Мобилно меню

4.9259259259259 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (54 Votes)

bogonosecБог е излял над нашата св. Антиохийска църква изобилието на Своята благодат, защото, след като „първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни“ (Деян. 11:26), Той я дари с велик епископ, какъвто е св. Игнатий Антиохийски Богоносец, чиято памет почитаме на 20 декември.

Името Игнатий произлиза от латински и означава „възпламенен“, а това бележи живота на нашия светец: възпламенил се от Бога и се изпълнил с огъня на Светия Дух.

Св. Игнатий живял през 1 в. сл. Хр. и Преданието разказва, че св. ап. Петър го ръкополага за първи епископ на Божия град Велика Антиохия, а претърпява мъченичество в Рим в началото на 2 в. Църковните историци смятат, че успението му е през 107 г., по времето на имп. Траян. В житието, написано от двамата му ученици дякон Филон и Агатоп, които го придружавали в неговото затворничество, се споменава, че когато императорът произнесъл смъртната присъда, св. Игнатий казал: „Благодаря Ти, Господи, че ме удостои с тази чест, като ме дари със залога на съвършенната Твоя любов – да бъда вързан заради Тебе в железни вериги по подобие на Твоя апостол Павел“.

А прозвището „Богоносец“ му е дадено, според Преданието, по две причини: св. Симеон Метафраст, както и мнозина други освен него разказват, че св. Игнатий е бил детето, което Господ Иисус Христос взел в обятията Си, когато казал: „Който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно; и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема“ (Мат. 18:4-5). Втората причина св. Игнатий да се нарича „Богоносец“ или „Богооблечен“ се състои в това, че в съдебния акт, запазен в делата за неговото мъченичество, се споменава, че той е Богоносец: „Всеки, който вярва в Бога и че Христос Иисус е Син Божи, и който върши добро за Бога и от любов към Бога, той носи Бог в сърцето си... И аз нося Бога в сърцето си, защото Христос, да бъде прославено Неговото име, е Този, Който ни е казал: „Който има заповедите Ми и ги спазва, той е, който Ме люби, а който Ме люби, Него ще възлюби и Моят Отец и при него ще дойдем, и ще направим наше обиталище“.

Св. Игнатий е написал седем послания: едно от тях до неговия ученик Поликарп, еп. Смирненски, а останалите послания са до ефесяните, магнезийците, тралийците, римляните, филаделфийците и смирненците. В своите послания светецът се занимава с редица богословски, пастирски и литургически теми, едни от които са: централното положение, което заемат епископът и клирът в Църквата и необходимостта да бъдат на почит, централното място, което заема тайнството Евхаристия, истината за Христовото въплъщение, съединението на двете природи, божествената и човешката, в Христос, мъченичеството и същността на смъртта в християнския живот.

Св. Игнатий се заема с първата тема – централното място на епископа, защото мнозина смятали за ненужно да участват в Евхаристията, която извършва местният епископ, и започнали да организират групи, които разделяли Църквата, и да извършват свои литургии. Така е можело епископът и неговото пастирско служение в Църквата да се превърнат в едно формално служение, лишено от богословска основа. Св. Игнатий се справя с този проблем по един радикален и богословски начин, като изяснява съществуващата връзка между Евхаристията и епископа, който е „свързан“ с Христос и на тази основа вярващите са свързани с епископа. Никой не може да изпълнява ролята на епископа в Църквата и то, защото той е представител на Бога, защото служи по „примера на Отца“ (Трал. 3:1) и това е продължение на делото на Господа и апостолите. Оттук произлиза известната фраза, която нашият светец е казал: „Където е епископът, там трябва да бъде и събранието – така, както където е Христос, там трябва да бъде и съборната Църква“.

Св. Игнатий смята, че Църквата е видим образ и образец на вечното невидимо Божие царство: „всичко вършете под началството на вашия епископ като символ на Бога, на свещениците като символ на апостолското събрание, на дяконите като на такива, на които е поверена службата на Иисус Христос, Който като роден от Отца преди всички векове и е Словото Божие, Единородният Син, и остава довека такъв, какъвто е, защото царството Му е безкрайно. Не позволявайте на нищо да влезе във вътрешността ви и да ви раздели, но се съединявайте с вашия епископ и вашите началници, а вашето единство нека служи за символ и за пример на безсмъртието“ (Магн. 6).

А най-хубавото от това, което е казал св. Игнатий, можем да намерим в неговото послание до римляните, където казва: „аз отивам напълно доброволно на смърт заради Бога, надявайки се да не застанете като пречка на моя път. Моля вашата милост да не се изрази в неподходящо за нея място. Оставете зверовете да ме изядат, защото чрез тях аз ще достигна до Бога, аз съм Божието жито, което бива смилано от зъбите им, за да се превърна в чист Христов хляб. Раздразнете тези свирепи зверове, за да се превърнат в мой гроб и да не оставят нищо от моето тяло, за да не се превърна в тежест за някого в моето последно заспиване. Тогава ще стана истински Христов ученик, когато светът няма да вижда моето тяло. Молете се на Христос за мене, за да се превърна благодарение на зверовете в божествена жертва. Не ви заповядвам като Петър и Павел, защото те са двамата апостоли, а аз съм осъден на смърт, те са свободни, а аз съм пленен роб. Но ако пострадам, ще ме освободи Иисус Христос и в Него аз ще възкръсна като свободник. А сега се научих да не възжелавам нищо“.

Св. Игнатий е пример за всеки епископ и за всеки християнин, призван към мъченически подвиг. Затова трябва да се уподобим на него, като вземем за пример неговия свят живот и с това ще придобием Христос и ще се съединим с Него.

Превод от арабски: Виктор Дора

* Източник: в-к Ал-Нашра, бр. 50, 2018 г. نشرة "النَّشرة"، عدد50، 2018م.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u6fra 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж