Мобилно меню

4.9493670886076 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (79 Votes)

Monreale adam entering 1Връзката на човека с Бога се е променила след грехопадението. Адам е имал непосредствена връзка с Бога, Когото е виждал и с Когото е говорел лице в лице, т. е. познавал Го е в пълнотата на познанието, докато не се е възгордял пред Бога и не е нарушил заповедта Му. Бог обаче не се е отнесъл жестоко към човека, а го е повикал в знак на силната връзка и познанство, които са съществували между тях. Адам обаче избягал и се отрекъл от връзката си с Бога. Бог дал възможност за покаяние на Адам, но неговата гордост му попречила да изповяда своята грешка и резултатът е бил грехопадението. Връзката на човека с Бога се е изменила и се е превърнала от непосредствена връзка във връзка, в която човекът избягва да вижда лицето Господне днес, а мнозина питат: Къде е Бог? А има също и такива, които не познават Бога. Бог не е далеч от нас, а ние съзнателно се отдалечаваме от Него.

Връзката на Адам с Бога е била един от първите опити на човешкото богопознание. Тази връзка се е развила в хода на човешката история, но всяка връзка, каквато и да е тя, е относителна и зависеща от човека и от това, доколко е отворен той към Бога и към другия човек. Следователно, след грехопадението връзката на човека с Бога не е вече непосредствена, заради промяната, която става в човешката природа в резултат на грехопадението. Бог обаче не се отдалечава от човечеството нито го забравя, а продължава да съпътства Своя народ – нещо, което ни показва не само Библията, но и цялото естество чрез своята структура и своя ход.

Библията ни разказва за връзката на Бога с Неговия народ и за грижата, с която го е обграждал: от времето на грехопадението, през потопа, който се случва по времето на Ной, и свободата, която получава Авраам, и като се стигне до пророците, а след тях до спасението, което получихме чрез Иисус Христос. Природата обаче на свой ред напътства към Бога всеки човек, който не се е запознал с Него или Го отрича или не познава Неговото Свето Писание. Корени на това намираме при древните философи, които не са познавали Бога чрез своя опит, а са Го търсили по най-различни начини и са Го нарекли с много имена. Философите и изследователите не са били в състояние да обяснят творението и хода на природата, и затова са започнали да търсят Източника на всичко сътворено. Те инстинктивно са разбрали, че една Велика Сила и една Премъдрост, която съществува извън света, е създала Вселената, и затова са си изобретили богове или са признали съществуването на Един Неизвестен Бог. Оттук тръгва и св. ап. Павел, за да настави онези, които са се заблудили, не по собствена воля, а поради незнание, като им казва, че Този Неизвестен Бог, на Когото се кланят и не са в състояние да познаят, Той е Бог Отец на нашия Господ Иисус Христос, Който се въплъти заради нашето спасение.

Всеки човек има свой начин на мислене и всеки човек приема или отхвърля нещата в живота в зависимост от своята вяра или социален произход… Този пък, Който не се променя от обстоятелствата, е Бог. В наше време забелязваме хора, които не са загрижени за своите роднини, може и да минат години без да контактуват с тях. Същото се случва при връзката на човека с Бога. Пример за това е лутащият се в пустинята израилски народ, който е загубил доверието си в Бога. Това обаче, което е сигурно е, че Бог ни познава и ни търси подобно на пастира, който оставя своите овци, за да иде и да търси заблудената овца: ние се намираме винаги в паметта на Бога, Който не забравя да се грижи за нас и да ни дава живот… Ние обаче не трябва да бъдем непризнателни или неблагодарни, тъй като отричането на благодеянието на другия човек към нас е равнозначно на непризнателност към него. Бог ни изкупи и ни прие в обществото на вярващите, за да бъдем Негово наследие, и ние станахме Негови чада по осиновение. Той познава Своите си, и Неговите Го познават. Няма нищо странно в това, тъй като началникът на синагогата Иаир от прочетената днес евангелска притча Го е познал. Ако чужденецът Го е разпознал, как може тогава аз, вярващият, да не Го позная. Решението обаче да Го позная зависи от моята лична воля и свобода.

Човекът няма заслуга в човешкото богопознание, защото това е връзка, която започва от Бога и се устремява към Него Самия. Бог се насочва към човечеството, а ролята на човека се състои в това дали да приеме и да контактува с Него, или ще преустанови този контакт. Бог ни чака. Кн. Откровение ни казва, че Той стои пред вратата и хлопа; така ни учи също и притчата за Блудния син. Следователно това, което се изисква от човека, е да се обърне към Бога и да Го заговори. Как мога да твърдя, че не познавам Бога след като бесовете Го призовават и Го познават?! Господарят на мрака обаче иска да ни внуши, че не познаваме Бога. Ако бесовете Го познават и Го призовават по име, то какво ще бъде осъждането на човека, който отрича Бога и твърди, че не Го познава!

Често пъти нашето невежество за Бога е резултат от нашия избор да заживеем живот, който е отдалечен от Него и от Неговото учение мислейки си, че избираме луксозен живот и че сме станали господари на самите себе си и на собствената си участ, и че живем така, както на нас ни се иска, а не така, както Бог иска от нас да живем и да бъдем. Забравяме, че Бог ни е поставил господари над творението и Негови съучастници във всичко, и по този начин се стремим поради невежество към това да бъдем господари над Самия Бог без каквито и да било ограничения и условности. Така в древността е направил израилският народ, като е попречил на Бога да се намесва в неговия живот, освен когато те поискат Той да го направи. Животът на човека е подобен на водата, която се опитва да тече в независимост от своя извор и се изпарява, и изсъхва.

Накрая, нека да заживеем с Бога, да Го опознаем и да се привържем към Него така, както влюбеният опознава своята възлюбена. И нека да останем в близост до Него, черпейки живот от Неговия извор.

Превод от арабски: Виктор Дора

* Източник: в-к Ал-Нашра, бр. 43, 2018 г.; نشرة "النَّشرة"، عدد43، 2018م (бел. прев.).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uu98a 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен