Мобилно меню

4.8857142857143 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (35 Votes)

Monreale adam entering 1Връзката на човека с Бога се променила след грехопадението. Адам е имал непосредствена връзка с Бога, Когото виждал и с Когото говорел лице в лице, тоест познавал Го е в пълнотата на познанието, докато човек не се възгордял пред Бога и не нарушил заповедта Му. Но Бог не се отнесъл жестоко към човека, но го повикал в знак на силната връзка и познанство, които съществували между тях. Но Адам избягал и се отрекъл от връзката си с Бог. Бог дал възможност за покаяние на Адам, но неговата гордост му попречила да изповяда своята грешка и резултатът бил грехопадението. Връзката на човека с Бога се изменила и се превърнала от непосредствена връзка във връзка, в която човек избягва да види лицето Господне днес, а мнозина питат: Къде е Бог? А има също и такива, които не познават Бога. Бог не е далеч от нас, но ние съзнателно се отдалечаваме от Него.

Връзката на Адам с Бога е била един от първите опити на човешкото Богопознание. Тази връзка се развила в хода на човешката история, но всяка връзка, каквато и да е тя, е относителна и зависеща от човека и от това, доколко е отворен той към Бога и към другия човек. Следователно, след грехопадението връзката на човека с Бога не е вече непосредствена, заради промяната, която става в човешката природа в резултат на грехопадението. Но Бог не се отдалечава от човечеството нито го забравя, а продължава да съпътства Своя народ, което не само Библията ни го показва, но и цялото естество чрез своята структура и своя ход.

Библията ни разказва за връзката на Бога с Неговия народ и за грижата, с която го обграждал: от времето на грехопадениета, през потопа, който се случва по времето на Ной, и свободата, която получава Авраам, и като се стигне до пророците, а след тях до спасението, което получихме чрез Иисус Христос. Но природата на свой ред напътства към Бога всеки човек, който не се е запознал с Него или Го отрича или не познава светото Негово Писание. Корени на това намираме при древните философи, които не са познавали Бога чрез своя опит, но са Го търсили по най-различни начини и са Го нарекли с много имена. Философите и изследователите не са били в състояние да обяснят творението и хода на природата, и затова започнали да търсят Източника на всичко сътворено. Те инстинктивно разбрали, че една Велика Сила и една Премъдрост, която съществува извън света, е създала вселената, и затова те си изобретили богове или признали съществуването на Един Неизвестен Бог. Оттук, тръгва и свети ап. Павел, за да настави онези, които са се заблудили, не по собствена воля, а поради незнание, като им казва, че Този Неизвестен Бог, на Когото се кланят и не са в състояние да познаят, Той е Бог-Отец на Нашия Господ Иисус Христос, Който се въплъти заради нашето спасение.

Всеки човек притежава свой начин на мислене, и всеки човек приема или отхвърля нещата в живота в зависимост от своята вяра или социален произход... А това, което не се променя от обстоятелствата е Бог. В наше време забелязваме хора, които не са загрижени за своите роднини, може и да минат години без да контактуват с тях. Същото се случва при връзката на човек с Бога. Пример за това е лутащият се в пустинята израилски народ, който загубил доверието си в Бога. Но това, което е сигурно е, че Бог ни познава и ни търси подобно на пастира, който оставя своите овце, за да иде и да търси заблудената овца: ние се намираме винаги в Божията памет, Който не забравя да се грижи за нас и да ни дава живот... Но ние не трябва да бъдем непризнателни или неблагодарни, тъй като отричането на благодеянието на другия човек към нас, е равнозначно на непризнателност към него. Бог ни изкупи и ни прие в обществото на вярващите, за да бъдем Негово наследие, и ние станахме Негови чада по осиновение. Той познава Своите си, и Неговите Го познават. Няма нищо странно в това, тъй като началникът на синагогата Иаир от прочетената днес евангелска притча Го познал. Ако чужденецът Го разпознал, как може тогава аз вярващият да не Го позная. Но решението да Го позная зависи от моята лична воля и свобода.

Човек няма заслуга в човешкото Богопознание, защото това е връзка, която започва от Бога и се устремява към Него Самия. Бог се насочва към човечеството, а ролята на човека се състои в това дали да приеме и да контактува с Него, или ще преустанови този контакт. Бог ни чака. Книгата Откровение ни казва, че Той стои пред вратата и хлопа, така ни учи също и притчата за Блудния син. Следователно това, което се изисква от човека е да се обърне към Бога и да Го заговори. Как мога да твърдя, че не познавам Бог след като бесовете призовават Бога и Го познават?! Но господарят на мрака иска да ни внуши, че не познаваме Бога. Ако бесовете Го познават и Го призовават по име, то какво ще бъде осъждането на човека, който отрича Бога и и твърди, че не Го познава!

Често пъти нашето невежество за Бога е резултат от нашия избор да заживеем живот, който е отдалечен от Него и от Неговото учение мислейки си, че избираме луксозен живот и че сме станали господари на самите себе си и на собствената си участ, и че живем така, както на нас ни се иска, а не така както Бог иска от нас да живем и да бъдем. Забравяме, че Бог ни е поставил господари над творението и Негови съучастници във всичко, и по този начин се стремим поради невежество към това да бъдем господари над Самия Бог без каквито и да било ограничения и условности. Така в древността направил израилският народ, като попречили на Бога да се намесва в техния живот освен, когато те поискат Той да го направи. Животът на човека е подобен на водата, която се опитва да тече в независимост от своя извор, и се изпарява и изсъхва.

Накрая нека да заживеем с Бог, да Го опознаем и да се привържем към Него така, както влюбеният опознава своята възлюбена. И нека да останем в близост до Него, черпейки живот от Неговия извор.

Източник: в-к "Ал-Нашра", бр.43, 2018 г.نشرة "النَّشرة"، عدد43، 2018م.

Превод от арабски: Виктор Дора.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uu98a 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.