Нека да припомня на досточтимия читател на Двери, че чрез св. Библия Бог ни запознава с пет рзлични вида духове: 1) Светия Дух, Третото Лице на Светата Троица (Пс. 103:30; Лука 11:13); 2) служебни духове: Божиите ангели (Евр. 1:14); 3) нечестиви духове: Сатана и неговите паднали ангели (Марк 5:13); 4) човешкия дух: Книга на Иова 32:8; Мат. 26:41 и 5) животинския дух: Екл. 3:21; Иез. 1:21.
Дивен в поезията си е псалмопевецът. В Пс. 103 той споделя чудни слова за Светия Дух, Който създава и подновява лицето на земята. Св. отци на Втория вселенски събор (381 г.) са взели под внимание тази истина, за да включат в Символа на православната ни вяра и Светия Дух като Господ, Животворящ.
От свещената история знаем, че в старо време Божият Дух е бил изпращан в света от Бога Отца по важни поводи. В ново време Неговата любов към човечеството също не секва. Особено след Възнесението на Господа Иисуса Христа на небето и сядането Му отдясно на Отца, съгласно обещанието, Той става другият Утешител, Който продължава мисията на Спасителя на земята като Второ Лице на Светата Троица.
Св. Библия повествува в началото си, че Дух Свети се е носел над водата, още когато земята е била пуста и безводна. Впоследствие Той слиза над Самуиловите слуги. Във вид на облак Той изпълва Соломоновия храм и го освещава. Според обещанието на архангел Гавриил Той слиза и над девицата Мариам от Назарет и тя става майка на Бога. При кръщението на Спасителя Светият Дух слиза над Него във вид на гълъб, явявайки с това истината за Светата Троица. От Духа Господ Иисус е бил отведен в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола За втори път Божият Дух се явява като облак на Таворската планина, на Преображението Господне. Няколко пъти Господ Иисус уверява учениците Си да не скърбят, че ще ги напусне, защото ще им изпрати Утешител, Духа на Истината, Който животвори, Който ще ги научи на всичко и ще им припомни всичко, що Той им е говорил.
Вечерта в първия ден след Възкресението Христос се явява на учениците Си, духва и им казва: „Приемете Духа Светаго“, с Когото ги и ръкополага. Когато настава Петдесетница Дух Свети като силен вятър се явява във вид на огнени езици, слиза над св. апостоли и над всички на Сионската горница, и всички се изпълват с Него. Дух Свети слиза и благославя св. Йоан Предтеча, праведните свещеник Захарий и жена му Елисавета, св. ап. Петър, св. първомъченик и архидякон Стефан и другите 6 дякони.
Св. ап. Петър ни облажава, че ако ни корят за името Христово, това означава, че Духът на славата и Духът Божи почива върху нас.
Светият Дух и днес продължава да пребивава в Православната църква. Неговото присъствие ни обновява постоянно и ние от опит знаем Неговото участие в много конкретни моменти в различните богослужебни установления на Църквата. Най-значителният от тях, разбира се, е пресъществяването на хляба и виното в самото пречисто Тяло и самата драгоценна Кръв на Спасителя.
След като оглашеният бива кръстен, новият християнин получава даровете на Светия Дух в тайнството Миропомазване. Когато несъвършеният и грешен човек коленичи пред архиерея на Църквата, който измолва божествената благодат на Светия Дух над него, новият свещеник или дякон се ръкополага за Божи служител.
Трима архиереи измолват Светия Дух над всеки, който желае и е достоен да бъде в същия ранг като тях. Патриархът също измолва Светия Дух да слезе и да освети смесените благоуханни приготовления и те да станат св. миро. Архиереят, ползвайки част от същото осветено св. миро измолва Светия Дух да промени парченцето плат в св. антиминс и Божи престол. Архиереят също измолва Светия Дух да дойде над сградата, построена от хора за дом Божи, и както през дните на Соломон, тя се освещава и става благодатна действаща църква. Свещеникът призовава Светия Дух и на Богоявление, и водите се изпълват с целебна сила.
Вселенските и поместни събори на Църквата, както и всички официални събирания в отделните църкви, също се ръководят от Светия Дух.
Тъй както Възкресението на Господа Иисуса Христа е не само исторически факт, но и вечна реалност, тъй също и слизането на Светия Дух е не само еднократно историческо събитие, но и непресъхваща реалност, която постоянно работи и пребивава в Църквата Христова.
Ние вярваме, че Светият Дух животвори, ръководи и управлява Църквата. В началото на всяко богослужение, извън Пасхалния период, ние Го молим да дойде, да се всели в нас, да ни очисти от всяка сквернота и да спаси душите ни. Без Светия Дух нито вярата, нито Църквата ни биха съществували. Св. ап. Павел го е казал много по-изчерпателно: „Затова ви обаждам, че никой, който говори чрез Дух Божий, не казва анатема на Иисуса, и никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго“ (1 Кор. 12:13).
С Божия Дух ние можем да изследваме всичко, защото то се изследва духовно. „Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва“, защото сме духовни и „имаме ум Христов“ (1 Кор. 12:15-16).
Така че без Светия Дух ние много ще се мъчим да преминем през бурното море на живота, стремейки се да се доберем до Бога, да изпълним знанията си от Св. Писание и да покажем, че сме истински православни християни. А със Светия Дух ние сме облагодетелствани, „защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии“ (1 Кор. 2:10).
Затова нека горещо се помолим на Петдесетница да приемем „не духа на тоя свят, а Духа, Който иде от Бога, за да знаем това, що ни е дарувано от Бога“. Него и да проповядваме не с думи от човешка мъдрост, „а с думи, научени от Духа Светаго, като сравняваме духовното с духовно“ (1 Кор. 2:13).
А сравнението какво казва? „Не знаете ли, че вие сте храм Божий и Духът Божий живее във вас? Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свят, а тоя храм сте вие“ (1 Кор. 3:16-17).
