Не всички Йосифовци почитат св. Йосиф Благообразни като небесен покровител на втората неделя след Великден.
Вярно, богата на теми е тази неделя. Ще спра вниманието ви обаче на нещо, което се знае, но го отминаваме с лекота.
Попитали един човек кои книги е прочел. Той отговорил: Мъртвите Сибирски полета, Дърветата умират прави, Мъртви души. „Абе, нещо за живите не си ли чел?“ – запитали го пак. А той отговорил: Конникът без глава.
Да обичаш живите е нещо прекрасно. То е като да гледаш слънчевата светлина. Песента го казва: „Събуди ме, мила мамо, раничко ме събуди… Искам слънцето да видя, как изгрява пред зори“.
Да почиташ мъртвите също е прекрасно нещо. То е като да се наслаждаваш на отражението на луната върху водата.
Знаете ли, че някои животни погребват сами своите мъртъвци? Но с погребението им върви и забравата. Докато при нас, човеците, не е така. Напротив! Когато погребваш своя мъртвец, погребваш с него и частичка от себе си, а като се завръщаш от гроба, носиш и частичка от своя мъртвец в душата си.
Затова, като дошъл на земята, Господ направил двете най-важни посещения: първо посетил тези, които живеели в „гробовете“ на тялото по думите на един древен мъдрец, т. е. поробили се били на телесното, материалното; и второто посещение Спасителят направил на онези, които били в гробовете на земята.
Това ние и пеем през тези дни: „Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта разруши и на всички в гробовете живот подари“.
Ето, тук искам да спра и да ви запитам: когато Господ умря като човек на кръста, за да ни спаси от греховете ни, кой се погрижи за Него като мъртвец? Кой посети гроба Му? Кой показа обичта си към Него в оня труден момент?
Жените, но не всички жени, а мироносиците, чиито души са били помазани с безсмъртната обич на Спасителя Христос. И кой още?
Ето какво чухме в днешното свето евангелие от св. Марк: „И когато вече мръкна, понеже беше петък, сиреч срещу събота, дойде Йосиф Ариматейски, виден член на съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилат и измоли тялото Иисусово“.
Този Йосиф е споменат и от другите трима евангелисти. Йоан го нарича: „ученик на Иисуса, но таен“; Лука казва, че бил „съветник, човек добър и справедлив“; а Матей, че бил „богат човек“.
Йосиф бил декаполит, т. е. един от дванадесетте члена на Еврейския съвет при римския управител Пилат Понтийски. С Никодим, който е бил също таен ученик на Иисус, те са били готови да положат живота си за Христос. Когато учениците са били пръснати и скрити от страх и вълците разкъсвали Самия Пастир, Йосиф се явил и е свършил работа, която никой друг в оня момент не е бил годен да извърши, т. е. явил се при Пилат и е измолил тялото Иисусово. Пилат се уверил от стотника за реалната смърт и изпълнил желанието на Йосиф.
Тогава Йосиф снел тялото на Господ от Кръста и с Никодим, който купил сто литра смес от смирна и алое, обвили тялото в повивки с благовонията и го погребали в новия гроб, в който никой още не бил погребван.
Мъдри били тези двама човеци Йосиф и Никодим. Те погребали Иисус в Йосифовия гроб, сложили голям камък на гробните врата, запечатали го, за да не може никой през вековете да не си помисли дори, че Христос не е погребван, че тялото Му е откраднато или че друг мъртвец, погребан там, е възкръснал.
Погребан бил Христос в нов гроб и обвит в чиста плащаница, та и днес, ако искаме да възкръсне Господ в нас, да Го приемем в чисто от грехове и пороци тяло, за живот вечен.
Йосиф и Никодим са благословени мъже и идеални образци за нас, как трябва да обичаме Господа, с какъв кураж следва да Му служим и кога каква грижа за Него да проявим.
Йосиф и Никодим не са били само тайни ученици на Спасителя, но и верни приятели, които засвидетелствали с очите си, че Той е умрял и е бил погребан. Тяхната грижа за Христос е проява и акт на обич към любимия Учител и изпълнение на дълг към Този, Който е страдал за правда и е извършил изкуплението ни.
Заедно с Мария Магдалина и Мария Йосиева, които са гледали всичко, което са вършели Йосиф и Никодим, те са извършили работа, която показва най-чиста обич към Господа.
Нека накрая да възхвалим Иисус Христос, че така мило е наградил тези предани Нему души, които не са Го забравили и като мъртвец: жените мироносици е удостоил да бъдат носителки на благата вест за Възкресението.
Вярно, те не са могли да помажат Неговото тяло, но са помазали душите си с аромата на добротата и на светостта; плакали са на гроба Господен, но са станали светци в небесното Му царство.
По техните молитви Възкръсналият Господ да ни помилва и спаси, та винаги да Го славословим заедно с Отца и Светия Дух. Амин.
