При благославянето на Новата година ние отново и на много места чухме думите, с които изразяваме нашата радост като вярващи и като общност, живееща чрез нашия Спасител: „Слава на Твоята благост, слава на Твоето милосърдие, слава на Твоето снизхождение, о, Ти, Който си единствен Човеколюбец“.[1]
Несъмнено съзерцаването на Божието домостроителство изпълва сърцето на човека с истинска радост. Песнописецът подчертава това чрез повторението на думата слава, с която ние величаем Бога и която присъства във всички наши молитви и богослужения.
Започваме беседата, като обръщаме внимание на Божията благост, защото тя е твърдата основа на нашата вяра. Като отдаваме слава на Бога за Неговата благост, ние изповядваме, че Неговата любов е абсолютно благо, както Неговата справедливост и воля. От това следва, че ние признаваме относителността на нашата любов, справедливост и воля от гледна точка на това, което е добро и полезно, както и че сме готови да заменим нашата относителна благост с Божията абсолютна благост и Неговата добра воля – с нашата воля; и няма да се стремим да подчиним Божията воля на нашите желания, похоти, мироглед и схващания.
Чрез Божията благост ние разбираме нашата ограниченост във всички сфери на живота и измолваме Божията благост без да се пазарим, без да роптаем, леним и бунтуваме, но я приемаме с радост и духовна топлота.
След това в молитвата се говори за Божието милосърдие като практически израз на Божията благост в реалността на нашия човешки живот и по-специално в контекста на въплъщението на Единородния Син. Когато сравним собствената си благост с Божията, ще се разкрие нашата голота, нашата изкривеност и ще стане явно нашето отклонение от истинското добро. Пред това искрено и чисто огледало ние разбираме как Господ ни е обикнал, без да сме достойни за Него, още преди да се помолим или да се устремим към Него. Ние измолихме, докато бяхме все още мъртви, Той да ни оживотвори и направи наследници на благодатта Му, на Неговия Свети Дух. Неизбежно е човек да не осъзнае своята отдалеченост от Бога и отсъствието на добро (според Божията мярка) в себе си. Човек не може да осъзнае добрите Божии намерения за себе си, докато стои в очакване на различно добро, което той сам си е измислил, или очаква то да дойде от някой друг, освен от Бога.
А Божието снизхождение ни се разкрива, когато сме изпитали Божията благост и сме се докоснали до Неговото милосърдие към нас. Снизхождението е пътят на Иисус към осъществяването на Божия план за нашето спасение. Той снизходи, когато се въплъти, роди се в ясли, избяга в Египет и се кръсти в река Йордан в контекста на едно идване, което Го беше довело до това – да умре заради нас и да слезе в ада. Това снихождение все още е налице в историята на човечеството чрез приближаването на Христос към живота на всеки от нас, както и на цялото човечество. Животът Му и Неговите заповеди ни разкриха пътя, по който трябва да поемем, пътя на смирението, който Той разкри и продължава да ни показва в името на това – да устоим в доброто навеки.
След всичко казано дотук вярващият не е в състояние да намери по-прост, по-дълбок, по-красив и по-кратък израз в обръщението си към Христос от думите „единствено човеколюбиви Боже“. Това е израз, който се повтаря в нашите песнопения и предава едно дълбоко убеждение, рожба на опит, който индивдуално и общо изживяваме, личен и църковен опит, изпитан през всички времена и обстоятелства в нашата връзка с нашия Спасител. Защото Христос е наистина човеколюбив и обича всички, в Своята същност Той е абсолютният Единороден Син, Който напълно е възлюбен от Отца, както Той Самият ни е възлюбил и ни обича.
Затова нека човек да въздава слава в своята молитва и всички заедно да въздаваме слава като чеда на едното тяло Христово, защото това е израз на същността на нашата вяра и естеството на нашия всекидневен поглед към нещата, събитията и хората. Това е израз на радостта, която няма никога да ни се отнеме.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: сп. Моето паство, бр. 2, 2019 г. نشرة رعيَّتي، عدد2، 2019م.
[1] Това е част от тропара на празника Обрезание Господне, който се чества на 1 януари. Има разлика между преводите на тропара на български и на арабски. „Иисусе, Който във висините седиш с безначалния Отец и божествения Твой Дух на огневиден престол, благоволи да се родиш на земята от Дева, непозналата мъж Твоя майка. Затова беше обрязан като човек в осмия ден. Слава на Твоето благоволение, слава на Твоя промисъл, слава на Твоето снизхождение, единствен Човеколюбче!“ (тропар на Обрезание Господне). Краят на тропара в гръцкия оригинал е следният: Δόξα τῇ ἀγαθότητι τῇ σῇ, δόξᾳ τῇ εὐσπλαγχνίᾳ σου, δόξα τῇ ἀνεκφράστῳ Λόγε συγκαταβάσει σου, т. е. „Слава на Твоята благост, слава на Твоето добросърдечие, слава на Твоето неизразимо снизхождение, Слове“).
