Откакто Господ Иисус изля Своя Дух над учениците Си, животът на християнина започна да се заключава в нещо наподобяващо на клещи на Христос, чиито две дръжки държи Господ Иисус Христос. Първата от двете дръжки на клещите определя живота на християнина с думите на Господа, които Той изрече, когато беше на прага да напусне Своите ученици: „Аз съм светлината на света“ (Иоан 8:12), докато другата го определя с Христовото откровение: „Вие сте светлината на света“ (Мат. 5:14). А откровението е това, което чуваме по случай възпоменаването на отците от Четвъртия вселенски събор.
Образът на тези клещи обобщава библейското учение за човека като сътворен по Божи образ и призван да стане Негово подобие. Защото изречението „Аз съм светлината на света“ сочи към образа на Този, Който ни е създал, докато изречението „Вие сте светлината на света“ сочи към осъществяването на този образ у нас, т. е. към достигането от нас на това подобие.
Наистина, Христовият ученик е здраво притиснат от двете дръжки на клещите без да е възможно за него да се изплъзне от тях освен по един единствен начин: да излезе от себе си, от егоизма си, от себецентричността си и безсмислието си. Тези думи на Иисус притискат двете дръжки на клещите така, че да подтикне Той Своя ученик да излезе извън себе си, нещо повече – това му придава светкавична скорост да се впусне в широкото пространство на себеосъществяването, т. е. към това, да осъществи подобието.
По този въпрос Господ ни дава два образа за стимулиращата сила, когато говори за „града, който стои навръх планина“, и „светилото, поставено на светилник“ (Мат. 5:14-15). Защото градът, който стои навръх планината, е най-много изложен на опасност от грабеж на разбойници и завоеватели, защото се намира на видимо място, което го прави желан от такива като тях заради красотата или богатството, или местоположението си. Светилото пък, което е поставено на светилник, е изложено на опасност от въздушният поток повече, отколкото ако бъде поставено под крина, което означава, че светилото е изложено на риск да бъде угасено!
В тези два образа пред нас се откроява премъдростта на Господа – Твореца, за да ни постави в едно велико приключение, в което „се излагаме“ на опасностите, налагани от условията на израстването във вярата в нашия живот, в нашето всекидневие. И то по такъв начин, че в нас да се проявяват признаците на естеството на новия човек все повече и повече. Защото Той не ни е поставил в безопасност от опасностите, а ни е изпратил „като агнета посред вълци“ (Лука 10:3). Затова нас може да ни възхити образът на светлината, който в нашето въображение е свързан със светлините, произлизащи от успеха, известността и славата, които сме свикнали често да виждаме днес.
Докато образът на светлината в днешното евангелие отразява това, което предшествува светлините на истинския успех, известност и слава, т. е. отразява нашето доброволно приемане да бъдем изложени на опасност, загуба и падане в нашия усърден и неуморен стремеж за живот според вярата, а също след това и да ставаме отново и отново чрез силата на същата тази вяра. Нали това има предвид Господ в Своя призив към нас да се покаем, да станем, след като сме паднали, и да тръгнем, след като сме спрели, чрез „горивото“, което Бог е вложил в нас?
Такова свидетелство е в състояние да накара нашите съграждани да осъзнаят, че делото на ставането, израстването и преживяването на приключението на вярата е незагасващата свещ, свещта на Божието съществуване в нашия живот, на нашата вяра в Него и Неговото непрестанно дело вътре в нас, така че те да прославят Неговия премъдър промисъл, който прави от Него светлина в нас, а от нас – Негова светлина в света.
Изречението „вие сте светлината на света“ отеква в нашия слух и ни кара да тръпнем, но ние знаем в дълбочина колко голямо е Божието доверие в нас и колко голямо трябва да е и нашето доверие в Него. В това взаимно доверие се „прославя Отец, Който е на небесата“ (Мат. 5:16), в нашите сърца и в сърцата на тези, които нашето свидетелство докосва. Нещата са станали прозрачни до такава степен, че нито ние съотнасяме, нито другите хора съотнасят каквато и да е добродетел или успех към себе си, а към Бога, Който ни е дарил със стимулираща сила, за да осъществим подобието Му в нас. Слава на Бога за това, че нещата в опита на светците и тяхното свидетелство пред съгражданите им през вековете стоят така. Дано успеем да приемем Божия призив без да се страхуваме да вървим, ръководени от Неговата светлина, и без да крием тази светлина от онези, които вървят по нашия път.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: сп. „Моето паство, бр. 28, 2019 г. نشرة رعيَّتي، عدد 28، 2019م.
