Мобилно меню

4.9047619047619 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (42 Votes)

1390052011 3fvopiulq6m

Проповед за Месопустна неделя

„Елате вие, благословените от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас от сътворението на света…"
(Мат. 25:34)

В днешния евангелски откъс чухме притчата за Всеобщия съд или за Божия съд (Мат. 25:31-46).

Тази притча се чете седмица преди Великия пост, когато Църквата ни призовава да проверим себе си, своята съвест, своя живот чрез цялата пълнота на християнското благовестие, т. е. на Христовото учение и по възможност да се върнем към главното, към самата сърцевина на това спасително учение.

Много често се казва, че главното в религията са обредите и обичаите, красотата на богослужението и подобни други външни неща. Но Христовата притча за последния всеобщ съд ни разкрива, че всичко това ще бъде безплодно и ненужно, ще бъде празно и мъртво християнство, ако не бъде основано върху любовта и ако не води до любов.

Притчата за всеобщия съд говори именно за това. Не толкова за ужаса, който би могъл да вледени сърцата ни, или за огъня, в който бихме изгорели за миг, а за състоянието, в което ще видим, че целият смисъл на живота е била любовта и ще се запитаме: Има ли у мене поне капка любов? Принесох ли плодове на любовта?… За това говори притчата.

Ако погледнем по-дълбоко и ако имаме очи да видим, ще разберем, че не е възможно Господ да желае наказанието на „грешниците”. Още в Стария Завет Господ казва на пророците: „Не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив“ (Йез. 33:11).

Когато думите на нашия Господ ни се струват жестоки, това произлиза не от някаква Негова жестокост, а от Неговата любов. Той заплашва с ада, защото не желае нашия ад. И това, което за нас изглежда наказание, е изцелително средство, за да възвърнем здравето си. Както, когато при някаква болест се налага да се извърши хирургическа интервенция, лекарят не ни наказва с намесата си, а ни лекува.

Затова и в деня на Страшния съд всъщност Бог няма да ни съди, а ние сами ще изберем мястото си чрез нашата свобода: ще изберем какво искаме. Важно е какви са били делата ни, защото те ни поставят отляво или отдясно.

Тъй като Бог е неизменната любов, Той ще призове всички към спасение. Всички без разлика. И така човекът, в когото действа Светият Дух, ще разбере, че този Божи призив е истински призив, а човекът, който не е влязъл в любовта, ще види призива на Бога като отхвърляне.

Тоест Бог ще ни „накаже” не с укора Си, а с любовта Си. Божията любов е светлина и благодат за този, който е живял с любов и е избрал любовта, и е признал, че това е единственият живот, и го е приел.

Но Божията любов е пронизваща, изгаряща светлина, нестихваща болка за този, който не Го е приел.

Нека да не си представяме, че Бог е някакъв съдия, който ще ни измъчва. Въпросът е какво състояние на живота сме избрали и избираме постоянно.

И кой е този, който ще ни покаже дали избираме любовта или не? Нашият брат. Какво всъщност ще ни съди? Делата към ближния.

Ние непрестанно сме изправени пред избора: любовта или злобата, приемането или отхвърлянето, жертвата или користта, себеотдаването или изгодата. Тоест, постъпките и делата към нашите ближни ще ни съдят. Бог не се съгласява да извърши това. В Евангелието Той говори за това, но не директно: „доколкото не сте сторили това на един от тези най-малките, и Мене не сте го сторили“ (Мат. 25:45).

Истинският съд, както е казано в Новия Завет, ще го извършат делата ни към гладните, жадните, странниците, болните, тоест към хората в затруднение. Те ще разкрият съдържанието на сърцето ни, ще открият истинското състояние на живота ни.

В крайна сметка нас ще ни съди Любовта. И не любовта въобще, не любовта към абстрактното, отвлечено човечество, а любовта към живия, конкретния човек.

Братя и сестри,

Ето защо този евангелски откъс се чете днес, преди Неделята на прошката. Ако в тези дни ние не влезем в себе си, ако не преживеем неугасимия огън и нелицемерния съд, тогава на никого няма да простим, никого няма да можем да пожалим. И затова св. Исаак Сириец казва: Единственият огън на ада е Божията любов…

Истината е, че сега всички ние горим в огъня на Съда

Оттук започва изборът на всеки: имаме ли връзка с Бога, значи сме в рая. Ако не искаме да имаме нещо общо с Бога, това за нас е адът. Защото виждаме този живот, но не искаме да участваме в него…

Раят и адът зависят от това, как ние ще приемем Божията любов. Ще отвърнем ли с любов на Любовта или ще отговорим на Неговата любов с омраза или безразличие?


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ud6qh 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.