Проповед върху неделното апостолско четиво – 2 Кор. 9:6-11
Прочетеният днес текст от Апостола е от Второто послание на св. ап. Павел до коринтияни. Забелязваме, че апостолът избира своите думи подобно на художник и умел златар, който със своето „остроумие“ преодолява границите на словото. Това, разбира се, е силата на Светия Дух, тъй като словото е слово Божие, а Светият Дух е Този, Който е избрал Павел за Свой съсъд и апостол.
Днешният текст започва с фразата „който сее скъдно“ (2 Кор. 9:6) вместо „малко“, защото нейният смисъл е ясен и непосредствен. Това, което се смята за малко от единия човек, може да се смята за много от друг (виж Марк 12:41-44), докато смисълът на „скъдно“ е един – недостатъчно, пестеливо.
Затова апостолът използва фразата „щедро“ вместо „много“. Освен това, в същия контекст използва метафората „който сее, ... ще пожъне“ вместо прекият ѝ израз: „който дава, ... ще получи“. Тези негови думи изпращат следното послание: това семе получава друг вид плодородие – плодородие от Бога, и затова реколтата е по-изобилна от количеството на посетите семена.
След това апостолът продължава, като казва: „Всеки да отдели, колкото сърце му дава“ (2 Кор. 9:7), издигайки значението на подаянието – то трябва да се запечата с любов и щедрост (с благословение – в арабския превод на Библията, бел. прев).
Подаянието в Божиите очи има качествено, а не количествено измерение; то извира от сърцето, а не от хазните и джобовете на дадения човек: „без да му се свиди и без да го принуждават“, т. е. по негова воля дори и с радост: „... защото Бог люби оногова, който драговолно дава“. Забелязваме, че апостолът не описва действията на даващия само като акт на добра воля, а употребява думата „драговолно“. (Тук смисълът на проповедта на български не е съвсем същият, защото в арабския текст на Библията вместо „драговолно“ се употребява думата „ликувайки“, бел. ред). Когато човек ликува, неговата радост се смесва с въодушевление. Бог се радва много, когато забелязва в човека „въодушевление“, подтикващо го към това да подкрепя другия човек, да застава на негова страна и да приема неговите скърби и радости като свои.
Със същото тънко умение, което притежава св. ап. Павел, основаващо се на ревност към Божието учение и любов към тези, на които проповядва, той преминава от метода на педагогическия съвет към друг подобен – обещание и потвърждение, но във форма, наподобяваща молитва, възнасяна към Бога. В нея той подтвърждава, че Бог е силен и може в изобилие да излее над тях Своята благодат и да им даде най-доброто удовлетворение, та дано се умножи в тях извършването на добри и благи дела. Сякаш апостолът чрез тази молитва отдалечава изкушението на страх от нищетата у въодушевения към извършване на подаяние човек. Затова той не казва например: „Бог е силен да ви дари с всяка благодат“, а „да умножи“, наблягайки на понятието за сеитба и жътва, с което и започва: сеячът не жъне толкова, колкото е посял, но неизмерно повече. Трябва да се обърне внимание на фразата „всякакво доволство“. Той не говори за излишното богатство, лукс и др. под., а за доволството... Не защото Бог не иска човекът да е богат, а защото излишните богатства и имоти, като цяло са лоша примка, отдалечаваща човека от Бога, а оттам и от добродетелта и добрите дела (виж Лука 12:13-21 и 16:13-31). За да успокои своите слушатели, св. ап. Павел добавя към „доволство“ думите „винаги, във всичко“, за да ги успокои откъм светските им нужди. Апостолът знае, че чрез Светия Дух, че сме склонни в отношенията си с Бога да прибягваме до принципа на „обмяната“ и затова завършва тази своя мисъл, привеждайки я във висша духовна степен като казва: „... да бъдете щедри във всяко добро дело“ (в арабския текст на Библията – „да се умножите във всяко добро дело“, бел. прев.) Целият ни живот на тази земя, а не само нашите пари и собственост, няма да имат никакъв смисъл и стойност, ако не сме винаги устремени към придобиване на блачестието. Християнинът съществува на този свят не за да се заобиколи със своя егоизъм и с дребнавостите на своето ежедневие, а за да работи по всяко време над „разпространяване“ на Божието учение (чрез дело, а не чрез слово) в света (виж Мат.5:16).
Св. ап. Павел не иска хората да го слушат, както се слуша някакъв учител или философ; той не иска проповядваното от него учение да се възприема като негово собствено учение. Затова започва с израза „както е писано“, цитирайки кн. Псалтир: „Той пръсна, раздаде на сиромаси; правдата Му е довека“ (Пс. 111:9). Целта на това цитиране е да препотвърди чрез Божиите уста нуждата от даване без изискване на сметка, какъвто е и откровеният смисъл на фразата „пръсна“ (или разпиля в други арабски преводи, бел. прев.). А най-хубавото в тази фраза, към която прибягва, е противоречието, което тя внушава на пръв поглед, тъй като означава, че който „пръска“ от своите благости, то благостта му (правдата му) остава довека, но и „рогът му се изправя в слава“. Следователно, който дава със скъдност в сърцето си той пребивава в скъдност, а който позволи на духа на благословението и щедростта да го ръководи, то чрез неговите щедрост и благословия се прославя Бог.
Източник: в-к „Ал-Нашра“, бр. 39, 2018 г. نشرة "النَّشرة"، عدد39، 2018م.
Превод от арабски: Виктор Дора
