Мъдреците от Изтока видели зведата на родилия се юдейски Цар. Тогава те дошли в Йерусалим да Му се поклонят. Срещнали се с Ирод, а той ги изпратил до Витлеем и поискал да се върнат, за да му известят къде се намира мястото на новородения Цар, за да Му се поклони. Звездата ги завела до мястото и те видели Младенеца, и Му се поклонили, като Му предложили дарове. После те се завърнали в своята страна, като им било внушено да не се връщат при Ирод (Мат. 2:1-12).
„А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Йосифу“.
С думите ангел Господен евангелистът няма предвид някакъв сътворен ангел, различен от Бога, а така се описва явяването на Самия Господ. Този израз често се среща в кн. Битие (16:7, 13; 22:11) и е придружаван от разкази за явявания насън (Бит. 15:12; 28:12). Св. ев. Матей в първите две глави от своето евангелие използва същия начин на изразяване като в кн. Битие.
Главната тема на кн. Битие е сътворението. Св. ев. Матей в първите две глави на евангелието си ни потапя в атмосферата на сътворението, но това е сътворение от друг вид. Иисус Христос не е като първия Адам, Той е новият Адам, начатъкът на новото творение, истинският Син човешки и истинският Син Божи. Адам паднал чрез греха и се отдалечил от Бога, и по този начин Божият образ в него се обезобразил. А Иисус Христос върнал блясъка на този образ в човека, начертавайки чрез Своето послушание до кръстна смърт пътя към осъществяване на Божието подобие (Бит. 1:26-27).
„Стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет...“, „вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева“. Единствено св. ев. Матей споменава за бягството в Египет и завръщането оттам, припомняйки с това за изхода на израилския народ от Египет в Стария Завет. Забелязваме, че св. ев. Матей споменава за събития от детството на Иисус с такава подредба, която ни напомня събития, преживени от израилския народ в Стария Завет.
„За да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: от Египет повиках Сина Си“ (Ос. 11:1). С този стих св. прор. Осия има предвид израилския народ, а ето, че св. ев. Матей намира осъществяването му в личността на Иисус Христос. Целта е да се посочи, че Христос е истинският Израил (в противоположност на юдеите). Убедителното доказателство се състои в това, че пророчествата са започнали да се изпълняват от първия миг на девственото зачатие (Мат. 1:22-23; 2:5-6, 15, 17, 23). Така св. ев. Матей показва, че Господ Иисус е Месия, очакваният Спасител, и в Него се осъществяват Божиите обещания.
„Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем...“. Ирод е бил поставен за юдейски цар от Римския сенат. Затова много е внимавал да не загуби царството си и е бил нащрек за всяка заплаха, застрашаваща престола му. За него се свидетелства, че не се е поколебал да убие няколко от своите синове и жена си, когато ги е почувствал като заплаха за своя престол. Така лесно можем да си обясним убийството, което е извършил над Витлеемските младенци, което не е било необичайно за негово поведение.
„Глас бе чут в Рама, плач и ридание...“ (Иер. 21:15). С тези думи св. прор. Йеремия е имал предвид еврейското преселение във Вавилон след падането на Йерусалим под властта на цар Навуходоносор. Учените предполагат, че св. ев. Матей привежда този стих като свидетелство, че кръвта на Иисус Христос ще бъде пролята на Кръста.
Разказът за рождението на Иисус Христос е в първите две глави от евангелието според Матей. Той е като предговор, в който са изложени главните му послания: отхвърлянето на Младенеца от Ирод въплъщава неприемането на Иисус Христос от юдеите, което ще завърши с Разпятието, предсказано с кръвта на младенците. Младенците символизират тези, които ще повярват в Иисус Христос и ще бъдат гонени. Поклонението на мъдреците символизира приемането от езичниците на спасителното евангелие и тяхната вяра в Господ Иисус Христос.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: сп. Моето паство, бр. 52, 2018 г. نشرة "رعيَّتي"، عدد52، 2018م.
