Това неделно евангелско четиво се разделя на две части: първата говори за Христовия произход от Авраам и Давид, а втората – за това, че Иисус Христос е роден от Дева.
Вярващите се питат: за какво е направено родословието на Христовите отци, след като Той е нямал баща по плът? Св. евангелист Матей е писал в Палестина за просвещение на юдеите, които вярвали в словото на Бога, казано на Авраам: „На тебе и потомството ти ще дам тази земя“. Когато св. апостол Павел говори за значимостта на вярата, на която Авраам е станал символ, той казва: „Божиите обещания бидоха дадени на Авраама и семето му“; не казва „и на семената му“ сякаш словото е насочено към мнозина, но към едно семе: „и на семето ти, което е Христос“ (Гал. 3:16). Родословното дърво, което е представено в Евангелие според Матей, има за цел да ни доведе до Спасителя.
Защо св. евангелист Матей започва своето евангелие с думите: „Книга на рождението на Иисуса Христа, Син Давидов“ или книга на родословието на Иисуса Христа? При юдеите е било известно, че Христос ще се роди от Давидовото потомство. Затова св. Матей е пожелал да постави Давид в началото на родословието. То е представено на три етапа, към които е посочено с думите на Писанието: „И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение – четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа – четиринайсет рода“. Числото четиринадесет е символ на съвършенството, пълнотата, и показва, че Христос е съвършен Богочовек, възлюбен Син на Бога, каквото означава и името Давид в еврейския език – „възлюбен“.
Св. ев. Матей следва последованието на царското потомство, стигайки до Авиуд. След това не срещаме старозаветни имена. Това е един дълъг период, който евангелистът запълва с информация, почерпена от древен източник. Тук родословието завършва със св. Йосиф Обручник. Което е естествено, тъй като родословието на детето се отнася към бащата, а не към майката, а в случая – към този, който е смятан за негов баща. Св. ап. Павел споменава, че Иисус Христос е „роден по плът от Давидово семе“ (Рим. 1:3). И в други случаи е наричан „Син Давидов“ в евангелиятата.
Забележително в това родословие е, че се споменават четири жени: Тамар, Раав, Рут и Вирсавия (наречена тук „Уриевата жена“). Три от тях са били блудници. Навярно св. Матей е искал да покаже, че Господ е възприел човешкото естество такова грешно, каквото е било, защото Той е Този, Който ще го очисти. Светостта не идва от юдейския род, а от Христос.
Втората част от днешното евангелие се занимава с девственото раждане. Състоянието на Йосиф и Мария, както го описва св. евангелист, е състояние на годеж, а този термин в техния език означава брачен договор, но девойката си остава при родителите си и по-късно се изпраща при своя жених, и тогава брачният съюз бива привеждан в съвършения му вид. Владичицата Дева „преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Светия Дух“, т. е. преди преместването си в неговия дом. На пръв поглед Йосиф си помисля, че Мария е заченала по незаконен начин, но той решава по Божие откровение да не я издава, за да не бъде убита с камъни. За него е било възможно да се разведе с нея, като ѝ даде разводно писмо. Докато си мислел за това, Господ му казал: „не бой се да приемеш Мария, жена си“, т. е. вземи я у дома си и не се развеждай с нея, „защото заченалото се в нея е от Духа Светаго“. Изправени сме пред едно съвършено чудо, което няма свое подобие в човешката история. Името „Иисус“, а на еврейски „Йешуа“, означава Господ спасява, на гръцки то е „Иисус“, а при арабите-християни то е „Исуа“ или „Йесуа“.
Девственото рождение св. Матей подкрепя със свидетелство от св. прор. Исаия: „Ето, Девицата ще зачене и ще роди син“ (Ис. 7:14). Що се отнася до трудното разбиране на фразата: „И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син“, този израз означава, че Йосиф не е влизал във връзка с Мария преди тя да роди Спасителя. Нито се казва нещо за съществуваща връзка помежду им след раждането на Спасителя. Защо е това мълчание? Защото евангелистът е целял с това да поясни, че в появата на Христос не е имало мъжка роля. Какво се е случило с Мария след това не представлявало интерес за евангелиста. Тя не е била обект на неговото слово.
Въпросът за „братята на Иисус“ е самостоятелна тема. Нито веднъж Евангелието не казва, че те са чеда на Мария. Двата езика – еврейският и арамейският, на които са говорели тогавашните юдеи, поставят думата „брат“ под един знаменател с братовчед – син на чичото, вуйчото или лелята. В кн. Битие е казано, че Лот е племенник на Авраам (Бит. 12:5).[1] Въпреки това, когато те се разделят, Писанието казва: „И всеки един се раздели с брата си“ (Бит. 13:11).[2] Също в Първа книга на летописите или Паралипоменон, се казва: „Синове Махлиеви: братята Елеазар и Кис. Елеазар умря и нямаше синове, а само дъщери; и ожениха се за тях синовете Кисови, техните братя“ (1 Пар. 23:21-22).[3] Тук изразът „техните братя“ означава техните братовчеди. Кои са братята на Иисус? Това са Яков, Йосиф, Симеон и Юда. После забелязваме в Евангелие според Марк, че измежду жените, които са присъствали при Кръста на Господа, са били „Мария Магдалина и майката на малкия Иаков и на Иосия, Саломия, които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха“.[4] Яков и Йосия, които се споменават в Евангелието, са деца на една жена, която се е казвала Мария, т. е. на една от жените-мироносици, и тя е също така майка на другите две деца, т. е. на Симеон и Юда. Този текст от Евангелие според Марк разрешава спора за братята на Иисус и с него ние доказваме, без да се позоваваме на свидетелството на отците на Църквата, че Пресвета Богородица е Приснодева.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: сп. Моето паство, бр. 51, 2018 г. نشرة "رعيَّتي"، عدد51، 2018م (бел. прев.).