и твоите пророци (по 3 Цар. 16:19), и жените на твоите пророци, и свещениците, и тези, които са в градините, и там ще познаеш живия Бог. И понеже се събраха всички, Илия застана насред и рече: „Ако тукашния Господ смятате за Бог истинен и Бог Един, мене последвайте; ако ли чуждите богове истинни и достойни за поклонение смятате, последвайте техните пророци“ (по 3 Цар. 18:21). Те мълчаха. И рече Илия, и принесоха в жертва вол, и го положиха върху дърва без огън. По този начин ще изпитаме кой е истинният Бог. И заповяда на онези пророци, които бяха четиристотин на брой, и направиха същото. И заповяда на всеки от тях да призовава своя бог да запали дървата. И понеже това предложение бе угодно на царя и на цялото сборище, Илия призова пророците и им заповяда първо те да приготвят жертвоприношението и да призоват своите богове (по 3 Цар. 18:25). И понеже от молитвите и призивите нямаше отговор, Илия им забрани, казвайки: „Викайте по-високо, защото или спят, или някъде са отишли и затова е нужен по-силен глас“ (по 3 Цар. 18:23-24). И вършейки това от сутринта до вечерта, пресипнаха от силното викане. И понеже нямаше полза от това, заповяда им да отстъпят, за да приготви той своето жертвоприношение (по 3 Цар. 18:28-29). И взе дванайсет камъка за всяко племе, въздигна жертвеник и около него изкопа дълбок окоп за вода. И сложи дърва на жертвеника, а отгоре положи жертвеното животно. Заповяда също да напълнят четири ведра вода и да я излеят върху жертвеника, докато прелее и окопът се напълни, подобно на извор избликнал (3 Цар. 18:34-35), и така да започне да се моли и да призовава Бога. Понеже загубиха цял ден, викайки, простирайки ръце, и нямаше помощник, защото нямаше и кой да чуе и само трудът беше наградата за молитвата, затова им заповяда да млъкнат. Взема, зидайки жертвеника, дванайсет камъка – по брой равни на колената на дванайсетте патриарси. Мисля, че с този символ съзижда сърцата на людете към чистите и законни Божии жертвоприношения, защото и Давид се молеше на Бога сърце чисто да създаде в него (Пс. 50:12), а и това число символизира дванайсетте апостоли, от които се съзида безкръвният жертвеник. Изкопа наоколо – рече – дълбок окоп за вода, за да може водата да обиколя дървата и жертвата, и преславно да извърши на жертвоприношението тайнството (понеже тайно беше и как показва купела на кръщението и нашата жертва). Но и ведрата с вода мисля, че апостолите предсказват, защото утроени стават дванайсет,[4] защото рече: удвойте. И те удвоиха; утройте. И утроиха (по 3 Цар. 18:35). И отново на Троицата трисъставността показва, защото и над мъртвото момче духна трижди. След това започна да се моли и да призовава Бога. И тутакси, докато тълпата гледаше към жертвеника, падна огън от небето и пояде всесъжежението (3 Цар. 18:38), та и водата се запали и мястото се превърна в огнище. А като видя това, народът падна ничком и се поклони, наричайки Израилевия свят Бог Един, велик и истинен (по 3 Цар. 18:39). А скверните свещеници – какво? Бяха избити, понеже пророкът заповяда. И с основание изтреби от Господния град всички, които вършеха беззакония. И на царя да дерзае рече, защото и дъжд ще види скоро (по 3 Цар. 18:41). Прекрати се бездъждието, потекоха небесните водопади, надигнаха се ветрове, носещи облаци като мехове, пълни с вода, напоиха изсъхналата земя, бистър и прозрачен направиха гъстия въздух. Потекоха стремително пресъхналите потоци, изворите избликваха по-обилни струи. И царят, и цял Израил бяха радостни, но лукавата жена от гнева не се отказа и бълваше пламъци от ярост. Търсеше пророка и люто се заканваше да го