Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (30 Votes)

7 1334450438Проповед върху неделното апостолско четиво

Нашата света Църква десет дни преди навлизането ни в периода на Рождественския пост (15 ноември), чрез който се подготвяме да посрещнем Нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос по плът, прочита един откъс от посланието на свети ап. Павел до Ефесяни (2:4-10). Апостолът описва в първите три стиха новия живот в благодатта, който сравнява с предишния живот в греха и смъртта, а това, което четем е: "И вас, мъртвите поради вашите престъпления и грехове, в които живяхте някогаш според живота на тоя свят..." (Еф.2:1). Вярващият, когато чуе днешия Апостол си припомня за спасението, което Бог е приготвил за човека, за да го възвърне към онази висота, от който е отпаднал.

След като Бог създава цялото творение, чрез Неговото Животворящо Слово, и възцарява човека над него, последният избира греха и отхвърля Божия дар като се отдалечава съзнателно от рая на благоденствието и от пребиваването в Царството. Това става чрез непослушанието, което проявява към Божието слово и в резултат от това човек умира в личните си провинения и грехове и става недостоен за спасението.

Грехът влиза в света с Адам и заедно с него влизат тлението и смъртта, тогава човешкото естество се предава на сатаната и всичко се превръща по своя воля в подвластно на него и започва да греши все повече и повече.

Никой не осъзнава благата, които Христос обещава, но всички се впускат след злите сили, които не са изкупили човека с нищо, а са го изпратили в погибел и смърт. Въпреки всичко това св. ап. Павел ни казва, че "Бог, богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни обикна, макар да бяхме мъртви поради престъпленията[1], оживотвори с Христа" (Еф.2:4). Вместо очаквания по справедливост и по право от Бога гняв, се яви Неговата милост и човеколюбие. Делата на човека бяха недостойни за Божията любов и милост, а за Неговите гняв и строго наказание. Въпреки това Господ ни обикна чрез Своята богата милост. Бог не отвръща на човека по подобаващ начин - не се отдалечава от него или го отхвърля, но Той Самият се устремява към Своето творение. Той приема нашето паднало естество, ставайки подобен на нас чрез действието на Своята любов, взимайки върху Себе Си последствията от човешките грехове, като ни дарява спасението въпреки нашето недостойнство: "В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога, а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилоствение за нашите грехове" (1Йоан.4:10). Целта на Боговъплъщението не е била да докаже на човека Божията мощ, а да му покаже Своята благодат. Мярата на Божията любов и милост ще стане ясна за вярващия, когато той ще започне да се наслаждава на благата, които са му дарени в обилност при приемането на Светия Дух. Човек не допринася с нищо за спасението, защото е недостоен за това, но бива изкупен единствено като дар от Бога. Спасението е божествен дар, поверен на човека, който той е длъжен да опази също толкова, колкото пази своята вяра. Спасението не е резултат от човешки постижения, а е дар на Божията благодат: "по благодат сте спасени" (Еф.2:8). Но спасението не е статично състояние, то изисква от човека непрекъснат стремеж и бдение, за да постоянства в своето пребиваване в новото си състояние и да върви със сила към "деня на спасението", укрепен с добродетели в страшния ден. Човек се сдобива с благодатта на спасението в кръщелния купел, където умира заедно с Христос и възкръсва заедно с Него за нов живот, в който предвкусва бъдещите блага.

Когато Бог чрез двете Свои свети ръце извая човека, всичко било създадено добро (Бит.1:31), "за добри дела" (Еф.2:10), но човекът, поради властващото над него зло, не оставил нищо добро. Като се започне от взаимоотношенията между човека и неговия брат, над които господстват завистта, ревността, клеветата и гордостта и се стигне до природата, която се поврежда и в нея настъпват климатични промени и замърсяване на околната среда, което довежда до болести и ракови заболявания. Към това можем да добавим нравственото извращение, излизащо от рамките на това, което Господ заповядва на човека, когато го създава, и по този начин човекът се превръща в убиец на вселената, вместо да опазва властта, която му е дадена от Бога.

Нека да опазим доброто - това божествено засято в нас семе, защото, загубим ли го, ще загубим заедно с него и един важен елемент от божествения образ, по който сме създадени, и ще се уподобим на горските диви животни, които предпочитат своята изгода и сила пред своето благо и благото на тези, които споделят техния живот.

Източник: в-к "Ал-Нашра", бр.44, 2018 г. نشرة "النَّشرة"، عدد44، 2018م.

Превод от арабски: Виктор Дора.  

 

[1]А в арабския текст: "поради греховете"- бел. прев.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uu68w 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.