Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

2019 01 25 1922Проповед за неделя на Йерихонския слепец (Лука 18:35-43)

Когато Господ Иисус вървял към Йерусалим, минал през малкия градец Йерихон, който навярно било място за почивка за пътуващите от Галилея.

Един слепец седеше край пътя и просеше. Юдеите са мислели, че грехът е причина за болестите и че резултатите от греха се предават от родителите на техните деца. Затова за Бога се казва, че Той наказва децата за греховете на бащите им (Изх. 20:5). Когато му представят слепородения мъж, Господ Иисус отхвърля това твърдение. Тогава Той казва на учениците Си: „нито тоя е съгрешил, нито родителите му“ (Иоан 9:3). Това отхвърляне намира израз чрез кръста и смъртта на Спасителя, Който взе върху Си човешките грехове заради спасението на всички.

Иисусе, Сине Давидов, помилвай ме! На слепеца му е било казано, че Иисус Назорей преминава, но слепецът не Го вика, не казва: „Иисусе, Назореецо!“, а се обръща с думите: Иисусе, Сине Давидов! „Син Давидов“ е бил наричан очакваният Месия, Който ще дойде да спаси Своя народ. Забележително е, че св. ев. Лука не споменава на друго място Христос да е бил наричан така, освен веднъж чрез устата на този слепец. Навярно св. Лука е искал да отправи укор към юдейските началници и свещеници, които не са познали Иисус и са Го осъдили като престъпник, докато слепците са Го познали.

Помилуй ме. Слепецът не е поискал направо изцеление, а само извикал: „Помилуй ме!“. Човек проси милост тогава, когато осъзнае, че всичко, което му се случва, е справедливо. Милостта надхвърля справедливостта и за изпросване на милост е нужно покаяние и изповядване на греха. Слепецът не е спрял да проси милост, дори когато минувачите са го смъмрили, за да го накарат да млъкне и да не притеснява Иисус. Може би те са искали да спре да Го нарича „Син Давидов“, което е показвало, че Господ Иисус е очакваният Спасител, за да не създаде проблеми с юдейското началство и свещенство.

Иисус се спря и заповяда да Му го доведат... попита Го: какво искаш да ти сторя? Слепецът изпросва милост. Тази молба спира Иисус. Тук Христос отбелязва, че настойчивото изпросване на милост привлича вниманието на Бога, Който заради Своето преизобилно милосърдие дава на човека това, което той проси. Така в църковните молитви първо изпросваме Божията милост (Господи, помилуй!), а след това излагаме потребностите си пред Бога. Това го виждаме в така наречената Сугуба ектения, която започва с думите: „Помилуй ни, Боже, по великата Си милост, молим Ти се, чуй ни и помилуй“.

Твоята вяра те спаси. Христос визира не вярата на слепеца в Него като лечител на болестите и чудотворец, а вярата, че Иисус е Син Давидов и Спасител на света. Истинската вяра не се основава на чудесата, а на увереността, че Господ Иисус е Спасителят.

И тръгна след Него, славейки Бога. Св. ев. Лука не казва, че слепецът е започнал да слави чудотвореца Иисус, а съобщава, че е започнал да слави Бога. Това показва вярата на слепеца, че Господ Иисус и Бог са едно. По същия начин говори и слепецът, който е бил изцелен в Йерусалимския храм, когато отговаря на фарисеите: „Ако Той (Иисус) не беше от Бога, не можеше да направи нищо“ (Иоан 9:33). Телесната слепота не е пречка за общуването между човека и Бога. Отвръщането на човешкия взор от Бога обаче води до духовна слепота, до грехопадението и смъртта.

Превод от арабски: Виктор Дора

* Източник: сп. Моето паство, бр. 4, 2019 г. نشرة رعيَّتي، عدد4، 2019م.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/udkah 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.