Мобилно меню

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (48 Votes)

8b839d6bacff84e8c99d1a1355f817acГоспод Иисус Христос разказал тази притча в дома на един от фарисейските първенци в присъствието на група законоучители. Господ бил поканен там на обяд след молитва в синагогата в съботния ден. Присъстващите били хора от аристократичния слой на обществото, а те били сред най-религиозните хора, с най-задълбочено знание в областта на религиозните науки, но в същото време най-отдалечени от Царството Божие. Затова Господ Иисус Христос чрез притча ги предупреждава, че техните гордост, самохвалство и самодоволство от социалното им положение ще ги доведат до загубата на обещаното от Бога.

„И в часа на вечерята изпрати слугата си“. При древните източни народи е имало обичай да се повтаря поканата, когато часът на вечерята настъпи, не само за да се напомни, но и да се наблегне на почитта, оказвана към гостите. Притчата разказва, че поканените са много, но господарят изпраща само един слуга да им напомни. Господ Иисус Христос е искал да посочи Себе Си като този единствен слуга, за да обясни на Своите слушатели, че е дошъл като приносител на Божия призив.

„И почнаха всички като сговорени да се извиняват“. Гръцкият оригинал казва, че всички заедно вкупом започнали изнанадващо да се извиняват. Те са приели поканата, когато тя е била отправена към тях в миналото, но се отметнали в решителния момент. Това описва състоянието, в което са се намирали слушателите на Господ Иисус Христос, сред които Той се намирал. Те твърдели, че следват Божия призив, но в решителния момент, който настъпил с идването на Спасителя, те се отметнали и Го отхвърлили.

„Първият му рече: купих си нова нива и ще трябва да отида да я видя“. Обичаят изисква от купувача да отиде и предварително да провери собствеността, която ще купи и ще притежава, и след това ще бъде направен договорът. Несъмнено това било просто извинение на поканения да се извини и да отхвърли поканата. „Купих си пет рала волове“, казал другият, което са десет вола. Тази бройка волове може да оре приблизително 54 хектара земеделска земя, което е двойно повече от разрешената собственост в онази епоха. Приведените от двамата поканени аргументи показват, че те са били едни от най-богатите и заможни хора по онова време.

„Ожених се и затова не мога да дойда“, рекъл третият. Несъмнено човекът се оженил, след като е получил поканата. Обичаят в онези дни не е позволявал на жените да присъстват на пирове. Единствено мъжете са тези, които са се отзовавали на такива покани. Също така, според юдейския закон, оженилият се е бил освобождаван от всички свои задължения в обществото за една година, за да се грижи за своята невеста (Втор. 24:4), а това може да означава, че мъжът има право да откаже поканата без да се налага да се извинява.

Господ Иисус Христос не споменава извиненията на всички призвани. Той се задоволява с три образеца, за да покаже, че хората изоставят Божия призив към тях, защото са се потопили в житейските грижи, богатство и наслади (Лука 8:14).

„Излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите“. Преди да разкаже тази притча, Господ казва на домакина на дома: „кога даваш гощавка, кани бедни, маломощни, хроми, слепи, и ще бъдеш блажен, задето те не могат да ти се отплатят, понеже ще ти бъде отплатено, кога възкръснат праведните“ (Лука 14:13-14). Сякаш Господ Иисус Христос казва на Своя домакин, че който не е на равнището на тези сиромаси (които нямат друго упование освен Бога), за него ще бъде трудно да влезе в Божието царство и че, като кани такива хора, разкрива Божието царство.

Иисус Христос посочва, че отказът на големците и религиозните водачи на юдейския народ не отказва Бога от Неговото намерение и не осуетява Неговия промисъл. Напротив, Той разширява Своята покана и я отправя не само към юдеите, които в притчата са описани като просяци, скитащи се по градските улици и площади, но също така и към езичниците, като казва: „излез по друмища и плетища“. Повелята към слугата е да излезе извън градските стени „и... накарай ги да влязат. Заповедта тук не означава насилие над волята, а се набляга на настояването. Бог неуморно настоява, а човекът притежава пълната свобода, която да приеме или отхвърли Божия призив.

„Казвам ви“. Местоимението „ви“ сочи към слушателите на Иисус Христос, а не към слугата. Иисус говори, сякаш Той е канещият, за да заостри вниманието на Своите слушатели, тъй като притчата е описание на тяхното поведение пред Бога и отношението им към Неговата личност.

„Понеже мнозина са звани, а малцина избрани“. Този стих не принадлежи към съдържанието на текста на днешното Евангелие, а го има в края на същата тази притча в Евангелието според ап. Матей (22:1-14) и е сложен тук поради неговото съгласие със смисъла на притчата. Св. ев. Матей уточнява, че вечерята е сватба, а канещият е царят. И ни съобщава, че този цар е влязъл при поканените на сватбата и е намерил сред тях „едного, който не бил облечен в сватбарска премяна“, и го изгонил навън, като казал на слугите си: „защото мнозина са звани, а малцина избрани“. С този стих не се има предвид, че Господ е предизбрал тези, които ще се спасят, а че призивът или поканата е отправена към всички и всеки. Който я приеме и се присъедини към вярващите в Иисус Христос – към Църквата, ще получи това, на което се надява, само ако устои до края, опазвайки своите вяра, чистота и святост. Вярващият е човек, който вечно се стреми да бъде в редицата на Божиите избранници.

* Източник: сп. Моето паство, бр. 50, 2018 г. نشرة "رعيَّتي"، عدد50، 2018م.

Превод от арабски: Виктор Дора


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u6rqh 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Гледай да имаш милост към всички, защото чрез милостта човек намира дръзновение да говори с Бога.

Авва Памб
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.