Проповед за Неделя на митаря и фарисея (Лука 18:10-14)
Стихът, който предшества притчата за митаря и фарисея, гласи: „Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, (Иисус) каза следната притча“ (Лука 18:9). Христос има предвид фарисеите, които са особено съсловие от хора в юдейството, придържащи се към буквалното изпълнение на Закона и преданията. Те разяснявали Закона чрез всекидневни уроци, преподавани в синагогите, и бдели да не бъдат нарушавани правилата и разпоредбите за позволените и забранените неща в съботния ден.
Съсловието на фарисеите се състояло от книжници (т. е. книжовници), познавачи и преписвачи на свещените книги, законоучители и определени свещеници. Фарисеите били установили специален начин на живот, организирали религиозни братства, в които да се спазва вярност към Закона и набожност. Те се гордеели със своето познаване на Закона и стриктно спазвали изпълнението му; забранявали всякакъв контакт с грешните митари и ограничавали Божията любов в рамките на своя тесногръд хоризонт.
Те смятали, че Бог им е длъжен заради точното изпълнение на религиозните обреди. Написали множество тълкувания на Закона, които го засенчили, и тяхната вяра станала формална, неизвираща от сърцето. От отношението им към Иисус Христос виждаме какви фанатици са били те, които са се хващали за подробностите и пропускащи същността или, както ги изобличава Спасителят: „комара прецеждате, а камилата поглъщате!“ (Мат. 23:24).
Митарите пък били онези, които събирали десятъците и други данъци от народа и ги предавали на римското управление. Те се отнасяли несправедливо към хората, събирали повече от дължимото и отделяли за себе си огромни богатства. Юдеите ги мразели, презирали и им забранявали да влизат в храма или синагогите.
Формално молитвата на фарисея не изглежда отрицателна, защото той благодари на Бога заради доброто, което се крие в него, но това благодарение, което съдържа презрение към митаря, допринася за разпалването на неговата гордост и неговото чувство за собствена праведност. Той не нарушава Закона, но прекалява в изпълнението му, като пости два пъти в седмицата и дава десятък от всичката си собственост. Това не се е изисквало от Закона, защото индивидуалните пости не са били наложени над юдеите от Закона. Но ревностните сред тях ги спазвали в понеделник и четвъртък. Плащането на десятъците пък е засягало само селскостопанската продукция (Втор. 14:22-24).
А митарят застанал далече, защото не дръзвал да се приближи, нито да повдигне очите си към небето. Това означава, че той в дълбочината на своето същество е чувствал, че е грешник. „Удряше се в гърди“, молейки за милост. Митарят не изброил своите грехове, нито ги коментирал. Той се задоволил с упование на Божията милост и дълготърпение.
И неочакваното станало, когато Господ обявил в края на притчата, че митарят се завърнал вкъщи оправдан пред Бога повече, отколкото оня, т. е. повече, отколкото фарисея. Изразът „повече отколкото“ не означава, че фарисеят не е притежавал нито грам праведност, а че я е получил в някаква мяра, докато митарят е получил от Бога опрощение, което му е било достатъчно, за да се завърне оправдан в своя дом. Това, че фарисеят е бил праведен в собствените си очи и е основавал тази своя праведност на Закона, не значи, че той се е оправдал в Божиите очи. Бог не съди по лице, защото всичко, което е скрито за нас, е ясно видимо за Него. Затова Той смирява всеки, който се превъзнася, и възвисява всеки, който се смирява.
Молитвата на митаря се е превърнала в основа на „Иисусовата молитва“: „Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй ме“, която монасите практикуват, а и някои миряни започнаха да повтарят. Това е началото на „сърдечната молитва“ или непрестанната молитва, когато сърцето се извисява безмълвно към Бога.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: сп. Моето паство, бр. 7, 2019 г. نشرة رعيَّتي، عدد7، 2019م.
