В тази неделя, трета по ред сред неделите от Триода, и преди последната подготвителна седмица за Великия пост Църквата представя на вярващите образа на Бога – справедливия Съдия, а в предишните две седмици видяхме Бога, Който приема покаянието на смирените грешници в притчите за митаря и фарисея и за блудния син.
За това говори и текстът на днешния неделен синаксар: „Тази притча е поставена от божествените отци след предишните две притчи, за да може човек, като види споменатото в тях Божие милосърдие, да не прекара живота в леност, казвайки, че Бог е милосърден и човеколюбец и, когато се откажа от греха, всичко лесно мога да направя“. Бог се обръща към „твърдите в небрежността и нерадението“, за да ги подбуди към добродетел.
От друга страна, Страшният съд тази неделя се споменава, след като са били поменати мъртвите в съботния ден на Задушница.
По време на св. Литургия в църквата се чете от Евангелието според св. ев. Матей (25:31-46). Текстът е от края на петата проповед, която е последното открито поучение на Иисус преди Неговите страдания.
Петата проповед започва с въпроса на учениците: „Кога ще бъде това?“ (Мат. 24:3), като под това те имат предвид края на времената. Но Иисус ще отговори по Своя начин, откривайки на учениците Си, че Второто Негово пришествие и краят на времената са вечноприсъстващи. Затова вярващият трябва да бъде винаги бодър (виж Мат. 24:42) и верен (Мат. 25:21, 35), да е постоянен в делата и в изпълнение на Божиите заповеди (Мат. 7:21), да се пази да не прилича на книжниците и фарисеите, които само говорят, но не извършват дела на добротворство (Мат. 23:3).
Текстът, който четем днес, не е притча като онези, които срещаме в евангелието, в които Иисус ни призовава да подражаваме на делата Му на милосърдие. Този текст принадлежи към пророческите слова. Той разказва за Христос, Добрия Пастир, Който „проверява стадото Си“, както казва св. прор. Йезекиил (34:11-12). Това е пророческо слово, което ни напомня за видението на св. прор. Даниил (7:13-14). Иисус, Синът Човешки, идва „на небесни облаци“ по същия начин, както е описан Бог в Стария Завет (Изх. 34:5; Лев. 16:2; Чис. 11:25), че ще дойде да съди света.
Текстът се състои от дълъг пролог (Мат. 25:31-33), който е последван от две диалогови сцени: първата, с овците (ст. 34-40), а втората – с козите (ст. 41-45), последвани от обобщението на притчата (ст. 46). Двете диалогови сцени се състоят от: съдебната присъда (ст. 34 и 41), а след нея откриване на причините, довели до нея (ст. 35-36 и 42-43). Следва въпрос: кога е станало това (ст. 37-39 и 44), за да завършат и двете сцени с отговора за делата на милосърдието (ст. 40 и 45).
Ясно обрисуваните образи на пролога сочат към славата (Мат. 16:27; 24:30), ангелите (Мат. 13:39; 16:27; 24:31), престола на славата (Мат. 19:28), събранието на „всички народи“, образа на пастира и делението на хората. Всичките те разкриват, от една страна, края на света, а от друга – вярата на Църквата, че „Син Човешки“, Иисус Христос, е Съдията на целия свят (Мат. 16:27).
Властта на Христос се изразява ясно в това, че за Него няма нужда от „разбор“ или от „защита“, или да влиза в каквото и да било разискване преди да обяви Своето решение. Неговата присъда се разкрива в ясното различаване на „овците“ от „козите“. Това разделение изненадва и двете страни, защото общите стада обикновено не се разделят. Прави се препратка към историята за Ной (Мат. 24:37-41), където Христовото пришествие се сравнява с потопа, разделил хората едни от други.
След това Христос, „Царят“, разговаря със Своите избраници, овците, които са отдясно, благословени от „небесния Отец“. Той ги призовава да влязат в „Неговото царство“. Тук се разкрива християнската идея за предварителната подготовка на Царството, в което ще влязат тези хора. Докато „вечният огън“ е подготвен за дявола, а не за човеците. Схемата от дела на добротворство, която е причина за решението, се повтаря (в ст. 35-36, после в ст. 37-39, а във втората сцена в ст. 42-43, после пак в ст. 44). Тази схема не е чужда за библейското наследство (Ис. 58:7; Иез. 18:7; Иов 22:6-7; 31:16-21), освен посещаването на затворниците, която може да се смята за „християнска заповед“. Св. Йоан Златоуст обръща внимание, че сред делата не фигурира „вършенето на чудеса“: това, което се изисква, е да посещаваме болните и затворените, а не ние да ги изцелим и освободим.
Това, което изумява праведниците, е, че Самият Цар се е възползвал от делата на милосърдието. Това, че Господ поставя Себе си на мястото нуждаещите се, е изненадващо, изумяващо и напълно ново. Следва решаващият отговор на Царя, че Той е Този, Който получава всяка помощ, отдавана на „най-малките братя“. Обикновено Иисус нарича братя Своите ученици (Мат. 12:49-50; 28:10) и християните се наричат така помежду си (виж посланията на св. ап. Павел). Това не изключва нехристияните от братята, защото няма основания за подобно нещо. А светоотеческите тълкувания на св. Йоан Златоуст, св. Григорий Нисийски и др. потвърждават, че тук се има предвид „всеки, който е в нужда“. И особено, че във втората сцена, при разговора с „козите“, думата „братя“ не присъства в текста (ст. 45). Същата изненада, която показаха „праведниците“, я показват „нечестивците“, когато чуват основанията на Царя за Неговото решение. Те Го познават, което подтвърждава, че благовестието е достигнало до тях и че не биха Го оставили в нужда, ако Го видят. Но решението на Царя е окончателно и се основава на отъждествяването Му с бедните и малките на земята.
И така, Църквата с притчата за Страшния съд ни подготвя за Великия пост и ни призовава да се откажем от блажната храна, но и ни призовава да направим усилие над себе си, за да започнем да вършим и добри дела. Защото християнинът не се задоволява с невършене на зло, а трябва да е активен при вършенето на доброто – да потърси гладния, жадния, чужденеца, голия, болния и затворника и да ги обгрижи, както служи на „Царя на всички“. Въздържането от месо е едновременно възпитание и тренировка, за да се научим да обуздаем себе си и да причастим и другите към благата, с които Бог ни обсипва.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: сп. Моето паство, бр. 9, 2019 г. نشرة "رعيَّتي"، عدد9، 2019م.
