Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

35982.pПроповед върху евангелския разказ в Лука 17:12-19

Старият Завет говори за болестта проказа, като използва различни имена, но всички са за една и съща заразна и опасна кожна болест. В Моисеевия закон се споменава, че проказата е заразна нечистота. Затова заразеният се отделя надалеч от населените места, след като свещеникът го прегледа и се увери в наличието на заболяването (Лев. 13 и 14 гл.).

Срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч (12 ст.). Болните от проказа са имали обичай или да съжителстват заедно в групи, наподобяващи малки колонии, или да живеят изолирано в пещери или колиби, направени в пустинни места. „Спряха отдалеч“, тъй като на прокажените не се е позволявало да се приближават до хората, за да не им предадат заразата. Също така прокаженият е бил длъжен да предупреждава приближаващите се до него хора с повтаряне на думите: „Нечист, нечист!...“ с ясно чуващ се вик.

Идете, покажете се на свещениците (14 ст.). Заразеният с проказа се представял на свещеника, който добре го преглеждал, изолирайки го за период от седем до четиринадесет дена, и, ако се окажело, че е болен, свещеникът заповядвал той да стои на разстояние от хората (Лев. 21 гл.). Разбира се, свещеникът също така преглеждал и този, който твърдял, че е оздравял от тази болест, изолирайки го за период от четиринадесет дена, и ако се увери в оздравяването му, заповядвал да извърши съответното жертвоприношение в храма, а след това се обявявало неговото оздравяване и му се позволявало да се върне в обществото (Лев. 14:6-32).

Следователно Господ Иисус изпраща болните при свещениците, за да се обяви тяхното изцеряване и те да се завърнат към ежедневието си. Христос не казва, че свещениците имат решителна роля в изпълнението на изцерението, а че обредното правило е задължително.

Върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му и Му благодареше; и той беше самарянин (15-16 ст.). Разбира се, че самарянинът е паднал при нозете на Господ Иисус, но стихът внушава, че той е паднал пред нозете Божии. Може би св. ев. Лука нарочно използва това двусмислие, за да каже, че Бог и Господ Иисус са една и съща личност.

Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? (18 ст.). Под другородец се разбира чуждият на юдейската общност човек. Сякаш Господ Иисус изразява по този начин укор към тези, при които е бил изпратен за тяхно спасение, защото те приемат Божиите дарове, без да отдават дължимата благодарност и хваление. Несъмнено св. ев. Лука набляга върху завръщането на самарянина, за да акцентира върху юдейското отхвърляне на Господа Иисуса и приемането Му от езичниците и другоплеменниците.

Твоята вяра те спаси (19 ст.). Господ Иисус свързва това чудо с два елемента: първият от тях е вярата, а вторият – Божията прослава. Разбира се, целителната способност на Иисус е тази, която е направила изцеряването възможно, но чудото предполага наличие на лична вяра – тя представлява почвата, върху която чудото се извършва. Вярата, следователно, е основата на чудото. Това го потвърждават различни събития, най-важните от които са: изцеряването на кръвотечивата жена (Лука 8:48) и възкресяването на Иаировата дъщеря, където Иисус се обръща към Иаир, като казва: „не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде“ (Лука 8:50).

Други елементи на чудото, които св. ев. Лука споменава, са: покаянието, което става ясно чрез поведението на Петър, когато той съзира чудния улов. Петър се покланя на Господ Иисус и се обръща към Него с думите: „иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек“ (Лука 5:8). Друг елемент е устремът към следването на Иисус, както е в случая с изгонването на бесовете от гадаринския бесноват, който поискал от Господа „да бъде с Него“ (Лука 8:38). Елементът на Божията прослава идва самостоятелно след чудото, а прославата не се явява като резултат от изумление или удивление от чудото, а от това, че човекът, изправен пред случващото се чудо, вижда пряката божествена намеса и съвършеното Божие присъствие, което го подтиква да прослави Бога и да Му благодари. Самарянинът е разбрал това и се е върнал, като се поклонил, прославяйки и благодарейки пред нозете Иисусови.

Тези елементи, взети заедно, намираме споменати при чудото с изцеряването на йерихонския слепец. След като Господ Иисус му казал: „Прогледай! Твоята вяра те спаси“, той начаса се изцелил и тогава „тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала“ (Лука 18:43). Следователно, чудото подтиква към Божия прослава, а не стимулира публично разпространение, пропагандиране и демонстрация. И това се доказва от факта, че Иисус заповядва на Иаир и на съпругата му да запазят мълчание за чудото, като ги увещава „да не казват никому за станалото“ (Лука 8:56).

Проповядването на чудесата не е задължително да доведе до вяра, нито до нейното укрепване. Вярващият е уверен в това, че Бог е способен да извършва чудеса, и не се стреми да види чудесата, за да се увери. Този, който проповядва чудеса, не благовести за Господ Иисус и не прославя Бога, а проповядва свръхестествени явления. Чудото представлява пряко лично посещение от Бога и е изложено на риск от загуба на своето спасително действие, ако бъде изложено на показ извън човека, за когото е предназначено.

Превод от арабски: Виктор Дора

* Източник: сп. Моето паство, бр. 3, 2019 г. نشرة رعيَّتي، عدد3، 2019م.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/udpwa 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.