Св. ап. Павел е написал три послания, които си приличат по своя стил и исторически фон и по съдържащите се в тях учения. Тези послания са: Първо и Второ до Тимотей и Послание до Тит. Тях апостолът не насочва към определени църкви, както прави обикновено с другите си послания, а насочва към две личности: Тимотей и Тит.
Въпреки личните елементи, които се съдържат в тези послания, повечето им теми са насочени към онези църкви, в които Тимотей и Тит служат. Те се различават и от чисто личното послание, каквото е посланието до Филимон. Затова тези послания са наречени „пастирски“, защото се занимават, от една страна, с практически въпроси, и, от друга, разкриват сърцето на любещия своя ученик и неговите хора апостол, както и грижата му за църковния ред, която се равнява на грижата му за проповедта и учението в другите послания.
Тит е плод на проповедта на св. ап. Павел сред езичниците. Роден е в Антиохия от родители езичници (Гал. 3:2) и вероятно е получил своето просвещение от апостола, който го нарича „истинско по общата вяра чедо“ (Тит 1:4). Св. ап. Павел, заедно с Варнава, вземат Тит в Йерусалим по време на своето второ пътешествие ок. 50 г. и там някои от учениците, повлияли се от юдаизма, са поискали Тит да бъде обрязан. Апостолът обаче отхвърля този техен в убеждението си, че езичниците не трябва да се обрязват – в знак на свободата, която се съдържа в Евангелието (Гал. 1:2-5).
Своя ученик Тит св. ап. Павел изпраща в Коринт за да се справи с опасен конфликт, възникнал в отношенията между него и Коринтската църква, изпращайки по Тит послание със строг акцент. Св. ап. Павел остава в Троада, след което се премества в Македония, където се среща със св. ап. Тит и научава от него утешителни вести (2 Кор. 7:6). Изглежда, че Тит е успял да понижи напрежението на конфликта, да премахне недоразумението и да възвърне съществуващото доверие между св. ап. Павел и Коринтската църква. Основавайки се на този успех, апостолът му предава второ послание, което да предаде на коринтияни и моли да се грижи за братята в Йерусалим (2 Кор. 8:6).
Тит придружава св. ап. Павел в неговото пътуване до о-в Крит и съучаствува с него в евангелската проповед. После Павел пътува до Гърция и оставя Тит в Крит да работи там (Тит 1:5), завещавайки му мисията да въведе в ред богослужението на острова и да подреди несъвършените неща, изисквайки от него да постави презвитери във всеки град и да се противопоставя на неправилните учения. Ясно е, че неговата мисия в Крит не е била лесна (Тит 1:10), и не е траела дълго (Тит 3:12), тъй като апостолът го вика да отиде при него в Никопол.
Текстът на Апостола представлява обобщение на главните точки, които се споменават в посланието, отправено до Тит като цяло. Павел набляга на задължителното спазване на правилното учение и отдалечаване от кривото учение, и заповядва да се съблюдава такъв живот, който подобава на светостта.
„Верни са тия думи“, т. е. думите на благовестието. Апостолът обобщава съдържанието на тази фраза в стиховете предшевстващи този стих: „А когато се яви благостта и човеколюбието на нашия Спасител, Бога, Той ни спаси не поради делата на праведност, що ние извършихме, а по Своята милост, чрез банята на възраждането и обновата от Духа Светаго, Когото изобилно изля върху нас чрез Иисуса Христа, нашия Спасител, та, оправдани с Неговата благодат, да станем по надежда наследници на вечния живот“ (Тит 3:4-7). Следователно тия думи благовестяват спасение чрез Иисус и са „верни“. После четем: „… това е доброто и полезно за човеците“[1] (Тит 3:8). Тези дела не се споменават в текста, тъй като бяха споменати в контекста на посланието в това, което апостолът заповядва: „Напомняй им да се подчиняват и покоряват на началства и власти, да бъдат готови за всяко добро дело, никого да не хулят, да бъдат не свадливи, а тихи, и да показват всяка кротост към всички човеци“ (Тит 3:1-2).
Апостолът казва още: „А глупави разисквания и родословия, препирни и разпри върху закона отбягвай“ (Тит 3:9). Най-вероятно Тит е бил изправен пред група лъжеучители, започнали да тълкуват Стария Завет със символически образи, както са се тълкували гръцките легенди. Апостолът ги нарича „непокорни, празнословци и измамници, … учейки на онова, що не трябва, заради гнусна печалба“ (Тит 1:10-11). А тяхното учение представлява „иудейски басни и повели от човеци, които се отвръщат от истината“ (Тит 1:14).
„Еретикът“ пък, от когото му заръчва да страни, е човекът, който избира от ученията това, което намира за добро и го тълкува според собствените си мисли и страсти, и черпи идеите си от който и да било източник, който му се понрави, превръщайки себе си в единствения източник на учението. Опасността се съдържа в това, че той ползва благовестието, за да поквари умовете на вярващите. Св. ап. Павел оставя Тит на о-в Крит, като му заръчва да „довърши недовършеното и да постави по всички градове презвитери и епископи“ (Тит 1:5-9). Явно неговата мисия е привършила, тъй като апостолът го призовава и на негово място изпраща Артема и Тихик. Той му казва: „… погрижи се да (ги) изпроводиш тъй, че от нищо да нямат нужда“ (Тит 3:13), т. е. постарай се да им набавиш нужните за тяхното пътуване неща. Най-вероятно св. ап. Павел говори за тяхното финансиране и призовава вярващите в Крит да набавят нужните пари за него, тъй като продължава казвайки: „Нека и нашите се приучват да залягат към добри дела за необходимите потреби“ (Тит 3:14).
Св. ап. Павел отправя своето послание до Тит, но го завършва с фраза, която включва всички вярващи: „Благодатта да бъде с всички вас“. Това е така, защото апостолът е очаквал посланието да се прочете пред цялата църква. Дано успеем да запазим благодатта, която Господ Иисус Христос ни е дал чрез Своите св. ученици и апостоли.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: в-к Ал-Нашра, бр. 41, 2018 г.نشرة "النَّشرة"، عدد41، 2018م. (бел. прев.).
[1] Или, както е на арабски, „тези са добрите и полезни дела“ (бел. прев.).
