С тази фраза завършва повествованието за възкресяването на сина на вдовицата (Лука 7:16) от Наин, едно село, което е запазило името си до ден днешен. Това чудо, за което споменава само св. ев. Лука, завършва както повечето чудеса на Иисус с прослава на Бога. Св. ап. Лука така завършва описанието на чудесата Христови: „И страх обвзе всички, и славеха Бога“ (Лука 5:26); „върна се (прокаженият), прославяйки Бога“ (Лука 17:15). По същия начин пише и св. ап. Марк: „Всички се чудеха и славеха Бога“ (2:12). Също и при св. ев. Матей: „А народът, като видя това, почуди се и прославяше Бога“ (Мат. 9:8). Какво се съдържа в това прославяне и какво означава то? За да разберем по-добре това, трябва да прочетем още веднъж внимателно повествованието и да се опитаме да разберем някои подробности.
Първото, което привлича вниманието на читателя при този евангелски откъс, е краткостта и простотата на разказа, който е без много подробности. Две множества се срещат при градските врати: първото следва носилото на единствения син на вдовицата и споделя скръбта ѝ, а второто следва Иисус, Който казва: „Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете“ (Лука 6:21). С една дума, която доказва властта на Иисус, Той възкресява мъртвия и го връща на майка му.
Текстът, въпреки своята простота, е натоварен с много съдържание. Забелязваме, че темата за единствената рожба се повтаря много пъти при св. ев. Лука: освен синът на вдовицата, Иаировата дъщеря е единствена (Лука 8:48), детето-епилептик е единствен син (Лука 9:38). А в Стария Завет св. прор. Елисей възкресява единствения син на жената-сонамка (4 Цар. 4:8-37). Също и св. прор. Илия възкресява единствения син на вдовицата от Сарепта-Сидонска (Ас-Сарфанд; 3 Цар. 17:9-24). Има и други прилики между възкресяването от св. прор. Илия и това от Иисус Христос: св. прор. Илия, подобно на Христос, се среща за първи път с вдовицата пред градските врати (3 Цар. 17:10; Лука 7:12). И св. прор. Илия, както и Христос, предава момчето на майка му след като го възкресява (3 Цар. 17:23; Лука 7:15). И тази прилика между двете случки може да накара хората да видят в Иисус „въздигнал се велик пророк“.
Що се отнася пък до понятието за Божието посещение на Неговия народ в Стария Завет, то съдържа множество значения. Веднъж то може да означава изпитание на човешкото сърце, а друг път – наказание. Обикновено обаче то означава и спасение. Така в Стария Завет се казва, че Бог посещава някоя жена, когато изпълнява молитвата ѝ да я дари с дете (Бит. 21:1; 1 Цар. 2:21). Или четем за Неговото посещение при човек, който е доказал верността си към Него (Иер. 15:15; Иов 10:12; Пс. 105:4). Това е Божието посещение на лично равнище, а да посети Бог Своя народ, това ще рече да го спаси от Неговите поробители, да го изведе от Египетската земя и да го върне от Вавилонския плен.
Вярващият може да забележи в това чудо край Наин този спасителен смисъл на Божието посещение. Иисус не е просто един от пророците, Той е Христос-Спасителят. Това се разбира от контекста на Евангелие според Лука. Защото това чудо се случва след като Иисус обявява Своята мисия чрез думите на пророк Исаия: „Дух Господен е над Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година“ (Лука 4:18-19; Ис. 61:1-2), да разкрие лицето на Милосърдния Бог.
За това тълкувание на Иисусовото послание пита св. Йоан Кръстител, след като Иисус извършва това чудо (Лука 7:18-23). А Иисус отново ще отговори с избрани думи от книгата на св. прор. Исаия. И с това дава обяснение за собствената Си роля – за идването на Сина Божи. Тази роля, въпреки че е „библейска“ и „пророческа“, не влиза в съгласие с очакването на повечето юдеи, които искат такъв Христос, който да дойде като земен цар. Затова те поискаха от Иисус да им стане цар, но Той си тръгна усамотявайки се в уединение за молитва (Иоан 6:14-15; срв. мнението на св. ап. Павел за юдейското очакване на такъв цар – 1 Кор. 1:22-25). И Иисус изброява делата, които върши, а сред тях е и възкресяването на мъртви, за да успокои Кръстителя, от една страна, и за да изиска от него и от заобикалящите го юдеи да променят очакванията си за Христос – от друга.
Също така забележително е, че Иисус не изисква от никого изповед на вярата, Той извършва чудото поради Своето милосърдие и благост (Лука 7:13). Това е единственият път, в който св. ев. Лука описва „смиляването“ на Иисус, докато св. ев. Матей говори за „смиляването“ (или съжалението) на Иисус много пъти (Мат. 9:36; 14:14; 15:32; 18:27). Тази милост ни дава да разберем, че Иисус е Господният Месия, Който е дошъл да разкрие божествената милост, за която са говорили старозаветните пророци (Ос. 2:23; Иер. 31:20; Пс. 102:8-13; Ис. 54:7).
Св. ев. Лука също нарича Иисус Господ, на гръцки κύριος (Лука 7:13). Тази дума, която насочва към божеството на Иисус, не може да се разбере освен в светлината на Неговото възкресение. Сякаш св. ев. Лука иска от нас да виждаме в това чудо предобраз за възкресението на Господа. Това е и знак, който се разбира само от вярващия във възкресението. Особено ако прибавим и това, че Иисус е също така Единородният Син на Бога Отца. В очите на Своите съвременници Иисус не е бил само „пророк“, те са гледали на Него като на „Пророка“, за Когото е пророчествал Моисей (Втор. 18:15), или като на „раба Господен“, който ще изкупи своя народ, както казва св. прор. Исаия (Ис. 42:1-4; 49:1-6; 50:4-9).
И както глаголът „стани“, с който Хистос призовава момчето, има подобен на себе си глагол в арабския език, който означава „събуждане от сън“, „духовното пробуждане, осъществяващо се в светото Кръщение“ (виж упротребата на същия глагол в посланието на св. ап. Павел до ефесяни 5:14; както и в посланието му до колосяни 2:12 и 3:1), така и всеки вярващ трябва да осъзнае, че този призив към възкресение и духовно пробуждане е отправен към него самия. Да оставим „мъртвите да погребват своите мъртъвци“ (Лука 9:60), за да може да бъдем носители на посланието на „Неговото смиляване“ към всички около нас.
* Източник: сп. „Моето паство“, бр. 40, 2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد40، 2018م.
Превод от арабски: Виктор Дора