убие. А той – какво? Като се изплаши, побягна в пустинята и се молеше по-скоро да умре, нежели да остане жив. След толкова преславни чудеса, след като людете се осъзнаха, след като изтреби служителите на безчестието, тогава предприема многодневно бягство. И на него му се дава, както и на Павел, подбуждение за плътта, за да не се възгордее, а силата Божия в неговата немощ да се прояви (по 2 Кор. 12:9). И понеже се измори, заспа под едно дърво. И като го разбуди Ангел, каза му: стани, яж и пий, понеже те чака дълъг път (3 Цар. 19:7). И като стана, намери топъл хляб и стомна вода (по 3 Цар. 19:6). И като похапна и се подкрепи, бяга, без да се измори, чак до планината Хорив и там изповядва пред Бога причината за бягството и защо Йезавел е заповядала да го убият: защото е изклал нейните свещеници и „Тебе – рече – истинния Бог, проповядвам“. Чува Божия глас в пещерата да застане навръх планината и да гледа в земетръса и в светлината на огъня Господа и ще приеме известие, че гоненият ще победи, а победени ще бъдат гонещите. Какво става след това? Говори му Бог: „Понеже ти, Илия, си човек жесток и когато Израил съгреши, да търпиш не можеш, нито от човешките страдания се трогваш. Впрочем, няма да се наложи с хората да живееш, но възлез ти при Мене, за да сляза Аз при хората. Да се разменим помежду си: да се възнесе човек, за да слезе Бог, защото Аз виждам неправдите и беззаконията не само на Израил, но и на всички народи и търпя дълго заради безкрайна благост, защото Аз съм човеколюбец и греховете им ще понеса, на тях като се уподобя (освен по греха), защото рекох на Давид: Ако синовете ти оставят Моя закон и не ходят по Моите заповеди; ако нарушат Моите наредби и не спазят Моите повели, ще посетя с жезъл тяхното беззаконие, и с удари – тяхната неправда; но милостта Си не ще отнема от тях (Пс. 88:31-34). Възнеси се ти в плът, за да сляза Аз, безплътният, и да се въплътя. Възнеси се ти на огнена колесница при Мен, за да сляза Аз като дъжд върху руно[5] (Пс. 71:6); ти – във вихрушка на небето, а Аз – сякаш в тишина на земята; ти – горе, за да слезеш, Аз – долу, за да възкръсна, като обожествя въплъщението; Аз ще сляза, понеже ти не можеш да задържиш людете в мрежите на благоразумието и цялата вселена ще обгърна с мрежата на Петър и с тръстиката на Йоан. Възнеси се, пророче, за да слезе предсказаният“. И не след дълго Илия бе грабнат във вихрушка на небето. Бързо се втурна към похищението, готов беше за повелята. Зарадва се, когато чу, че ще достигне това, което Павел видя. Впери ума си към надмирското и тялото с ума заедно беше похитено там, където божественото знае.

Ние пък, докато сме тук, с примери и дела да въздадем слава на извършилия чрез него преславните чудеса, на Сина Божи, на нашия Господ Иисус Христос, а с Него – и на безначалния Му Отец слава, крепост и поклонение с пресветия Му и живоначален Дух сега и завинаги.

Превод: проф. д-р Мария Спасова

[1] Йезавел е дъщеря на сидонския цар Етваала (бел. прев.).
[2] Мрази рожбите си (бел. прев.).
[3] Съд (постав, лин) под преса за масло (бел. прев.).
[4] В 3 Цар. 18:34 се казва, че Илия заповядал да донесат четири ведра с вода, които три пъти напълнили и излели върху всеизгаряната жертва и дървата (бел. прев.).
[5] Тук цитатът ще слезе като дъжд върху руно е според превода на Седемдесетте (бел. прев.).

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u4qxx 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Гледай да имаш милост към всички, защото чрез милостта човек намира дръзновение да говори с Бога.

Авва Памб
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.